1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 767
гр. София, 03.11.2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Лидия Иванова
Емилия Василева
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 668 описа за 2019. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 1 във връзка с ал. 2, изр. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на И. З. Б. със съдебен адрес в гр. В. чрез процесуалния му представител адв. Н. Т. Ж. срещу определение от 29.03.2010г. по ч. гр. дело № 785/2010г. на Софийски градски съд, Гражданска колегия, Въззивно отделение, ІV-Г състав, с което е оставена без разглеждане частна жалба на ответника И. З. Б. чрез процесуалния му представител адв. Ж. срещу определение от 13.10.2009г. по гр. дело № 2211/2008г. на Софийски районен съд, 83 състав, с което е прекратено производството по делото в частта по отношение на претенцията за присъждане на издръжка по делото за периода след 27.02.2009г.
Частният жалбоподател релевира доводи за неправилност на определението на СГС поради неговата незаконосъобразност. Поддържа становище, че отказът от иск за издръжка за бъдеще време не може да породи валидни правни последици, тъй като отказ от издръжка за бъдеще време е нищожен съгласно разпоредбите на СК. Поради това, че обжалваният съдебен акт не може да получи нужния стабилитет и впоследствие е допустимо да бъде предявен иск за същото спорно право, е налице правен интерес за частния жалбоподател да обжалва определението на СРС. Частният жалбоподател моли определението да бъде отменено и делото да бъде върнато за разглеждане на частната жалба на СГС от друг състав.
Ответницата по частната жалба М. И. Б. чрез своята майка и законна представителка Д. К. Б. със съдебен адрес в гр. София оспорва частната жалба. Релевира доводи за нейната недопустимост, тъй като адв. Н. Т. Ж. не е пълномощник на ответника по иска, защото подписът върху пълномощното не е на И. З. Б..
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт. Неоснователен е доводът на ответната страна за недопустимост на частна жалба. Пълномощното на адв. Н. Т. Ж. е представено в първоинстанционното производство в съдебно заседание на 09.02.2009г., на което са присъствали законната представителка на ищцата и нейният процесуален представител, които са оспорили подписа на ответника върху пълномощното една седмица след приключване на съдебното заседание в подадената на 16.02.2009г. жалба за бавност. Ответникът И. З. Б. не е оспорил подписа върху пълномощното, представено от адв. Н. Ж.. Правото на оспорване на подписа върху пълномощното за процесуално представителство принадлежи на представляваната страна, упълномощителя, но не и на трети лица, различни от страните по представителното правоотношение. Поради изложените съображения за съда не съществува задължение да събира доказателства относно автентичността на пълномощното.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна.
За да остави без разглеждане частната жалба на ответника И. З. Б. срещу определението на Софийски районен съд, с което е прекратено производството по делото в частта по отношение на иска за присъждане на издръжка по делото за периода след 27.02.2009г., въззивният съд е приел, че ответникът няма правен интерес да обжалва първоинстанционното определение.
Определението е неправилно. Правният интерес от обжалване на съдебния акт се преценява с оглед последиците от конкретното дело. Разпоредбата на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК регламентира обжалваемостта на определението, което прегражда по-нататъшното развитие на делото. В настоящия случай с определението на първоинстанционния съд е прекратено производството по предявен срещу ответника иск за присъждане на издръжка на малолетната му дъщеря за периода след 27.02.2009г. Разпоредбата на чл. 233 ГПК регламентира правото на ищеца да се откаже изцяло или отчасти от спорното право във всяко положение на делото, като в този случай той не може да предяви отново същия иск. Отказът от иск е процесуално действие, с което се отказва да се търси и получи защита на твърдяното право и за разлика от оттеглянето на иска пресича възможността на ищеца да предяви отново същия иск срещу ответника. В хипотезата на отказ от иск за издръжка за бъдещо време следва да се има предвид характера на вземането и специалните разпоредби.
Предвид изложените съображения, с оглед фактите по конкретното дело и предявеният пред Семейна колегия, Кралски съд, Л. иск за издръжка на малолетната М. И. Б. срещу И. З. Б., настоящият съдебен състав счита, че частният жалбоподател има правен интерес да обжалва постановеното от Софийски районен съд определение. Следователно обжалваното определение на Софийски градски съд е неправилно, поради което следва да бъде отменено и делото да се върне на въззивната инстанция за продължаване на съдопроизводствените действия.
По делото е постъпила „жалба за бавност”, с която е заявен отказ от иска за издръжка на детето М. И. Б. за периода до 27.02.2009г. и молба за прекратяване на производството по гр. дело № 2211/2008г. на СРС. Компетентен да се произнесе по направеното искане за прекратяване на производството в частта по отношение на претенцията за присъждане на издръжка за минало време – до 27.02.2009г. е първоинстанционният съд, поради което молбата /„жалба за бавност”/ следва да се изпрати по компетентност на СРС.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение от 29.03.2010г. по ч. гр. дело № 785/2010г. на Софийски градски съд, Гражданска колегия, Въззивно отделение, ІV-Г състав.
ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
ИЗПРАЩА подадената от процесуалния представител на ищцата „жалба за бавност” на Софийски районен съд по компетентност.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.