О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 768
[населено място], 18.10. 2013г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на десети октомври през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. №1077/2013 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – чрез адв. Н. Г., ПАК срещу решение № 1456/8.08.2012г., постановено по т.д. № 1962/2011г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която са отхвърлени исковете на дружеството, както и в частта, с която е уважен насрещен иск на [фирма]. В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за нарушение на материалния и процесуален закони и необоснованост, а като основания за допускане на касационното обжалване визира разпоредбите на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Претендира разноски по делото.
Дружеството [фирма] – [населено място] е обжалвало решението на САС, в частта, с която са уважени исковете на [фирма]. В касационната жалба се поддържа оплаквания, съставляващи касационните основания за отмяна на неправилно решение по чл.281, т.3 ГПК. Прави се довод и за недопустимост на решението. Като основания за допускане на касационното обжалване сочи селективните критерии по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Неправи искане за присъждане на разноски.
Всеки от касаторите не заявява становище по допустимостта и основателността на касационна жалба на противната страна. Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационните жалби са подадени от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК, срещу валидно решение на въззивен съд.
“Агропал паласкас АД, Република Гърция е предявил обективно съединени искове по чл.327 ТЗ за сумата от 160 450.65 евро, чиято равностойност в левове е 313 814.19 лв. по 11 бр. фактури, издадени за времето от 3.03.2008г. до 3.11.2008г. Искът по чл.86 ЗЗД е за сумата от 25 206.86 лв.
Ответникът по делото [фирма] е предявил насрещен иск по чл.327 ТЗ по 6 бр. фактури на обща стойност 90 395.97 лв. и по чл.86 ЗЗД за сумата от 18 907.84 лв.
С решение от 1.04.2011г., постановено по гр.д. №40/2009г. на Благоевградския окръжен съд, исковете на ищеца [фирма] са отхвърлени изцяло. Обективно съединените насрещни искове на [фирма], с основание чл.327 ТЗ и чл.86 ЗЗД, са уважени изцяло.
С обжалваното решение по въззивна жалба на [фирма] решението в частта, с което са уважени насрещните искове е потвърдено, а първоначалните искове са уважени частично. Искът по чл.327 ТЗ е уважен за сумата от 98 025.72 евро, с левова равностойност 191 721.65 лв., а иска по чл.86 ЗЗД – за сумата от 9952.10 лв. За разликата до претендираните размери по двата иска е потвърдено отхвърлителното решение на СГС.
Въззивният съд, за да уважи частично главния иск по чл.327 ТЗ е приел, че след като издадените от ищеца фактури, предмет на иска, не носят подписа на ответника, те представляват предложение за сключване на търговска продажба. Тъй като стойността на фактурите е отразена в международните товарителници, които ответникът е подписвал и приемал доставените по тях стоки на посочената в тях стойност, без да се противопостави по някакъв начин, съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 292 ТЗ и е приел, че с получаването на стоката ответникът е приел и предложението за нейната цена. Предвид това въпросът по какъв начин и на каква стойност ответникът – купувач е осчетоводявал сделките в собственото си счетоводство, се явява ирелевантен след като до ищеца не е достигнало неговото противопоставяне на предложената цена. Нещо повече, счита САС, фактът, че ответникът е осчетоводил стопанските операции на по-ниска цена, извършвал е плащания на значително по-големи суми в полза на ищеца, като същевременно е отразявал счетоводно плащания в по-нисък от действителния размер, е индикация за нередовно водено счетоводство, което е основание счетоводните му записвания да не се кредитират като годно доказателство. Направен е извод въз основа на заключението на ССЕ, че за периода от 2001г. – 2006г. ответникът се е задължил с 7 004 678.87 евро, задължение погасено към края на 2006г. до размер на 6 795 771.60 евро. Към началото на 2007г. е останал остатък от 208 907.27 лв. Поради еднаквост в счетоводните записвания в двете дружества относно вида, количеството и цената на доставените стоки за периода от 2007г.-2008г. спор за цената на доставените стоки между страните няма. През този период ответникът е извършил плащания в по-големи размери и след като в платежните документи не е посочил съгласно чл.76, ал.1, изр.1 ЗЗД кое плащане по коя фактура извършва, САС е приложил правилото на чл.76, ал.1, изр.3 ЗЗД като плащанията на ответника са отнесени към погасяване на неплатените суми преди 2007г. От доказателствата по делото е изключен договор от 20.06.2001г. след оспорване авторството на документа от ищеца. Изложен е и втори аргумент – не са представени доказателства ищецът е потвърдил тези действия, извършени от негово име без представителна власт / чл.301 ТЗ/. Съобразно уважения главен иск е уважен по заключението на ССЕ съединения с него акцесорен иск.
За да потвърди решението на първоинстанциония съд, с което са уважени исковете на [фирма] за цената на продадени на ответника стоки по чл.327 ТЗ, САС е препратил към мотивите на Благоевградския окръжен съд по чл.272 ГПК, като е отговорил на доводите на въззивника във въззивната жалба. Въззивната инстанция е приела, че предаването на стоките по фактурите е удостоверено с подписа и печата на представител на купувача – ответник по насрещния иск, положени в международните товарителници, които не са оспорени в процеса. САС не е възприел възражението на ответника по насрещния иск относно несъобразяване с изписването във фактурите, представени на английски на думата“prepaid”. Доколкото думата “prepaid”, счита съдът, която на български означава “предплатено”, е поставена след друга дума “fraight”, което в превод означава “превоз на стоки, товар”, то преведената сума не касае цената на доставената стока. За да потвърди решението в тази обжалвана част съдът е приел, че ответникът – касатор не е представил доказателства за предварително плащане на цената на стоките по фактурите, предмет на насрещния иск.
По критериите за селектиране на касационните жалби по касационната жалба на [фирма]:
Първият въпрос за доказателствената сила на документите, в случая фактурите, които не са представени в превод от английски език, не е налице както основната предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК и т.1 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС, но и допълнителната – решението да е в противоречие с №3892-2012г. на ВАС. Обуславящ изхода на спора е процесуалния въпрос за разпределение на доказателствената тежест, когато една страната по сделката оспорва факта на плащане по издадените от нея фактури. Съдът е приел, че в тежест на оспорващия е доказване на положителния факт, от който черпи права – в случая касатора, че е заплатил авансово доставените му от продавача стоки. Съгласно т.3 на цитираното тълкувателно решение на ОСГТК на ВКС решенията на административните съдилища, каквото е цитираното, не формират съдебна практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, допълнителен аргумент за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Вторият въпрос е довод за неправилност на решението, поради неправилна преценка на доказателствата по делото, поради което не попада в общото основание по чл.280, ал.1 ГПК. Въззивният съд е извел изводите си за основателност на насрещния иск на основание представените по делото от [фирма] фактури и митнически декларации, а не само въз основа на заключението на ССЕ, между които няма разминаване в констатациите. Представената съдебна практика – решение №1991 по гр.дело № 3941/57 г. на ВС и решение №423 по т.д. № 9/2006г. на ВКС, ТК, също не формира извод за допустимост на въззивното решение до касационен контрол в частта, с която е уважен насрещния иск, поради лисата на обективен идентитет между делата. В първото решение ВС се е произнесъл по оспорването на извлечение от счетоводните книги на една от страните по делото, а във второто решение за доказателствената стойност на водените търговски книги, а в случай САС е приел, че фактурите и международните товарителници доказват получаването на стоката от касатора. Решение №1115 – 2008 САдС не формира съдебна практика, поради което не се обсъжда.
Третият въпрос за извънсъдебното признание като доказателство в процеса не е коректно поставен защото са преиначени мотивите на Софийския апелативен съд. В решението си съдът е приел, че “предплатено” не се отнася до цената на стоката, както неправилно се твърди от касатора, а до друг вид сделка – “превоз на стока, товар”. Освен това съдът не е приел, че фактът на авансово плащане е признат от насрещната страна като “извънсъдебно признат факт”. Обратното, счетено е че този който твърди положителния факт, е длъжен да го докаже с надлежни доказателства. Въпросът не е обуславящ изхода на спора, достатъчно да не се допусне решението на САС до касационна обжалване, поради което не обсъжда решение № 3372-1959г. на ВС.
Въпросите по т.6 до т.10 са доводи за неправилност. Под формата на въпроси на практика касаторът излага съображения за неправилност на решението, поради необоснованост и нарушение на съдопроизводствените правила, поради опорочени фактическите констатации на съда. Касаторът изразява несъгласие с изводите на въззивния съд относно възприетата от него фактическа обстановка и предадената на фактурата доказателствена сила относно съдържанието й дали е предплатена стоката или превоза й и иска постановяване на решение, съобразно приетите за установени от него факти. След като въпросите не попадат в общото основание по чл.280, ал.1 ГПК и т.1 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС, това е достатъчно да не се допуска решението до касационно обжалване. Основанията за допускане до касационно обжалване, са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение /чл. 281, т. 3 ГПК/. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт ще се извършва едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба /чл. 290, ал. 1 ГПК/, съгласно приетото в т.1 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС.
Отделно от това касаторът не излага аргументи по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допустимост касационно обжалване на съдебното решение, то следва приложимата норма, обусловила решаващите изводи на съда, да бъде неясна или непълна и да се налага по тълкувателен път да се изясни съдържанието й, а точното прилагане на закона предполага да бъде подведен конкретния фактически състав под разпоредбата, която действително го урежда. Разпоредбата на чл.185 ГПК е ясна и не създава съмнение относно вложеното от законодателя съдържание.
В обобщение касаторът [фирма] не обосновава предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. С оглед на изхода от касационното обжалване не се присъждат разноски.
По касационната жалба на [фирма]:
При допълнителния критерий по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК касаторът [фирма] поставя въпрос кой следва да носи тежестта на доказване истинността на частен документ, когато носи подписите на двете страни – този който го представя или този който го оспорва. Въпросът е поставен във връзка с представен от касатора договор за търговска продажба №09/20.06.2001г., с който е искал да докаже, че страните са договорили различни цени на доставените стоки от тези по фактурите, уреждащи търговските им отношения до 2007г. Въпросът е от значение за делото, тъй като въззивната инстанция е приела, че договорът не обвързва страните, поради оспорването на подписа на управителя на дружеството [фирма], но не е обуславящ изхода спора, доколкото съдът се е позовал на разпоредбата на чл.301 ТЗ за отношенията между страните. По така поставения въпрос не е налице допълнителната предпоставка – от значение за точното прилагане закона, както и за развитие на правото доколкото има установена съдебна практика по тълкуването и приложението на чл.193, ал.3 ГПК. Доводите за нарушение на процесуалния закон са за неправилност на решението по чл.281, т.3 пр. второ ГПК, които не могат да бъдат предмет на проверка във фазата на селектиране на касационната жалба. Както е посочено в т.1 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС, основанията за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК са различни от основанията за достъп до касация по чл.280, ал.1 ГПК и по тях ВКС може да се произнася след като въззивното решение бъде допуснато до касационно обжалване, каквито предпоставки не са налице по поставения въпрос.
По втория и трети въпроси кой следва да носи тежестта на доказване истинността на частен документ, когато се оспорва подписа, но не и съдържанието на документа – този който го оспорва или този който го представя и кой следва да носи тежестта на доказване истинността на частен документ, когато носи подписите на двете страни и печати на двете страни, но се оспорва само подписа на едната страна, не формират общото основание по чл.280, ал.1 ГПК, защото по тях въззивният съд не се е произнесъл. Като допълнение – касаторът не е изложил аргументи съгласно даденото в т.4 на ТР тълкуване на разпоредбата на т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Бланкетното позовава не закона не е аргумент за допускане на решението в обжалваната част до касационно обжалване.
Касаторът поставя въпрос за недопустимост на въззивното решение, в частта, с което са уважени частично обективно съединените искове на ищеца по първоначалния иск по чл.327 ТЗ, като поддържа, че Софийският апелативен съд не се е съобразил с заявените в исковата молба претенции, а е разгледал такива за период който не е предмет на исковата молба / т.1 на ТР №1/2010г. на ОСГТ на ВКС/. Изложението не съдържа факти за недопустимост. Недопустимостта на съдебното решение може да се дължи на различни пороци, свързани с такива съществени нарушение на съдопроизводствените правила, които се отразяват на действителността на съдебното решение, като неподсъдност, неподведомственост, произнасяне по непредявен иск/ чл.209 ГПК/. В случая диспозитива на съдебното решение съдържа произнасяне по предмета на спора, с който е сезиран – за цената на посочените в исковата молба фактури, поради което съдилищата са се произнесли по иска, с който са били сезирани.
В заключение, липсват предпоставките на закона за касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд по касационната жалба на [фирма] по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1456 8.08.2012г., постановено по в.т.дело №1962/2011 г. на Софийски апелативен съд, търговско отделение, пети състав в обжалваната част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: