ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 767
София, 22,12,2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 21 декември две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Никола Хитров
т. дело № 761 /2009 год.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
1. Образувано е по касационна жалба на Г. ф. -София против решение от 22.07.2007 г. по гр.д. № 1672/2007 г. на СГС в частта, с която е оставено в сила решение от 1.03.2007 г. по гр.д. № 1844/2005 г. на СРС в останалата отхвърлителна част за лихвите по чл.86,ал.1 ЗЗД.
Вероятно годината на въззивното решение е 2008 г., тъй като ход по същество пред въззивния съд е даден в с.з. на 13.03.2008 г.
Тази касационна жалба е недопустима, съгласно чл.280,ал.2 ГПК, тъй като обжалваемия интерес е до 1 000 лв., а именно 866.33 лв.
2. Подадена е и касационна жалба от Я. А. П. от София против въззивното решение в частта, с която, като краен резултат, е осъден да заплати сумите: 2 940 лв. главница по чл.91 ЗЗ-отм. и 1 157.49 лв. мораторна лихва на основание чл.86,ал.1 ЗЗД.
Касаторът твърди, че погасителната давност започва да тече от момента на откриване на извършителя, а не от момента на плащане на обезщетението, като се позовава на Р № 902/30.06.2003 г. по гр.д. № 1681/2002 г. на V г.о.
С обжалваното въззивно решение е прието, че съгласно чл.91 ЗЗ-отм. ГФ встъпва в правата на уредения от момента на плащането за възстановяване на вредите, от който момент тече и срока на погасителната давност, като е приложима общата 5 г. погасителна давност.
Твърдяното противоречие с практиката на ВКС не е налице. Представеното от касатора решение касае специалната правна уредба на морското застраховане-чл.288,ал.1 КТМ. От друга страна, налице е Р № 178/21.10.2009 г. по т.д. № 192/2009 г. на ІІ т.о., постановено по новия ГПК, с което е прието следното: Приложение намира възприетото в трайната практика на ВКС разбиране, застъпено и в т.14 на ППВС 7/77 г., че щом основанието за регресните суброгационни искове, които застрахователят предявява, възниква от друг спрямо застрахователното обезщетение, фактически състав, в който като елемент се включва и изплащане на сумите на правоимащите лица, то за тези искове тече не само различна по продължителност, спрямо специалната застрахователна давност, погасителна давност, но е различен и началния й момент, който не е от настъпване на застрахователното събитие, а от изплащане на застрахователното обезщетение, респективно на приравненото на него такова, платимо от Г. фонд.
По изложените съображения, тази касационна жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1,т.1 и 2 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Оставя без разглеждане касационната жалба на Г. ф. -София против решение от 22.07.2007 г. по гр.д. № 1672/2007 г. на СГС в обжалваната от него част.
Определението в тази му част може да се обжалва в едноседмичен срок от връчването му на касатора пред друг състав на ВКС-ТК.
Не допуска касационно обжалване по касационната жалба на Я. П. от София против решение от 22.07.2007 г. по гр.д. № 1672/2007 г. на СГС в обжалваната от него част.
Определението в тази му част не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: