3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 768
С., 14,10,2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 6 октомври две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Росица Божилова
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от председателя /съдията/ Никола Хитров
т. дело № 79 /2014 год.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. Г. М. от П. против решение № 500/23.10.2013 г. по т.д. № 911/2013 г. на Пловдивски АС, с което се потвърждава решение № 256/5.06.2013 г. по т.д. № 1042/2012 г. на Пловдивски ОС, с което се признава за установено на основание чл.422 ГПК, че касаторът дължи на Х. О.-П. сумата 27 161 лв. по запис на заповед от 2.07.2010 г. ведно със законната лихва и 1 407.22 лв. разноски, за които е издадена заповед за незабано изпълнение и изп.лист по заявление по чл.417 ГПК по ч.гр.д № 19248/11 г. на Пловдивски РС, като са присъдени разноски.
Ответното по касационната жалба О. е подало отговор да не се допуска касационно обжалване и че същата е неоснователна, като претендира за разноски.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се твърди, че въпросът: Допустимо ли е производство по чл.422 ГПК за осъществяване на пълна имуществена отговорност на служителя за липси по реда на чл.417,т.9 ГПК-запис на заповед, или може да се реализира по реда на заповедното производство само в хипотезата на акт за начет съгласно чл.417,т.8 ГПК? бил решен в противоречие с Р 379/23.05.2013 г. по гр.д. 3142012 на ІІІ г.о., поради което обжалваното решение било недопустимо.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
С обжалваното решение е прието следното: М. е работила, като отчетник-касиер. При извършени ревизии са установени липси и актовете за ревизия са подписани без възражения, въз основа на които е подписала процесния запис на заповед. Затова, на основание чл.207,ал.1,т.2 КТ отчетничката М. носи отговорност за щетата в пълен размер. Няма акт за начет. Има запис на заповед от 2.07.2010 г. с падеж 31.01.2011 г.
С цитираното Р на ІІІ г.о. е прието следното: Когато се търси пълна имуществена отговорност на ответницата за липси въз основа на ревизии, съгласно чл.211 КТ е приложим общия исков ре. Съгласно чл.211 КТ пълната имуществена отговорност, в това число и за липса на СМЦ по чл.207,ал.1,т.2 КТ, се осъществява по съдебен ред, като под това следва да се разбира общия исков ред. Реализирането на тази отговорност по реда на чл.410 ГПК чрез издаване на заповед за изпълнение е недопустимо, доколкото законодателят не е предвидил такава възможност. А когато липсите са установени в акт за начет изрично е предвидена възможност за издаване на заповед за изпълнение или заповед за незабавно изпълнение по чл.418 ГПК въз основа на издадения акт за начет. В случая липсите не са установени в проведено начетно производство, което е строго формално регламентирано с изрично предвидена възможност за възражения срещу акта за начет.
Твърдяното противоречие не е налице. Липсва обективен материалноправен идентитет на разрешените случаи по приложеното решение и конкретния правен спор, който да даде възможност за преценка за наличие на противоречие с практиката на ВКС. Следователно, не е обоснован допълнителен селективен критерий по чл.280,ал.1 ГПК.
По приложеното решение на ІІІ г.о. е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за стойността на липси въз основа на протоколи за инвентаризация и затова е прието, че производствата по чл.410 и чл.422 ГПК са недопустими. Недопустимостта е обоснована с оглед титула-липси установени с протоколи за инвентаризация, а не запис на заповед.
Обжалваното решение е по повод издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на запис на заповед по чл.417,т.9 и чл.418 ГПК, а не по чл.410 ГПК, нито по чл.417,т.8 ГПК. Отделен е въпросът за каузално правоотношение за пораждане на вземането по ценната книга, т.е. за гаранционно-обезпечителната функция на ЗЗ. Същественото е, че ответницата сама е избрала този начин на задължаване, т.е. приела е да поеме задължението за липси чрез запис на заповед.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1,т.1 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество със законните последици по чл.78 ГПК.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 500/23.10.2013 г. по т.д. № 911/2013 г. на Пловдивски АС.
Осъжда Т. Г. М. от П. да заплати на Х. О.-П. сумата 600 лв. възнаграждение за един адвокат по това производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: