3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 767
С., 05.10.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми септември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Мария Славчева
ч.т.дело № 384/2010 година
Производство по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано по частна касационна жалба на [фирма] против определение № 115 от 16.03.2010 г. по ч.гр.д. № 65/2010 г. на Бургаски апелативен съд.
В частната касационна жалба е въведено оплакване за постановяване на определението в нарушение на процесуалния закон – чл.64 ГПК.
Ответникът по частната касационна жалба Х. Р. Х. не е изразил становище по нея.
Върховният касационен съд, състав на второ търговско отделение, след като обсъди данните по делото намира следното:
Частната касационна жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.
С определението, предмет на обжалване, състав на Бургаския апелативен съд оставил в сила определение № 1 от 22.02.2010 г. по гр.д. 43/2009 на Сливенския окръжен съд, с която е оставена без уважение молбата на [фирма] за възстановяване на срока по чл. 131, ал. 1 ГПК. Въззивният съд приел за правилен обжалвания пред него резултат по съображения, че не са налице законовите изисквания на чл.64, ал.3 ГПК за възстановяване на пропуснатия от молителя срок, след като е било възможно продължаването му, каквото искане не е направено нито от пълномощника, нито от законните представители на доверителя му. Изтъкнато е освен това, че едноседмичният срок, в който това право е могло да бъде упражнено е изтекъл към датата на подаване на молбата от адв.Н..
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят е обосновал искането по 274, ал. 3 ГПК вр. чл. 280, ал. 1 ГПК с наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса от кой момент страната следва да се счита за редовно уведомена по смисъла на чл.64, ал.3 ГПК – от датата на узнаване, че срокът е пропуснат, от настъпването на други обстоятелства или релевантна за определянето му е датата на съобщението за пропускането му, както и по въпроса допустимо ли е да се прилага разпоредбата на чл.64, ал.3, изр.2-ро ГПК при положение, че липсват доказателства за наличието на физическа възможност да се поиска удължаване на съответния срок.
След преценка на наведените доводи, настоящият състав на ВКС намира, че не е налице релевираното основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Въпросът за определяне на началния момент на срока, в който валидно може да бъде упражнено правото да се иска възстановяне на срока за извършване на пропуснато от страната процесуално действие не е обусловил крайния извод на въззивния съд. Независимо, че даденото по него разрешение противоречи на служебно известното на настоящия състав определение № 367 от 19.06.2009 г. на ВКС по ч. т. д. № 319/2009 г., I т. о., ТК, според което началният момент на срока по чл.64, ал.3 ГПК започва да тече от датата на връчване на определението по чл.140 ГПК, каквото в случая не е било налице, неправилното произнасяне по поставения въпрос не се е отразило на крайния резултат на делото, след като молбата по чл.64 ГПК е разгледана по същество, а не е оставена без разглеждане като процесуално недопустима.
Не е налице поддържаното основание и по втория от поставените от жалбоподателя въпроси, тъй като той е фактически и според начина на установяване на конкретните факти по всяко дело, изводите на съдилищата са различни, без обаче това да обосновава нужда от произнасяне, с което преразглеждането на поставения въпрос би довело до промяна и преодоляване на погрешно установена съдебна практика, или до осъвременяване на тълкуването на правна норма, с което биха се осъществили изискванията на чл.280, ал.1, т.3 ГПК-
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 115 от 16.03.2010 г. по ч.гр.д. № 65/2010 г. на Бургаски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: