4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 768
София, 12,12,2011 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на четиринадесети ноември две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 97/2011 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] против решение №29 от 19.07.2010 г. по т.д. № 260/2010 г. на Видински окръжен съд.
Ответникът по касация- [фирма] – [населено място] е на становище, че жалбата е неоснователна, а поставените от касатора въпроси не обосноват основание за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК.
С представеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът е възпроизвел нормата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Заявил е, че процесуалноправните въпроси, по които въззивния съд се произнесъл били: „ какво обуславя наличието на правен интерес съгласно чл.124,ал.1ГПК за предявяване на установителни искове, в частност необходимо ли е да се притежава конкретно имуществено право… „и „ може ли да се приеме че липсва правен интерес, когато ответника по делото е предявил правата си по оспореното правоотношение в отделно производство…” Посочено е, че по тези въпроси нямало „ изрично произнасяне в отделните съдебни актове на ВКС”. Развито е лаконично общо разбиране за развитието на обществените отношения и тяхната рефлексия върху възстановяването на собствеността върху недвижимите имоти. Направен е извод, че страната счита „ наложително”ВКС да се произнесе по въпроса може ли интересът по смисъла на чл.124, ал.1 ГПК да е обусловен от наличието на конкретни фактически отношения”… Други доводи не са развити.
С така депозираното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът не обосновава приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Поставените от него въпроси не са релевантни по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК.Този извод произтича от дефинитивността на понятието „ правен въпрос” – такъв, който следва да е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело, от които произтича обжалвания правен резултат.- арг. т.1 на ТРОСГТК № 1 /2009г.В случая,за да приеме недопустимост на иска, въззивният съд е мотивирал извода си с това, че едноличния търговец, като ищец не е страна по оспореното от него материално правоотношение – договорът, чиято нищожност той иска да бъде прогласена, сключен между ответниците. Прието е още, че за да е налице правен интерес за него от така предявения иск, то този договор, за който твърди, че е нищожен следва да засяга негови права, какъвто не е разглеждания случай, тъй като той не е твърдял че има вещни права върху имота, предмет на договора. Съдът е разгледал обосноваването на правния интерес на ищеца и с оглед развитото производство по петиторен иск/ чл.108 ЗС/, предявен от ответника- [фирма] против него, като е прието, че доколкото и в настоящата искова молба той не е заявил самостоятелни права върху имота, то и това производство не предполага негов правен интерес от водене на иска. Съдът е отчел и това, че възражението за нищожност на придобивното основание на ищеца по ревандикация е могло да бъде заявено като защитна теза – възражение, с оглед опровергаване деривативното придобивно основание, заявено от ищеца, но в производството по чл.108 ЗС. Следователно, правните въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК биха били релевантни само ако са били обвързани с така мотивираната недопустимост на предявения иск по чл.26, ал.1 ЗЗД. Така формулирани от касатора, обаче, те съставляват всъщност твърдение на страната, обвързано с нейното становище по спора и в тази връзка са ирелевантни спрямо производството по чл.288 ГПК.Следователно, поставените от касатора въпроси като несвързани с решаващия извод на въззивния съд са без правно значение и не обосновават поддържаното наличие на общо основание за допускане на касационно обжалване. Доводите за неправилност на съдебния акт съставляват оплаквания по смисъла на чл.281 ГПК и не могат да обосноват основанията по чл.280, ал.1 ГПК, които са различни.
Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК/ чийто текст е възпроизвел касатора /, предполага обосноваване от негова страна, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила каквито и да било доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не съставлява поставянето на въпроси,нито възпроизвеждане текста на нормата. Както неправилността на установената и то конкретно обоснована от касатора практика/ какъвто не е разглеждания случай /, така и непълнотата или неяснотата на нормата/ която не е посочена от страната/ следва да бъде обективно обоснована, а не с оглед субективното разбиране на жалбоподателя и в контекста на поддържаното от него становище за неоснователност на иска.
Следователно, съобразно изложеното от касатора по реда на чл.284, ал.3, т.1 ГПК не са налице предпоставките за приложно поле на нормата на чл.280, ал.1 ГПК и решението на Великотърновски апелативен не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №29 от 19.07.2010 г. по т.д. № 260/2010 г. на Видински окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: