6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№767
гр. София,23.12.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на седемнадесети декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева ч.т.д. № 2097 по описа за 2019г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на „ПРАЕДА” ЕООД, представлявано от адв. Н. Р., срещу определение № 1677 от 22.05.2019г. по ч.гр.д. № 6287/2018г. на Софийски апелативен съд, ТО, 3 състав в частта, с която е потвърдено разпореждане № 35395 от 05.09.2017г. по гр.д. № 6366/2017г. на СГС, I – 9 състав, с което е върната подадената от дружеството искова молба в частта относно исковете, предявени против Й. Й., и частна касационна жалба на „Инвеско” ЕООД, [населено място], представлявано от адв. Х. К., срещу същото определение в частта, в която е потвърдено определение № 22150 от 17.10.2018г. по гр.д. № 6366/2017г. на СГС, I – 9 състав, с което е оставено без уважение искането за прекратяване на производството по отношение на „Инвеско” ЕООД.
Частният жалбоподател „ПРАЕДА” ЕООД поддържа, че обжалваното определение е неправилно, тъй като съдът не е съобразил, че чл.27, ал.1 ГПК следва да се тълкува във връзка с чл.227 ГПК, регламентираща настъпването на правоприемство в процеса. Поддържа, че в случай, че в резултат на извършени процесуални действия съдът установи служебно, че исковата молба е подадена срещу ответник, който е починал преди завеждането на делото поради незнание на това обстоятелство към момента на подаване на исковата молба от ищеца, както е в настоящия случай, съдът не следва да прекратява производството по делото, а да конституира наследниците на ответника поради настъпило правоприемство. Счита, че поради това в настоящия случай се касае не за недопустимост на производството против Й. Й., а за нередовност на исковата молба. Моли обжалваното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК частният жалбоподател поддържа наличие на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по следния процесуалноправен въпрос: „ Допустимо ли е исково производство в хипотезата, при която посоченият в исковата молба ответник е починал преди подаването на иска?”. Твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с определение № 436 от 28.09.2010г. по ч.гр.д. № 313/2010г. на ВКС, I г.о. и определение № 141 от 28.02.2013г. по ч.гр.д. № 1348/2013г. на ВКС, ГК, IV г.о.
Постъпил е отговор на частната касационна жалба от адв. Х. К., процесуален представител на назначените администратори на починалия Й. Й. от Окръжния съд в Тел-Авив-Яфа, в производство по несъстоятелност по дело 39586-10-16 по описа на съда, с който се оспорва частната касационна жалба. Поддържа се, че обжалваното определение е постановено в съответствие със съдопроизводствените правила и практиката на ВКС.
Частният жалбоподател „Инвеско” ЕООД поддържа, че в случая по силата на чл.39, ал.2 КМЧП следва да се приложи правният институт на „администратори на имуществото на починалото лице”, което е институт на израелското право, като по този начин се дерогира институтът на ликвидацията по българското право, респ. не следва да се открива процедура по ликвидация и да се назначава ликвидатор. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, инкорпорирано в частната касационна жалба, прави искане за допускане на касационно обжалване на въззивното определение на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по следния процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото: „Допустимо ли е дружество, по отношение на което не може да се проведе производство по ликвидация в България поради препращането на КМЧП към правото на чужда държава, да бъде ответник по предявен иск, когато към момента на предявяване на иска едноличният собственик на капитала и управител на дружеството е починал?”.
Постъпил е отговор на тази частна жалба от адв. В. В. като процесуален представител на назначените администратори на починалия Й. Й., с който се излагат съображения за основателност на жалбата.
Постъпил е и от отговор от „ПРАЕДА” ЕООД, представлявано от адв. Р., с който се прави възражение за липса на процесуална легитимация на лицата, подали частната касационна жалба. В тази връзка се твърди, че представените две постановления на Окръжния съд в Тел-Авив са актове, постановено от съд на чужда държава, които нямат непосредствено правно действие на територията на Република България, и относно тях са приложими разпоредбите на Част четвърта, Глава дванадесета, чл.117 и сл. КМЧП. Излагат се съображения за законосъобразност на обжалваното въззивно определение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, констатира, че частните касационни жалби са подадени в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК.
С обжалваното определение въззивният съд, като е констатирал, че ответникът Й. Й. е починал на 16.10.2016г., т.е. преди подаването на исковата молба, е приел, че предявените против този ответник искове са недопустими. Изложил е съображения, че наличието на процесуална правоспособност е предпоставка за възникване на качеството „страна по гражданско дело”, респ. за допустимост на гражданския процес, и за нея съдът следи служебно. Приел е, че когато правоспособността по материалното право е отпаднала поради смъртта на физическото лице, настъпила преди предявяването на иск, към този момент отпада и процесуалната му правоспособност, т.е. то вече не може да бъде субект на процесуални правоотношения като страна, и в този случай не намира приложение разпоредбата на чл.227 ГПК. В този случай не се касае до нередовност или поправка на исковата молба, а до липса на първоначална процесуална легитимация поради неправилното посочване на ответника от страна на ищеца.
Въззивният съд е приел още, че частната жалба срещу първоинстанционното определение, с което е оставено без уважение искането за прекратяване на производството по отношение на ответника „Инвеско” ЕООД, е неоснователна. Посочил е, че ответникът е юридическо лице, което не е заличено, като съобразно чл.157, ал.1 ТЗ, ако не е предвидено друго, със смъртта на едноличния собственик на капитала се прекратява дейността на дружеството/в случай, че наследниците не искат да продължат/ и се открива процедура по ликвидация, едва след приключването на която дружеството се заличава.
По частната касационна жалба, подадена от „ПРАЕДА” ЕООД:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд. Съгласно разясненията, дадени в т.1 на ТР № 1/19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, което според чл.274, ал.3 ГПК намира приложение и по отношение на частните касационни жалби, допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът следва да постави ясно и точно правния въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивния съд по конкретното дело.
Поставеният от частния жалбоподател процесуалноправен въпрос е обусловил изводите на въззивния съд, но по този въпрос съдът се е произнесъл в съответствие с формираната задължителна съдебна практика. Съгласно т.2 на ТР № 1 от 09.07.2019г. по тълк.д. № 1/2017г. на ОСГТК на ВКС, процесуалната правоспособност е абсолютна процесуална предпоставка за възникването на правото на иск. Исково производство, при което посоченият в исковата молба ответник е починал преди предявяването на иска, е недопустимо и подлежи на прекратяване поради начална липса на правоспособна страна, с която да се учреди валидно процесуално правоотношение. Въззивният съд не се отклонил от тази практика, поради което не е налице основанието на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение в обжалваната от „Праеда“ ЕООД част.
По частната касационна жалба на „Инвеско” ЕООД:
Частната жалба е срещу акт, който не е от категорията на посочените в чл.274, ал.3 ГПК. С обжалваното от тази страна определение въззивният съд е потвърдил първоинстанционно определение, с което е оставено без уважение искане за прекратяване на производството по предявения против частния жалбоподател иск. Това определение няма характера на въззивно определение, потвърждаващо първоинстанционно определение, преграждащо по-нататъшното развитие на делото. От друга страна, с определението си съдът се е произнесъл по отвод за недопустимост на иска поради липсата на правосубектност на ответника, т.е. по допустимостта на предявения иск, и следователно с това определение не се дава разрешение по същество на друго производство или се прегражда развитието на такова. Поради това въззивното определение не подлежи на касационно обжалване и подадената срещу него частна касационна жалба се явява недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1677 от 22.05.2019г. по ч.гр.д. № 6287/2018г. на Софийски апелативен съд, ТО, 3 състав, в частта, с която е потвърдено разпореждане № 35395 от 05.09.2017г. по гр.д. № 6366/2017г. на СГС, I – 9 състав, с което е върната подадената от дружеството искова молба в частта относно исковете, предявени против Й. Й..
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на „Инвеско” ЕООД, [населено място], представлявано от адв. Х. К., срещу определение № 1677 от 22.05.2019г. по ч.гр.д. № 6287/2018г. на Софийски апелативен съд, ТО, 3 състав в частта, в която е потвърдено определение № 22150 от 17.10.2018г. по гр.д. № 6366/2017г. на СГС, I – 9 състав, с което е оставено без уважение искането за прекратяване на производството по отношение на „Инвеско” ЕООД.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в частта, в която частната касационна жалба на „Инвеско“ ЕООД е оставена без разглеждане, подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ТК на ВКС с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението. В останалата му част определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: