4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 767
София, 09.12.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на седми декември на две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. ИВАНОВА
Емилия Василева
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 507/ 2010 год.
Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба Е. П. А. – от гр. София срещу Решение № 106 от 8.ІІ.2010 г. по гр.д. № 1518/ 2009 г. на Софийски апелативен съд,с което е потвърдено Решение № 1084 от 12.ІІІ.2009 г. по гр.д. № 4320/ 2006 г. на СГС, с което са отхвърлени предявените от Е. П. А. – от гр. София срещу ЗД ”Е.” АД – гр. София иск за 13 882.52 лв. по чл. 399 (отм.) ТЗ и иск за 1000 лв. по чл. 86 ал. 1 ЗЗД, с оплакване за незаконосъобразност и необоснованост на решението. Жалбоподателят изтъква основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, като сочи, че въззивният съд се е произнесъл по съществен правен въпрос за размера на застрахователното обезщетение съгласно сключения договор по риска ”каско – кражба” и дали към настъпване на застрахователното събитие действителната пазарна стойност на автомобила е била под 87 000 лв., с оглед фиксираната в договора застрахователна сума 100 882 лв., решен от въззивния съд неправилно и в противоречие с практиката на ВКС. Жалбоподателят поддържа, че този въпрос се решава противоречиво от съдилищата: Р.№77/17.ІІ.2004 г. по гр.д.№1412/ 2003 г. на ВКС, Р.№548/16.V.1996 г. по гр.д.№294/1995 г. на ВКС, Р.№4996/1.VІ.2004 г. по адм.д.№992/ 2004 г. на В. и Р.№1830/28.ІІ.2003 г. по адм.д.№ 8017/2002 г. на В., както и че решаването му е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, тъй като има опасност да се създаде порочна съдебна практика, а тези правоотношения са особено важни предвид икономическите условия в страната и значението на размера на изплащаните застрахователни обезщетения.
Ответникът по касационната жалба “З. дружество Е. инс” АД – гр. София по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва основателността на искането за допускане на касационно обжалване, както и жалбата по същество.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно решение, с което са отхвърлени осъдителни искове, както и че обжалваемият интерес не е до 1000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
За да отхвърли иска за неизплатено застрахователно обезщетение 13 882. 52 лв. – разлика между платеното от застрахователя обезщетение и претендираното обезщетение 100 882.52 лв. за кражба на лек автомобил по риска ”каско”, въззивният съд е приел, че неоснователно застрахованият счита, че действителната стойност на автомобила е тази, записана в застрахователната полица за първата година, която представлява фактурната (покупната) стойност на автомобила и неоснователно се позовава на чл. 390 ал. 1 (отм.)ТЗ и на чл. 7 ал. 2 от Общите условия, които нямат отношение към размера на обезщетението. Направил е извод, че съгласно чл. 399 ал. 1 и ал. 2 (отм.) ТЗ, дължимото застрахователно обезщетение е равно на размера на вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие, в който смисъл са и аналогичните разпоредби на чл. 14 ал. 5 и чл. 16 от ОУ и въз основа на заключението на първоначалната техническата експертиза, в който смисъл е и особеното мнение на едното от вещите лица от тройната експертиза, при действителна пазарна стойност на автомобила към момента на кражбата под 87 000 лв. и изплатена сума в този размер, съдът е отхвърлил иска за разликата до 100 882.52 лв., като е посочил, че без значение за действителната стойност на автомобила към настъпване на застрахователното събитие, е вписаната в полицата застрахователна стойност. Така съдът е възприел пазарната стойност на автомобила към настъпване на застрахователното събитие и не е уважил довода на ищеца, че му се дължи застрахователната стойност, вписана в застрахователната полица.
Изложеният от жалбоподателя, разрешен по делото материалноправен въпрос за размера на обезщетението, което се дължи по застрахователен договор по риска ”каско на МПС” – действителната стойност на автомобила към датата на настъпване на застрахователното събитие – кражба или застрахователната стойност, посочена в застрахователната полица, е релевантен за делото, тъй като от решаването му зависи изходът на спора.
Неоснователно е поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, тъй като по изложения въпрос няма задължителна съдебна практика – няма постановени съдебни актове от тези, включващи се в чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК.
Жалбоподателят не доказва по изложения въпрос да е налице противоречива съдебна практика – Р.№77/17.ІІ.2004 г. по гр.д.№1412/ 2003 г. на ВКС е по въпроса, че застрахователното обезщетение не може да надвишава действителната стойност на увреденото имущество – пазарната му стойност към деня на настъпване на застрахователното събитие, в Р.№548/16.V.1996 г. по гр.д.№294/1995 г. на ВКС е прието, че меродавен момент за определяне на застрахователната стойност, е настъпването на застрахователното събитие, с което разрешеният от въззивния съд материалноправен въпрос, не е решен в противоречие с посочените решения. Р.№4996/1.VІ.2004 г. по адм.д.№992/ 2004 г. на В. и Р.№1830/28.ІІ.2003 г. по адм.д.№ 8017/2002 г. на В. не са съдебни актове, които да се включват в съдебната практика по смисъла на чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, и въз основа на тях неоснователно се иска касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК.
Не е налице основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, тъй като по разрешения материалноправен въпрос има съдебна практика, точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по съществен правен въпрос е наложено от непълнота на закона, или е свързано с тълкуването му, какъвто не е настоящият случай.
Искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно, затова жалбоподателят следва да плати на ответника по жалбата за касационната инстанция 200 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 106 от 8.ІІ.2010 г. по гр.д. № 1518/ 2009 г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА Е. П. А. – от гр. София да плати на “З. дружество Е.” АД – гр. София 200 лв. – юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: