О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 766
гр.София, 06 юли 2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седми юни, две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев гр.д. № 848 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], представлявано от М. Я. Ф., чрез адвокат Е. П. от АК Пазарджик, срещу въззивно решение № 509 от 06.12.2016 г. по в.гр.д. № 814/2016 г. на Окръжен съд Пазарджик, с което се потвърждава решение № 737/11.10.2016 г. по гр.д. № 2722/2016 г. на Районен съд Пазарджик, с което са уважени предявените искове на С. Д. Г. срещу [фирма] на основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ, за признаване на незаконно и отмяната на Заповед № 13/01.06.2016 г. на управителя на [фирма], за уволнението на С. Д. Г., за възстановяване на заеманата от него преди уволнението длъжност „Диспечер, транспортни средства“ и за присъждане на обезщетение поради незаконното уволнение в размер на 2944 лева, за периода от 01.06.2016 г. до 01.10.2016 г.
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна и в срока по чл.283 от ГПК, поради което е редовна и процесуално допустима. В жалбата се твърди, че решението на въззивния съд е постановено в нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл.281, т.3 от ГПК.
В изложение към касационната жалба се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси, решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд в решение № 1627/13.10.2005 г. по гр.д. № 562/2003 г. на ІІІ г.о., във връзка с правото на закрила на работниците/служителите по чл.333, ал.1, т.2 КТ, решавани са противоречиво от съдилищата, относно правомощията на решаващия съд да извършва контрол на самото съдържание /правилността/ на преценката на работодателя за това кой от участващите в подбора работници/служители работи по-добре и по-качествено (решение от 03.01.2008 г. по гр.д. № 592/2007 г. на Софийския апелативен съд) и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, по смисъла на чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Според касатора е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпросите, които са били поставени по делото, но не са били обсъждани или решени нито от въззивния, нито от първоинстанционния съд, а именно: 1. При съкращаване в щата и намаляването обема на работа и извършването на подбор от работодателя, за да останат на работа служители, които имат по-висока квалификация и работят по-добре, подлежи ли на съдебен контрол самото съдържание /целесъобразност/ на преценката на работодателя, кой от служителите работи по-добре и по-качествено? Може ли съдът да замести работодателя в целесъобразността на критерия за подбор: кой от участващите в подбора служители реално работи по-добре; 2. При съкращаване в щата и намаляването обема на работа и извършването на подбор от работодателя, има ли той право (задължение) да се съобрази при подбора си със закрилата на служители по чл.333, ал.1, т.2 и т.3 КТ.
Ответникът по касационната жалба С. Д. Г., чрез адвокат В. П. от АК Пазарджик е подал писмен отговор, в който оспорва доводите и твърди, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, както и че жалбата е неоснователна и претендира разноските пред настоящата инстанция.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е установил, че ищецът е заемал длъжността „Диспечер, транспортни средства“ по трудово правоотношение, което е прекратено със Заповед № 13/01.06.2016 г. на изпълнителния директор на [фирма], на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ и новото щатно разписание от 01.06.2016 г. Съдът е приел, че не се оспорва законността на взетото от изпълнителния директор решение за съкращаване на щатна бройка, което се потвърждава от писмените доказателства за одобряването му от Съвета на директорите на дружеството. Работодателят е извършил подбор между трима служители, заемащи длъжността на ищеца, но след като е взел предвид, че всичките имат равна по степен квалификация, а по графика за работа на ищеца е определено той да работи само редовна смяна от 8 ч. до 17 ч., работата му се дублира с тази на друг диспечер и той ги замества, когато те отсъстват, както и че останалите се ползват със защита при уволнение по чл.333 КТ, но без да е обсъдил изпълнението на служебните задължения от всеки един от тях, според съда е налице формално спазване на изискването за провеждане на подбор по чл.329, ал.1 КТ, поради което крайното решение на работодателя да прекрати трудовото правоотношение на ищеца е незаконосъобразно.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице основанията по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
Допустимостта на касационното обжалване на решението по чл.280, ал.1 ГПК се предпоставя от произнасяне на въззивния съд по конкретно формулиран от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на делото и по отношение на който е налице някое от допълнителните основания по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК. Съгласно разясненията в т.1 на Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на делото е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил волята на съда в неговото решение, тъй като допускането до касационен контрол се преценява от Върховния касационен съд само с оглед на конкретните правни разрешения на въззивния съд, обусловили изхода на спора, доколкото във връзка с тях касаторът е формулирал относим правен въпрос. В случая не са изведени правни въпроси по отношение на сочените основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, а твърденията за противоречие с решение на Върховния касационен съд по чл.290 ГПК, сами по себе си, не могат да обосноват допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не е изведен материалноправен или процесуалноправен въпрос като общо основание за допускане до касация. При отсъствие на общото основание, Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване на въззивното решение, независимо дали са налице поддържаните в изложението по чл.284, ал.3 ГПК допълнителни основания.
Отделно от изложеното, представеното решение № 1627/13.10.2005 г. по гр.д. № 562/2003 г. на ВКС, ІІІ г.о., във връзка с правото на закрила на работниците/служителите по чл.333, ал.1, т.2 КТ, е постановено по реда на отменения ГПК от 1952 г., поради което не може да послужи като основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, според т.2 на Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г.на ОСГТК на ВКС. Цитираното решение на Върховния касационен съд представлява незадължителна съдебна практика, която е неотносима към спора, тъй като правото на закрила на работниците по чл.333, ал.1 КТ, не е била предмет на самостоятелно обсъждане от въззивния съд, а в контекста на извършения подбор е посочено, че работодателят не може да ползва предвидената в чл.333 КТ закрила при уволнение, като критерий за това кой от служителите работи по-добре. В случая, решаващият извод на съда в обжалваното решение е, че работодателят само формално е спазил изискванията на чл.329, ал.1 КТ за провеждане на подбор, без да съобрази действителното ниво на изпълнение на възложената работа, като се е позовал единствено на правото на закрила по чл.333 КТ, а не на индивидуалните качества на работниците, поради което според въззивната инстанция подборът е незаконосъобразно проведен, което е достатъчно основание за отмяна на уволнението. При тези фактически и правни изводи в обжалваното решение, не са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл в съответствие с Тълкувателно решение № 3 от 16.01.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС, постановеното след посоченото в изложението на касатора решение от 03.01.2008 г. по гр. дело № 592/2007 г. на Софийския апелативен съд и с него е преодоляна сочената противоречива съдебна практика. В този смисъл, не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като е формирана задължителната практика на ВКС, която е съобразена от въззиния съд.
В изложението по чл.284, ал.3 ГПК, касаторът е повдигнал два конкретни въпроса в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, които не са били обсъждани или решени нито от въззивния, нито от първоинстанционния съд, поради което, съгласно т.1 на Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, не покриват изискванията за материалноправен или процесуалноправен въпрос като общо основание за достъп до касация. Отделно от това, в изложението липсват доводи за необходимостта съществуващата съдебна практика да бъде осъвременена поради промяна в законодателството или обществените отношения, с оглед на което не е налице и допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Предвид изложените съображения, настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът по касационната жалба С. Д. Г. е поискал заплатените на адвокат В. П. от АК Пазарджик разноски за адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 27.01.2017 г., които с оглед изхода на делото следва да бъдат присъдени.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 509 от 06.12.2016 г. по в.гр.д. № 814/2016 г. на Окръжен съд Пазарджик.
ОСЪЖДА [фирма], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], ЕИК[ЕИК], представлявано от М. Я. Ф., да заплати на С. Д. Г., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], ет.10, ап.30, със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.1, чрез адвокат В. П., разноски за адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция в размер на 1 000 (хиляда) лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.