О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 768
гр. София, 19.10.2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на единадесети октомври през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 358 по описа за 2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца Н. И. И. от [населено място] чрез процесуален представител адв. Г. Г. срещу решение № 1323 от 22.06.2015г. по т. дело № 1327/2015г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 11 състав, с което е потвърдено решение № 5008 от 28.11.2014г. по гр. дело № 227/2012г. на Окръжен съд Благоевград. С потвърдения първоинстанционен съдебен акт е отхвърлен предявеният частичен иск от Н. И. И. против [фирма], [населено място], [община] – универсален правоприемник на „Римска Баня ІІ”, [населено място], [община], за заплащане на сумата 25 500 лв., представляваща част от претенцията за паричната равностойност на дружествения му дял от 454 360,58 лв. поради прихващане с цедираните на дружеството вземания.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В допълнително представено изложение /молба/ по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК. Поддържа, че решението е постановено в противоречие на решение № 224/10.09.2010г. по т. д. № 765/2008г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. /чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК/. По отношение на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК касаторът излага доводи, че поради факта, че при напускане на търговско дружество в § 1, т. 6 от Допълнителните разпоредби на ЗДДФЛ делът на напускащия търговското дружество е третиран в съчетание с термина „ликвидационен дял” част от съдилищата приемат, че поради това, че няма ликвидация не може да се определи делът като се приложи механизмът за реализиране на ликвидация на търговското дружество, т. е. не е възможно да се осъществи остойностяване на активите по пазарни цени. Относно основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК касаторът поддържа становище, че прилагането на нормата на § 1, т. 6 от Допълнителните разпоредби на ЗДДФЛ в съчетание с изискването на Закона да се състави баланс за нуждите на процедурата по напускането е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответникът [фирма], [населено място], [община] – универсален правоприемник на „Римска Баня ІІ” О., [населено място], [община] не изразява становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като взе предвид данните по делото и обсъди поддържаните от страните доводи, приема следното:
Въззивният съд е установил, че ищецът е притежавал 25 дяла от капитала на „Римска Баня ІІ” О. и е прекратил участието си в дружеството на 26.01.2012г., след изтичане на три месеца от връченото предизвестие за напускане на дружеството на 26.10.2011г. Приел е, че имуществените отношения съгласно чл. 125, ал. 3 ТЗ следва да се уредят на основа на счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването, т. е. към 31.01.2012г. Въз основа на заключенията на съдебно-счетоводната експертиза съдебният състав е направил извод, че равностойността на дела на ищеца възлиза в размер на 107 256, 61 лв.
Във връзка с възражението за прихващане въззивната инстанция е установила, че по два договора за цесия ищецът дължи на ответника общо сума в размер 101 121,37 лв. В хода на исковото производството ответникът по делото е заличен, тъй като се е влял в [фирма], в полза на който правоприемник са цедирани и други вземания в общ размер на 7 296,60 лв., които се дължат от ищеца. Цесиите са съобщени на ищцовата страна и са произвели действие. Поради извършеното съдебно прихващане с цедираните вземания на ответното дружество предявеният като частичен иск за сумата от 25 000 лв. е отхвърлен като неоснователен. Решаващият съдебен състав е изложил съображения, че насрещните вземания при прихващане съгласно чл. 104, ал. 2 от ЗЗД се смятат за погасени до размера на по-малкото от тях.
Относно оплакванията на ищеца и поставените въпроси за смисъла и съдържанието на понятията, по които страните спорят заради тяхната релевантност към определяне размера на дела на напускащия съдружник, въззивният съд е приел, че не са конкретни, а общотеоретични и че ищецът въпреки възможността, която е имал, не е проявил съответна процесуална активност и не е направил доказателствени искания.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен за спора материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който е разрешен с обжалвания съдебен акт. Без касаторът да посочи този въпрос, обжалваният съдебен акт не може да се допусне до касационен контрол. К. съд не е длъжен да изведе релевантния правен въпрос от твърденията на касатора и сочените от него в касационната жалба и изложението към нея факти и обстоятелства, или от релевираните доводи за неправилност на решението, или от посочената съдебна практика. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на делото, е основание за недопускане на касационно обжалване, без ВКС да разглежда сочените допълнителни основания. В настоящия случай касаторът не е формулирал релевантния материалноправен или процесуалноправен въпрос, обусловил решаващата воля на съда при постановяване на обжалваното решение и за който твърди, че е решен в противоречие с практиката на ВКС, респективно че се решава противоречиво от съдилищата или че е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Решение № 224/10.09.2010г. по т. д. № 765/2008г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. не може да намери приложение в настоящия случай, тъй като е постановено по материалноправния въпрос за характера на нормата на чл. 125, ал. 3 ТЗ и за възможността същата да бъде дерогирана с клауза на дружествения договор, както и по процесуалноправния въпрос, свързан с допустимостта на направеното по реда на чл. 116, ал. 1 ГПК /отм./ увеличение на иска при липса на внесена от ищеца в срок държавна такса. Във въззивното решение – предмет на настоящата касационна жалба съдебният състав не се е произнесъл по тези въпроси, не е приел, че нормата на чл. 125, ал. 3 ТЗ е диспозитивна и че в дружествения договор съдружниците могат да уговорят друго, а именно на основание чл. 125, ал. 3 ТЗ е направил извод, че имуществените последици от прекратяване на участието на ищеца като съдружник в дружеството следва да се уредят на основа на счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването, т. е. към 31.01.2012г.
Д. на касатора за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК е неоснователен и поради това, че касаторът не е доказал наличието на противоречива съдебна практика по релевантните прави въпроси, които не е и формулирал, не е посочил в кои съдебни актове относимите към спора правни въпроси се решават противоречиво.
Поради това, че касаторът не е посочил кои въпроси счита, че са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, не е налице и твърдяното от него основание за допускане на касационо обжалване на решението на САС по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Направените в касационната жалба и изложението към нея оплаквания представляват оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в този смисъл се отнасят до правилността на постановения съдебен акт и са основания за касирането му по смисъла на чл. 281, ал. 3 ГПК, но не представляват основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите, предвидени в чл. 280, ал. 1 ГПК.
Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не са налице твърдените от касатора основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответника не се присъждат, тъй като не са поискани и не са представени доказателства, че такива са направени в касационното производство.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1323 от 22.06.2015г. по т. дело № 1327/2015г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 11 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.