О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 767
[населено място] ,16,10,2013 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , първо отделение , в закрито заседание на четиринадесети октомври , през две хиляди и тринадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 1679 / 2013 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] / в несъстоятелност / , представлявано от синдика Г. С., против решение № 318 / 22.11.2012 год. по в.т.д.№ 507 / 2012 год. на Варненски апелативен съд , с което е потвърдено решение № 975 / 14.06.2012 год. , постановено по т.д.№ 2838/ 2011 год. на Варненски окръжен съд. Със същото е отхвърлен предявеният от касатора против Л. С. иск с правно основание чл.55 ал.1 пр. 1 ЗЗД за връщане на предоставени без основание суми, в общ размер от 30 280 щ.д.. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, с доводи за постановяването му в противоречие с материалния закон – чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД, чл. 39 ЗЗД, чл.75 ЗЗД , чл.301 ТЗ , както и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила – чл.235 ал.2 ГПК и чл.236 ал.2 ГПК , вкл. по разпределяне доказателствената тежест в процеса и във връзка с оспорване достоверността на датата на представената разписка за връщане на сумите от ответницата на пълномощника на ищеца , по чието нареждане същите са й били изплатени / чл.181 ГПК /. Обосновава основания за допускане на касационното обжалване в хипотезите на чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК .
Ответната страна – Л. С. – оспорва касационната жалба с доводи по същество – по правилността на постановеното въззивно решение .
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт .
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното :
Ищецът [фирма] предявява искове за връщане на платени по банков път, без основание, в полза на ответницата Л. С. , съответно 11 600 щ.д. – на 02.05.2007 год. и 19 280 щ.д. – на 30. 05. 2007 год., първата посочена с основание „ заем „ , а втората – като „ прехвърляне на средства „ . Ответницата е твърдяла , че е договаряла лично с лицето А. Б. , комуто е върнала същите, за което представя разписка от 15.06.2007 год. . В същата , върнатата сума кореспондира с общия размер на предоставените средства, описани и със съответните дати на двата транша , а А. Б. изрично е удостоверил получаването им в качеството на пълномощник на [фирма] . Дружеството е оспорило представителната му власт и конкретно правомощието да се разпорежда със средства на дружеството / двата банкови превода са по негово нареждане /, въз основа на представените по делото пълномощни . Оспорило е достоверността на датата 15.06.2007 год. на разписката .
За да отхвърли предявените на основание чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД искове , въззивният съд е приел, че с оглед вписаните основания за превод на сумите , не е налице плащане без основание , вкл. досежно вписаното „ прехвърляне на средства „ , макар същото да не сочи еднозначно на вида на сделката / респ. вида извъноблигационно основание /. С оглед съдържанието на представените пълномощни, съдът е приел , че А. Б. не е превишил представителната си власт . Счел е , че с оглед извършеното разпореждане и от момента на същото , ищецът е бил във възможност да се противопостави на сключените от пълномощника сделки, които и като не е сторил това веднага , на основание чл.301 ТЗ , го обвързват . Този му извод има качеството на евентуален, в случай че не би бил споделен решаващият извод за непревишаване на представителната власт от пълномощника Б. . Независимо от горните съображения, съдът е изложил и решаващия извод за липса на обогатяване на ответника, предвид връщането на сумите , удостоверено с представената разписка от 15.06.2007 год., която в качеството на частен свидетелстващ документ , установяващ за ищеца , обвързан от изявлението на пълномощника си, на основание чл.36 ал.2 ЗЗД, неизгоден факт , се ползва с материална доказателствена сила относно плащането . Относно оспорване достоверността на датата на разписката съдът е приел, че ищецът няма качеството на „ трето лице” по смисъла на чл.181 ГПК .
В приложението по чл. 284 ал.3 ГПК касаторът формулира следните въпроси , част от които настоящият състав конкретизира като еднозначно изводими от изложението , както следва : 1 / Как се разпределя доказателствената тежест в процеса по иск с правно основание чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД ? Въпросът е зададен в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК / противоречие на въззивното решение с реш. № 29 / 28.03.2012 год. по гр.д.№ 1144/ 2010 год. на ІV г.о. ВКС / и чл.280 ал.1 т.2 ГПК / противоречие с решение № 327 от 19.05.2009 год. по гр.д.№ 436 / 2008 год. на І г.о. на ВКС, постановено по реда на ГПК отм. / ; 2 / Допустимо ли е , от кого и с какви доказателства, да се опровергава датата на частен свидетелстващ документ за разплащане ? Въпросът е зададен в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК / противоречие с решение № 235 / 04.06.2010 год. по гр.д.№ 176 / 2010 год. на ІІ г.о. на ВКС / и чл. 280 ал.1 т.2 ГПК / противоречие с решение № 474 / 23.09.2009 год. по гр.д.№ 6415 / 2007 год. на ІІІ г.о. на ВКС , постановено по реда на ГПК отм. / ; 3 / Има ли въззивният съд задължението да обсъди всички наведени от страната с въззивната жалба доводи и възражения ? – в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК / противоречие с постановено по реда на чл. 290 ГПК решение № 57 от 24.03.2011 год. по гр.д.№ 1416 / 2010 год. на ІІІ г.о. ВКС и решение № 858 / 07.01.2011 год. по гр.д.№ 1710 / 2010 год. на І г.о. на ВКС /.
Не съществува противоречие в съдебната практика, че по иск с правно основание чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД , ищецът доказва единствено обедняването си с предоставяне на имуществената облага на ответника, а в тежест на последния е да докаже наличие на правно основание за получаването й , изключващо основателността на претенцията . Въззивният съд не е процедирал в противоречие с тази практика , обективирана и в цитираното по-горе решение, постановено по реда на чл. 290 ГПК / реш. № 29 / 28.03.2012 год. по гр.д.№ 1144/ 2010 год. на ІV г.о. ВКС / . Наличието на задължителна практика по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК , изключва приложението на чл. 280 ал.1 т.2 ГПК , тъй като същата преодолява противоречието в евентуална предходна казуална съдебна практика по идентичен правен въпрос, т.е. двете основания са несъвместими. В обосноваване релевантността на въпроса , касаторът изхожда от липсата на конкретно твърдение на ответницата за правното основание за получаване на сумите и от твърдението й , че е договаряла с А. Б., респ. е получила сумите от него, в качеството на физическо лице, не със знанието , че действа като пълномощник на ищеца . Съдът, обаче, е съобразил именно представените доказателства за възникналото между пълномощника на ищеца и ответника правоотношение , в изпълнение на което са преведени сумите от банковата сметка на ищеца в полза на ответницата , макар без знание на същата , че договаря с пълномощник . Това договаряне поражда правно действие за упълномощителя / сделка , сключена при косвено представителство / , поради което не е налице колизия между направените от ответницата възражения и съобразените от съда факти и доказателства. Следователно, посоченият въпрос ,макар и релевантен , не е обоснован с допълнителния селективен критерий по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК вр. с т.2 на ТР №1 / 2010 год. по т.д.№1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС – липсва противоречие между въззивното решение и цитираната задължителна съдебна практика по въпроса за разпределение доказателствената тежест по иска с правно основание чл.55 ал.1пр.1 ЗЗД .
Вторият от поставените въпроси е провокиран от оспорването от ищеца на датата на представената от ответницата разписка , изходяща от А. Б. , с изрично упоменато му качество на пълномощник на ищеца, в потвърждаване връщането на преведените две суми от ответницата . Последното като факт изключва обогатяването на ответницата , като предпоставка за уважаването на иска , поради което и само на това основание исковете биха били неоснователни, както е приел и съда . По приложението на чл. 181 ГПК е налице задължителна съдебна практика , цитирана и от касатора / решение № 235 / 04.06.2010 год. по гр.д.№ 176 / 2010 год. на ІІ г.о. на ВКС / . Според същата „ трети лица „ по смисъла на разпоредбата са всички лица, извън участвалите в съставянето на документа и техните правоприемници . Целта и приложимостта на оспорването е да бъде предотвратено недобросъвестно използване на документ за прехвърляне на право чрез антидатиране , така че да може да се противопостави на друго лице, придобило същото право по-рано. Или „ трето лице „ по смисъла на чл. 181 ГПК е това, което черпи права от лицето , подписало документа и правата, които то черпи, могат да възникнат само при условие , че датата на възникването им предхожда тази на документа / т.е. документът е антидатиран с предходна , спрямо възникването на правата на третото лице дата / . В подкрепа на това тълкуване е и цитираната казуална съдебна практика / решение № 474 / 23.09.2009 год. по гр.д.№ 6415 / 2007 год. на ІІІ г.о. на ВКС / . Достоверната дата не е датата на която е съставен документа , а датата след която е невъзможно съставянето на документа . В случая е без значение / дори да не би имало дата / кога е съставена разписката, удостоверяваща връщане на сумата . От значение е потвърденият факт на връщането , а самата дата няма никакво отношение към възникнали за ищеца права / предвид необорена представителна власт на пълномощника – право на отчетна сделка със същия , за възстановяване на получената от него сума /. С оглед преждеизложеното , изводът на съда за формална недопустимост на оспорването на датата на разписката , по реда на чл. 181 ГПК, поради липса на качество „ трето лице „ за ищеца , в съответствие със смисъла и целта на оспорването , се явява правилен и в съответствие с цитираната задължителна съдебна практика . Следователно, макар включени в предмета на произнасянето на въззивния съд, съображенията по приложението на чл. 181 ГПК сами по себе си не участват във формирането на решаващ извод , с оглед което не се явява покрит общия селективен критерий на чл. 280 ал.1 ГПК вр. с т.1 на ТР № 1 / 2010 год. по т.д.№ 1 / 2009 година .
Третият от поставените въпроси не покрива изискването за процесуалноправен въпрос, свързан с приложението на конкретна процесуална норма, в която въззивният съд е вложил съдържание, различно от вложеното от законодателя, предпоставящ еднозначен отговор извън конкретиката на спора .Видно от обстоятелствената част към въпроса, касаторът счита , че ако съдът бе разгледал възражението му за недостоверна дата на документа , възражението му основано на чл. 301 ТЗ и съобразил действителния обем на представителната власт на пълномощника, би достигнал до съвършено различен правен извод .Преди всичко, въпросът е свързан с предпоставката „ неразглеждане „ на релевирани от страната доводи във въззивната жалба , но въззивният съд не е в нарушение на чл. 235 ал.2 и чл. 236 ал.2 ГПК . Мотиви относно всеки от преждепосочените доводи на страната въззивният съд е изложил . Правилността на изводите му е относима към основание за касационно обжалване по чл. 281 т.3 ГПК – по оспорване правилността на решението , не и към основание за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл. 280 ал.1 ГПК. Непокриването на общия селективен критерий по чл. 280 ал.1 ГПК изключва необходимостта, а и възможността за обсъждане на сочения допълнителен селективен критерий по т.1 на същата разпоредба .
Водим от горното ,Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 318 / 22.11.2012 год. по в.т.д.№ 507 / 2012 год. на Варненски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :