Определение №767 от 26.6.2012 по гр. дело №1518/1518 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 767

София 26.06.2012 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети април, две хиляди и дванадесета година в състав:

Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове: МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ

изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 1518/2011 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. В. П. и Е. Х. П., двамата от [населено място], подадена от пълномощника им адвокат Б. К., срещу въззивно решение №153 от 15.07.2011 г. по гр. дело № 297/2011 г. на Смолянския окръжен съд, с което е потвърдено решение №21 от 20.04.2011 г. по гр.дело №34/2011 г. на Чепеларския районен съд. С първоинстанционното решение е обявен за относително недействителен по отношение на П. Т. Т. договор за дарение на недвижим имот, материализиран в нотариален акт №***, том *, дело №***/**** г. на нотариус с район на действие при Чепеларския районен съд, с който С. В. П. е дарил на майка си Е. Х. П. апартамент, находящ се в [населено място]. Въззивният съд е приел, че задължението за плащане на сумата 19 500 лв. на С. В. П. към ищеца П. Т. Т. по запис на заповед от 04.05.2010 г. е с падеж 30.06.2010 г. Дарението е извършено на 11.05.2010 г., но съобразно разпоредбата на чл.135, ал.1 ЗЗД вземането трябва да е възникнало към момента на увреждащото действие на длъжника, но не е необходимо то да е установено по размер и да е изискуемо. Увреждане на кредитора има когато длъжникът не само се лишава от имуществото си, но и когато го намалява.
Ответникът по касационната жалба П. Т. Т., [населено място], оспорва жалбата.
Касаторите са изложили доводи за произнасяне в обжалваното решение по процесуалноправни и материалноправни въпроси относно задължението на въззивния съд да обсъди събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и взаимовръзка и за това дали има увреждане на кредитора след като дарението е извършено преди настъпване на падежа на задължението за плащане и при условие, че длъжникът разполага с вземания, които могат да погасят задълженията към ищеца. Тези въпроси се решават противоречиво от съдилищата. Представени са две съдебни решения.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на въззивно решение №153 от 15.07.2011 г. по гр. дело № 297/2011 г. на Смолянския окръжен съд. Повдигнатите въпроси обуславят крайното решение. Те обаче не са решавани противоречиво от съдилищата, тъй като по тях има трайно установена съдебна практика, която е съобразена от въззивния съд. Според нея съдът е длъжен да обсъди всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право. Той трябва да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се. Освен това трябва да бъдат обсъдени и всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото. В случая въззивният съд е направил всичко това. Отделил е спорните от безспорните факти и е преценявал събраните по делото доказателства с оглед спорните факти. Обсъдени са всички относими към спора доказателства и доводи на страните като не е дадено разрешение по поставения от касатора процесуалноправен въпрос в противоречие с трайно установена съдебна практика. За правото по чл.135, ал.1 ЗЗД е необходимо вземането на кредитора да е възникнало преди извършване на увреждащото действие, но не е необходимо то да е изискуемо и ликвидно. Увреждане има и когато възможността на кредитора да се удовлетвори от имуществото на длъжника се намалява.
Съобразно изхода на спора на ответника по касационната жалба трябва да се присъдят 900 лв. деловодни разноски.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №153 от 15.07.2011 г. по гр. дело № 297/2011 г. на Смолянския окръжен съд.
ОСЪЖДА С. В. П. и Е. Х. П., двамата от [населено място], да заплатят на П. Т. Т., [населено място], 900 лв. деловодни разноски.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.

Scroll to Top