Определение по гр.д. на ВКС , гражданска колегия, І-во отделение стр.3
831_10_opr288.doc
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 767
София, 24.08.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести юли две хиляди и десета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лидия Рикевска
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
разгледа докладваното от съдия Й.
гр.дело N 831 /2010 г.и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. Я. Г., от гр. Бургас, срещу въззивно решение от 08.02. 2010 г. по гр.д. № 620 /2006 г. на Бургаския окръжен съд, 5 гр. възз. с-в., с което е отменено решение на Бургаски районен съд и вместо това жалбоподателят е осъден да предаде на С. И. П. владението върху гараж в гр. Бургас, на посочен адрес.
Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон.
Навежда следните основания за допускане на касационно обжалване: въпросът за това дали е налице „скрит начин” на отнемане на владението по смисъла на чл.76 ЗС, в случаите, когато до владелеца е изпратена нотариална покана с определен в нея срок за предаване на владението и последва отнемане на владението. Твърди, че такова отнемане не може да бъде по скрит начин по смисъла на чл.76 ЗС, защото липсва елемент на изненада. Твърди, че повдигнатият въпрос е основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК – че правилното решаване на въпроса е от значение за изхода на делото и че по него липсва съдебна практика. жалбоподателят представя решение № 1168 /22.04.1974 г. по гр.д. № 543 / 1974 г. на І г.о. на ВКС, определение на Кюстендилския районен съд по чл.126ж. ГПК (от 1952 г.), за което не е отбелязано дали е влязло в сила и определение на ВКС по чл.288 ГПК.
Ответникът в това производство С. И. П. не изразява становище.
Настоящият състав намира следното:
Жалбата е допустима, т.к. е обжалвано въззивно решение и обжалваемият интерес във въззивното производство е над 1,000 лева, видно от вида и местонахождението на имота.
За да отхвърли иска, въззивният съд е приел, че ответникът е отнел от ищеца владението по скрит начин, независимо, че преди това ответникът е изпратил до ищеца нотариална покана, в която е предупредил ищеца, че ще отнеме владението върху гаража, ако ищеца не го предаде доброволно в определен срок, но не е посочил времето и часа, когато възнамерява да реализира намерението си; за отнемане на владението чрез фактически действия по смяна на патрона, ответникът е избрал време, трудно за възприемане от ищеца, ето защо въззивният състав приема, че владението е отнето по скрит начин.
По доводите за допускане на решението до касационно обжалване :
Жалбоподателят е посочил конкретен правен въпрос от значение за изхода по делото (той е обусловил решаващия извод на въззивния съд) – дали след предупреждение за отнемане на владението, то може да бъде отнето по скрит начин.
За да бъде допуснато въззивното решение до касационно обжалване, жалбоподателят трябва да посочи, а настоящият състав да установи поне една от предпоставките по чл.280,ал.1 ГПК.
Жалбоподателят сочи такава по т.3 без да пояснява дали въпросът е от значение за точното прилагане на закона или за развитието на правото. Твърди, че липсва съдебна практика по подобен случай, в който отнемането да е предшествано от предупреждение за това.
Това пояснение (липсата на практика по аналогичен случай) изключва значението на повдигнатия въпрос за точното прилагане на закона според приетото с т.4 на ТР № 1 /2010 г. на ОСГК и ТК на ВКС, според което такова е налице, когато поради неточното тълкуване на нормата е създадена неправилна съдебна практика или когато са настъпили изменения в законодателството или обществените условия, които налагат осъвременяването на тълкуването на съдебната практика.
Настоящият състав намира, че повдигнатият въпрос не е от значение и за развитие на правото, защото хипотезисът на нормата на чл.76 ЗС не е непълен, неясен, нито противоречив.
Приложеното решение № 1168 /22.04.1974 г. по гр.д. № 543 / 1974 г. на І г.о. на ВКС отразява трайната съдебна практика, за това, че владението е отнемано по скрит начин, когато това е станало по време и със средства, изключващи то да е станало известно на досегашния владелец веднага, например като е използвано негово отсъствие. Първото приложено определение не следва да се обсъжда, защото няма данни дали е влязло в сила, второто – защото е по чл.288 ГПК.
Следователно тази характеристика (скрит начин) се отнася до самото действие на отнемането – до средствата, чрез които е извършено и до обстоятелствата, при които става отнемането.
Отнемането като вид нарушение на владението, е установяване на фактическа власт върху имот или вещ, установяване на самоволно и самоуправно държане върху имот или вещ (акад. Л. В., Българско вещно право, нова звезда 2001 г., стр.489 и 493). Предупреждението и очакването на отнемането не се отнасят до средствата и обстоятелствата на отнемането (до характера на нарушението), т.е. нямат значение за това, дали отнемането е извършено по скрит начин.
В този смисъл е цитираната по-горе практика и приетото в теорията : проф. В. Т., Вещно право на Р. България, Владение, С. – Р, 1991 г., стр.56, най-долу : нарушението е извършено по скрит начин не когато владелецът или държателят отсъстват или не знаят, а когато по начин или по време на извършването нарушението не може или трудно може да стане негово достояние; от значение са обстоятелствата, условията, при които е извършено нарушението…; скритост на нарушението трябва да съществува само в момента на извършването му; и проф. П. Венедиков, Ново вещно право, С., 1995 г., стр. 71, горе: нарушението е извършено по скрит начин, когато владелецът е избрал, за да го извърши, време и начин, при които то трудно може да дойде до знание на владелеца или държателя … изисква се нарушението да е останало при извършването си неизвестно за владелеца поради особените обстоятелства, при които е било извършено: напр. нощем или когато е издебнато отсъствието му.
Така е приел и въззивният съд в съответствие с цитираната съдебна практика.
Поради това настоящият състав намира, че повдигнатият въпрос няма значение и за развитие на правото.
Поради изложеното следва да се приеме, че изведеният въпрос не осъществява предпоставките на основание за допускане до касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК, че искането за допускане на касационно обжалване не е обосновано с наличието на предвидени в закона критерии.
С оглед изхода по това производство на жалбоподателя не следва да се присъждат разноски, ответникът не е поискал присъждането на разноски, нито е представил доказателства за това, поради което и на него не следва да се присъждат разноски.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на първо отделение на гражданска колегия
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение от 08.02. 2010 г. по гр.д. № 620 /2009 г. на Бургаския окръжен съд, 5 гр. възз. с-в..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.