3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 766
С., 05.10.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми септември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Мария Славчева
ч.т.дело № 212/2010 година
Производство по чл. 274, ал. 3, т.1 ГПК.
Образувано по частна касационна жалба на Агенция за следприватизационен контрол против определение № 1446 от 18.12.2009 г. по ч.гр.д. № 1194/2009 г. на Пловдивския апелативен съд.
В частната касационна жалба е въведено оплакване за постановяване на определението в нарушение на процесуалния закон – чл.62, ал.2 ГПК.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят е обосновал допустимостта на искания касационен контрол с произнасянето от съда по въпроса счита ли са се пропуснат законоустановения срок в хипотезата, в която жалбата (молбата) е подадена по пощата в последния му ден, но след приключване на работното време на съда, пред който тя е следвало да се представи. Поддържа, че по този въпрос даденото от въззивния съд разрешение се отклонява от задължителната съдебна практика по този въпрос, като се позовава на постановените по реда на чл.274 ГПК Определение № 194 от 31.03.2009 г. на ВКС по ч.т.д.№ 182/2009 г., ІІ т.о. и Определение № 268 от 23.06.2009 г. на ВКС по ч.гр.д.№ 271/2009 г., ІІ г.о., а едновременно с това счита, че този въпрос е разрешен и в противоречие с Определение от 30.01.2008 г. по в.гр.д.№ 70/2008 г. на ОС – Велико Търново.
Ответникът по частната касационна жалба [фирма] възразява срещу допустимостта и основателността й по съображения, изложени в писмения му отговор.
Върховният касационен съд, състав на второ търговско отделение, след като обсъди данните по делото намира следното:
Частната касационна жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.
С определението, предмет на обжалване, съставът на Пловдивския апелативен съд потвърдил разпореждането на Хасковския окръжен съд от 26.09.2009 г. по гр.д.№ 125/2007 г., с което е върната въззивната жалба на Агенцията за следприватизационен контрол срещу решение № 63 от 10.07.2009 г., постановено по същото дело. Въззивният съд приел за правилен обжалвания пред него резултат по съображения, че въззивната жалба е подадена като пощенска пратка в 18.59.02 часа в последния ден на срока за обжалване, т.е. след времето, посочено в чл.62, ал.1 ГПК, според който ако трябва да се представи нещо пред съд, срокът изтича в момента на приключване на работното му време.
Касационното обжалване следва да се допусне, тъй поставеният от жалбоподателя процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в цитираните в изложението му съдебни актове, постановени по реда на чл.274 ГПК.
Въззивното определение е неправилно.
Изводът за просрочие на въззивната жалба, обоснован с подаването й в нарушение на правилото на чл.62, ал.1 ГПК е незаконосъобразен. Вярно е, че според цитираната разпоредба, когато трябва да се извърши действие или представи нещо в съд, срокът изтича в момента на приключване на работното му време. Касае до законовоустановено изключение от общото правило, съдържащо се в същата алинея, според което последният ден на срока продължава до края на двадесет и четвъртия час. Това общо правило е доразвито в чл.62, ал.2 ГПК, в което законодателят изрично е разписал, че срокът не се смята за пропуснат, когато изпращането на молбата е станало по пощата. В този смисъл е практиката на ВКС, израз на която са както цитираните от жалбоподателя определения, така и решение № 30 от 10.09.2010 г. на ВКС по т.д.№ 320/2009 г., ІІ т.о., с което е възприето изразеното в тях становище по повод релевираното възражение за просрочие на касационната жалба поради подаването й след срока по чл.62, ал.1, пр.2 ГПК.
Изложеното позволява да се приеме, че въззивната жалба на Агенцията за следприватизационен контрол е подадена в преклузивния срок по чл.259, ал.1 ГПК, което налага въззивното определение като незаконосъобразно да бъде отменено.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1446 от 18.12.2009 г. по ч.гр.д. № 1194/2009 г. на Пловдивския апелативен съд.
ОТМЕНЯ определение № 1446 от 18.12.2009 г. по ч.гр.д. № 1194/2009 г. на Пловдивския апелативен съд, както и потвърденото с него разпореждане на Хасковския окръжен съд от 26.09.2009 г. по гр.д.№ 125/2007 г. и ПОСТАНОВЯВА:
ВРЪЩА делото на Хасковския окръжен съд за администриране на въззивната жалба на Агенцията за следприватизационен контрол, подадена срещу решение № 63 от 10.07.2009 г. по гр.д.№ 125/2007 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: