О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 768
София, 29,12,2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на седми декември през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 616 по описа за 2009 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 2596/21.VІІ.09 г. на „Г” ООД-гр. Велико Търново, подадена против определение № 215 на Великотърновския апелативен съд, ГК, от 29.VІ.2009 г., постановено по ч. гр. д. № 382/09 г., с което, след отменяване отказ на първостепенния Великотърновски ОС от 20.V.2009 г. по гр. д. № 475/09 г. да допусне по реда на чл. 389, ал. 1 ГПК обезпечение на иска, предявен от К. П. М. от гр. В. Търново срещу дружеството-настоящ частен касатор с правно основание по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, такова е било допуснато: посредством налагане на запори върху две банкови сметки на търговеца в „У” АД – клон В. Търново до размер на исковата претенция от 75 000 лв.
Оплакванията на частния касатор „Г” ООД – гр. В. са за необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното въззивно определение, поради което се претендира касирането му – с доводи, че не било съобразено от въззивната инстанция отсъствието на хипотезата по чл. 391, ал. 1, т. 1 ГПК: искът да е бил подкрепен с убедителни писмени доказателства.
В свое изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК търговецът-частен касатор се позовава на едновременното наличие и на трите предпоставки по т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, всяка от които алтернативно би могла да обоснове допустимост на частното касационно обжалване.
Ответникът по частната касационна жалба К. П. М. от гр. В. Търново не е ангажирал становище нито по допустимостта на частното касационно обжалване, нито по основателността на оплакванията, изложени от частния касатор „Г” ООД-гр. Велико Търново.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че макар да е постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и да е подадена от надлежна страна в частното въззивно производство пред Великотърновския апелативен съд, жалбата на „Г” ООД-гр. В. Търново ще следва да се преценява като процесуално недопустима.
Съображенията за оставянето й без разглеждане, т.е. без въобще да бъде обсъждано наличието на приложно поле на частното касационно обжалване, са следните:
С атакуваното определение на въззивната инстанция не се дава разрешение по същество на друго производство, защото естеството на допуснатото от Великотърновския апелативен съд обезпечение /последвало отмяна на отказа на първостепенния съд/ е такова на привременна мярка, чието съществуване е винаги вторично, т.е. обусловено от висящността на процеса по облигационния иск на К. П. М. , предявен срещу търговеца-настоящ частен касатор. Следователно предмет на подадената от последния частна касационна жалба се оказва съдебен акт, подлежащ само на двуинстанционно разглеждане. Това означава, че по отношение възможността за неговото атакуване пред ВКС в пълна степен важат задължителните за съдилищата в Републиката постановки по т. 6 на ТР № 1/17.VІІ.2001 г. на ОСГК на ВКС, според които касационната инстанция се произнася по частни жалби срещу такива определения единствено в случаите, когато те са постановени за първи път от въззивен съд. Ето защо наличие на която и да е от трите релевирани от частния касатор предпоставки по чл. 280, ал. 1 ГПК, отнасящи се алтернативно до допустимостта на частното касационно обжалване, в настоящата хипотеза въобще не следва да бъде обсъждано.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на „Г” ООД-гр. В. Търново, подадена против определение № 215 на Великотърновския апелативен съд, ГК, от 29.VІ.2009 г., постановено по ч.гр. дело № 475/09 г.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2