3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 767
гр.София, 22.11.2016 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на петнадесети ноември две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов
ЧЛЕНОВЕ: Драгомир Драгнев
Александър Цонев
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 61261 по описа за 2016 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. К. К. против решение № 489 от 16.03.2016 г., постановено по в.гр.д. № 4532 по описа за 2015 г. на Софийския апелативен съд, ГК, седми състав, с което е потвърдено решение № 6335 от 8.09.2015 г. по гр.д. № 6062 по описа за 2014 г. на Софийския градски съд, Г.О., I-21 състав, за отхвърляне на предявения от касатора против ЗД [фирма] иск с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ/отм./ за заплащане на 40 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, причинени от пътнотранспортно произшествие, станало на 18.04.2014 г. по вина на водача на лек автомобил „Тойота Корола” с рег. [рег.номер на МПС] .
Касаторът твърди, че решението на Софийския апелативен съд е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване касаторът сочи т.1 и т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК по въпроса дали в гражданския процес могат да се ползват доказателства, събрани в досъдебното производство. Според касатора въззивният съд се е позовал на такива доказателства, вместо да вземе предвид доказателствената сила на протокола за пътнотранспортно произшествие съобразно чл.179, ал.1 от ГПК.
Ответникът по касационната жалба ЗД [фирма] не взема становище по нея.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Касаторът Д. К. е предявил иск за заплащане на 40 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат от пътнотранспортно произшествие, станало на 18.04.2014 г. и предизвикано от водача на лек автомобил „Тойота Корола” с рег. [рег.номер на МПС] . Според касатора той е пресичал пешеходната пътека, а водачът на автомобила не е изпълнил задължението си да го пропусне, в резултат на което е увредил лявата му ръка. Въззивният съд е приел, че протоколът за пътнотранспортно произшествие се ползва с доказателствена сила относно установените в него факти, но тъй като длъжностното лице не е присъствало на произшествието, констатациите за причините за настъпването му и за предизвиканите увреждания от него нямат такава обвързваща сила. Този съд подробно е обсъдил свидетелските показания, приетата пред първата инстанция комплексна автотехническа и медицинска експертиза и изявлението на вещото лице в публичното съдебно заседание пред първоинстанционния съд. В резултат от анализа на доказателствата е достигнал до извода, че касаторът е пресичал от ляво на дясно спрямо автомобила, автомобилът се е движел от дясната му страна и при евентуален удар би могло да се получат увреждания в дясната ръка, дясното бедро, коляно и подбедрица на ищеца и при липсата на такива увреждания отдясно не може да се обясни нараняването на лявата ръка. Тъй като липсват преки доказателства, че ударът върху лявата ръка е предизвикан от лекия автомобил, а съгласно заключението травматичните увреждания на лявата ръка могат да са причинени от други събития, съдът в крайна сметка е приел за недоказано както противоправното деяние на водача, така и причинната връзка между деянието и увреждането и е потвърдил първоинстанционното решение за отхвърляне на иска.
От тези мотиви се изяснява, че въззивният съд се е придържал към дадените в задължителната практика на ВКС разрешения по отношение на доказателствената сила на протокола за пътнотранспортно произшествие. Този протокол се ползва с обвързваща материална доказателствена сила относно удостоверените в него непосредствено възприети от длъжностното лице факти, относими към механизма на произшествието. Когато фактът съставлява волеизявление на участник в произшествието, протоколът има доказателствена сила само относно съдържащите се неизгодни факти за лицето, чието изявление се възпроизвежда от съставителя на документа. Ищецът, претендиращ обезщетение във връзка с увреждането, носи тежестта на доказване на механизма на произшествието, поради което той следва да ангажира и други доказателства, когато протоколът не удостоверява всички релевантни за механизма обстоятелства или преценката им изисква специални познания, които съдът не притежава/решение № 15 от 25.07.2014 г. по т.д. № 1506/2013 г. на Първо Т.О., решение № 85 от 28.05.2009 г. по т.д. № 768/2008 г. на Второ Т.О. на ТК на ВКС/.
За да обоснове своите доказателствени и правни изводи, въззивният съд никъде не се е позовал на приети в предварителното производство доказателства, включително на медицинските експертизи, а само на доказателствата по гражданското дело. Следователно не е допуснато твърдяното от касатора процесуално нарушение на принципа за непосредственост при събиране на доказателствата в гражданския процес и по този въпрос няма противоречие между обжалваното решение и цитираното от касатора решение № 43 от 16.04.2009 г. по т. д. № 648/2008 г. на Второ Т.О. на ТК на ВКС.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд по повдигнатия от касатора въпрос не следва да се допуска.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 489 от 16.03.2016 г., постановено по в.гр.д. № 4532 по описа за 2015 г. на Софийския апелативен съд, ГК, седми състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: