2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 767
гр. София ,05.08.2011г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на осми юни две хиляди и единадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛ ЕНОВЕ.: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гр. дело N 129 / 2011 г. по описа на Първо гражанско отделение, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Й. Л. Д. чрез пълномощника си адв. Н.Д. е обжалвала въззивното решение на Пловдивския окръжен съд № 1606 от 12.11.2010г. по гр.д.№ 287/2010г..
Касационната жалба е подадена в срок, отговоря на изискванията на чл.284 ал.1 и 2 ГПК и съдържа изложение на основанията за допускане на касационното обжалване, поради което е процесуално допустима.
Ответниците не са подали отговор по реда на чл.287 ГПК.
Пловдивският окръжен съд е отменил решението на Асеновградския районен съд № 135 от 09.11.2007г. по гр.д.№ 467/2007г. и е отхвърлил иска по чл.13 ал.2 З..
Производството пред въззивния съд се е развило по реда на чл.218з ГПК/отм./ след постановено отменително решение по чл.293 ал.3 ГПК на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение № 4 от 27.01.2010г. по гр.д.№ 2438/2008г., в което са дадени указания да се съберат доказателства чрез изслушване на заключение на вещо лице за притежаваните от Т. „Съгласие” и ГК”Задруга” гори преди сливането им през 1947г.
В. съд е изпълнил тези указания и въз основа на всички събрани доказателства е приел, че не е доказано Т.”Съгласие” , член-кооператор на която е бил наследодателят на ищцата , да е притежавала земи в процесния ревир , от който тя претендира да й бъдат възстановени, а именно притежаването на горите към момента на сливането на двете кооперации е от значение за възстановяване на собствеността в хипотезата на чл.3 ал.3 З..
В изложението за допускане на касационното обжалване, инкорпорирано в касационната жалба се поддържат основанията на чл.280 ал.1 т.1 и 2 ГПК като се препраща към формулираните в жалбата основни въпроси на спора, от които зависи изхода на делото и по които съдът е реализирал произнасяне в противоречие с практиката на ВКС в частност като не са изпълнени указанията на ВКС в предходното отменително решение. Касационната жалба обаче съдържа само доводи по чл.281 ал.1 т.3 ГПК за неправилност на решението. В нея след обстоен анализ на събраните по делото доказателства се поддържа, че за изясняване на спора са от значение факти и събития , състояли се повече от 70 години и не е възможно да са запазени всички документи, с оглед на което съдът е бил длъжен да коментира събраните косвени доказателства , което се изисква от процесуалния закон. Поддържа се също така, че в мотивите не са обсъдени всички релевантни за спора моменти и неправилно и в противоречие с материалния и процесуалния закон съдът е преценил доказателствената тежест на представените по делото документи и е изтълкувал превратно приетата експертиза. В обобщение е посочено, че като е допуснал посочените нарушения на материалния и процесуалния закон и необстойно, незадълбочено и неправилно е обсъдил доказателствата в тяхната съвкупност е достигнал до необоснован извод. Никъде в изложението не е формулиран правният въпрос, разрешен от въззивния съд и обусловил решаващите му изводи според тълкуването на чл.280 ал.1 ГПК в ТР 1/2009г. на ВКС, ОСГК и ТК.
При липса на формулиран правен въпрос наличието на противоречива съдебна практика относно правото на възстановяване на земеделските земи в ревир „Бяла вода-Червена стена” от членовете на бившата кооперация „Съгласие” не обуславя основанието на чл.280 ал.1 т.2 ГПК. Това основание е налице не когато са постановени противоречиви решения по сходни дела като краен резултат, а когато по тези дела е разрешен по различен начин правният въпрос посочен в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК като общо основание по чл.280 ал.1 ГПК. Н. на такъв правен въпрос е достатъчно за да не бъде допуснато касационното обжалване без да е налице задължение на ВКС да се произнася по наличието на специалните основания по чл.280 ал.1 т.1,2 и 3 ГПК.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д ЕЛ И :
Не допуска касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивския окръжен съд № 1606 от 12.11.2010г. по гр.д.№ 287/2010г..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: