3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 767
гр. София, 25.10.2012 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 12 октомври, две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №81/12 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на процесуалния пълномощник на Предприятие за управление на дейностите по опазване на околната среда /ПУДООД/ -гр.София срещу решение № 325 на САС от 22.02.2011 постановено по гр.дело №231/2010 по описа на Софийски апелативен съд /САС/, с което е потвърдено първоинстанционното решение на СГС, VІ-9 състав постановено на 23.03.2010 г. по т.д. № 1853/2008 г., с което е отхвърлен искът на касатора срещу [фирма]-гр.София с правно основание чл.442 от ТЗ за сумата от 319 000 лева и ищецът е осъден да заплати на ответника съдебни разноски в размер на 6 920 лева. Решението е постановено пи участието на [фирма] / н./ -С. като трето лице-помагач на ответника.
В касационната жалба се излагат оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост на обжалваното въззивно решение и се иска отмяната му и произнасяне по същество в насока уважаване на иска.
Ответната страна в писмен отговор на касационната жалба изразява становище за недопускане до касационно обжалване и неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и отговаря на предпоставките на чл.280 ал.2 ГПК, намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, съставът на въззивния съд приема, че от събраните по делото доказателства се установява следното: от страна на П., чийто правоприемник се явява „И. А. Б.” е издадена на 23.04.2001 г. банкова гаранция в изпълнение на сключен между банката и [фирма]-С. договор за банкова гаранция от 20.04.2001 г.. банковата гаранция е издадена в полза на Министерство на околната среда и водите/МОСВ/, чийто правоприемник е ищцовото предприятие, с цел обезпечаване на безлихвен кредит в размер на 600 000 лева отпуснат и усвоен по селата на договор между МОСВ и [фирма]-С.. Съдът е отхвърлил иска като се е позовал на обстоятелството, че в срока на действие на банковата гаранция / до 30.04.2005 г./ липсва надлежно упражняване от страна на бенефициента на правата по нея. Това е така, доколкото писмото изх. № 6584/02.08.2004 г. от 23.07.2004 година от ищцовото предприятие до П. не представлява изрична покана до банката за заплащане, а освен това не отговаря на условията по банковата гаранция: да е придружено с документацията удостоверяваща задълженията на длъжника по кредита [фирма]-С. към заемодателя.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване от страна на жалбоподателя се поставят като обуславящи изхода на спора въпросите за правния характер на банковата гаранция , за тълкуване на клаузите в нея на поискване и на първо поискване, за приложението на Еднообразните правила на международната търговска камара и следвало ли банката да отговори на искането за плащане.
За да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК, следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. По тези законови критерии въпросите за: правния характер на банковата гаранция и за приложението на Еднообразните правила на международната търговска камара и следвало ли банката да отговори на искането за плащане не се явяват обуславящи изхода на конкретния спор, тъй като произнасянето на съда не е в зависимост от техния отговор. Въпросът за тълкуване на клаузите в банковата гаранция се основава на тълкуването на конкретния договор по правилата на чл.20 ЗЗД, което не попада в предмета на селективната дискреция за наличие на основанията за допускане на касационно обжалване, съгласно чл.280 ал.1, т.1-т.3 ГПК, от чиито параметри касационният съд е обвързан при произнасянето си по чл.288 ГПК. Въпросът не се явява правен по смисъла на цитираната процесуална норма-чл.280 ал.1 ГПК, тъй като не се отнася до тълкуването и прилагането на закона. Липсата на правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това, както изрично приема ОСГТК на ВКС в ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълкувателно дело №1/2009.
По изложените съображения, съдът счита, че не е налице основание по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване
С оглед изложеното, ВКС, Второ т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 325 на САС от 22.02.2011 постановено по гр.дело №231/2010 по описа на Софийски апелативен съд /САС/.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.