О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 768
София, 14.06.2013 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на шестнадесети май през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 1123 по описа за 2013 г. взе предвид следното
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Е. И. П. чрез адв. Р. Ж. срещу въззивно решение № 1977/31.10.2012 г. на Варненския окръжен съд, постановено по гр.д. № 2826/2012 г.
Излага доводи за противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Насрещната страна МЦ [фирма], [населено място], представляван от управителя Р. Б. М. чрез адв. В. Г. е отговорил в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че жалбата е неоснователна. Няма изложени съображения за наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, съответно да се допусне или не касационното обжалване. Моли за присъждане на съдебноделоводните разноски за инстанцията.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Предявен е иск по чл. 224 КТ за сумата 22 465,22 лв. от Е. И. П. против Медицински център [фирма], В., обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в размер на 618,20 лв. за времето от 11.11.2011 г. до 17.02.2012 г., както и след 17.02.2012 г. до окончателното изплащане на главницата в размер на законния лихвен процент.
С обжалваното решение Варненският окръжен съд е отхвърлил исковете.
В изложението са повдигнати следните два материалноправни въпроса: Включват ли се в брутното трудово възнаграждение, служещо за база за определяне обезщетението за неизползван платен годишен отпуск, допълнителните възнаграждения, определени като процент от плащанията от Р. за високоспециализираните дейности от извънболничната медицинска помощ, когато процентът от тези плащания е начислен и изплатен за месеца, през който е положен труда, за който за плаща Р. и имат ли тези плащания постоянен характер.
Поддържа се противоречие на постановеното от въззивната инстанция с Решение № 439/2010 г. по гр.д. № 538/2010 г. на ІV ГО ВКС, Решение № 174/2011 по гр.д. № 1250/2010 г. на ІІІ ГО на ВКС и Решение без номер на Ловешки окръжен съд, без данни и за номера на делото, по което е постановено, без данни, че е подписано и обявено, нито за вярност на копието.
И двата въпроса, така както са зададени, са неотносими към постановения по делото резултат.
Въззивният съд не се е произнасял за сумите, които лекар в лечебно заведение получава над работната заплата в резултат на разпределени плащания по клинични пътеки, когато сумата е начислена и изплатен за месеца, през който е положен труда, за който за плаща Р., а за сума, платена през последния обработен месец, но дължима като възнаграждение за труд, положен преди този месец.
Приетото по така разгледания от въззивния съд правен въпрос не противоречи на представените от касатора две решения по чл. 290 ГПК. Нещо повече, в своето решение въззивната инстанция се е и позовала на същите съдебни решения на ВКС.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че приложеното ксерокопие на решение на Ловешкия окръжен съд не доказва по никакъв начин съществуването на съдебен акт със същото съдържание, нито, че той е влязъл в сила. Следователно, писменият документ няма белезите на съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК и не може да служи като доказателство за осъществяване на допълнителното основание по цитирания текст за допускане на касационно обжалване.
Развитите в изложението съображения по самия материалноправен спор, не могат да се разглеждат от Върховния касационен съд в производството по чл. 288 ГПК.
Дали начислените на Е. П. суми в резултат на разпределени плащания по клинични пътеки, са за положен труд през същия или предходен месец, касационната инстанция няма как да прецени в процедурата по чл. 288 ГПК. Във връзка с фактическото заключение на въззивната инстанция няма повдигнат правен въпрос, а този, поставен в изложението, няма отношение за обосноваността на приетата фактическа преценка.
В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване.
Ответникът по касация е поискал присъждане на съдебноделоводни разноски за инстанцията, но не е представил доказателства, че е сторил такива.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ въззивно решение № 1977/31.10.2012 г. на Варненския окръжен съд, постановено по гр.д. № 2826/2012 г.
РАЗНОСКИ не се присъждат.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: