О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№768
[населено място], 30.11.2012г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова ч.т.д. № 572/2012 год. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 274, ал.2 от ГПК и е образувано по частна жалба на В. В. П. от [населено място] за отмяна на определение № 62 от 12.02.2012г. по ч.гр.дело № 80/2012г на Видинския окръжен съд, гражданско отделение. Частният жалбоподател поддържа, че въззивната частна жалба е подадена срещу незабавното изпълнение на заповедта и неправилно въззивният съд е прекратил производството по делото на основание чл.413 ГПК.
Ответникът [фирма] излага доводи за недопустимост на частната жалба, алтернативно за нейната неоснователност.
Върховният касационен съд, ТК, състав на първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 от ГПК и е процесуално допустима.
С въззивна жалба частният жалбоподател е поискал отмяна на издадената заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.дело № 938/2010г. на Видинския районен съд. За да приеме за процесуално недопустима въззивната частна жалба, окръжният съд се е позовал на чл.413, ал.1 ГПК, според който заповедта за изпълнение не подлежи на обжалване от страните, освен в частта за разноските и е прекратил производството по делото.
Определението е неправилно. Частният касатор е длъжник по издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист / спр.43 ч.гр.дело №938/2010г. на В./ в качеството му на поръчител по договор за финансов лизинг. Във въззивната жалба се посочва, че се обжалва “заповедта за незабавно изпълнение”, като излага доводи за неправилност, поради несъобразяване от съда на обстоятелства отнасящи се до недействителността на изпълнителното основание – договор за финансов лизинг, до изпълнението на договора от страна на лизингодателя, позовал се е на нарушението на конкретни разпоредби от общите условия на договора, отнасящи се изискуемостта на вземането – чл. 39 и чл.40 от договора, т.е. изложените от частния жалбоподател нарушения при издаването на заповедта за незабавно изпълнение, би могло да бъдат тълкувани, че предмет на въззивната жалба е разпореждането за незабавното изпълнение, а не заповедта за изпълнение. Съгласно чл. 260, т.2 и т.4 ГПК, към който препраща чл. 275, ал.2 ГПК, частната жалба трябва да съдържа подлежащия на обжалване съдебен акт и в какво се състои искането, като при неяснота съдът е задължен да я остави без движение и да даде указание на страната да отстрани констатираната нередовност. В случая, с оглед на изложените в частната жалба оплаквания и обстоятелството, че заповедта за незабавно изпълнение инкорпорира в себе си както разпореждане за издаване на заповед за изпълнение, така и за незабавно изпълнение, въззивният съд е бил задължен да я остави без движение на осн. чл.262, ал.1 ГПК. Следвало е да бъдат дадени указания на длъжника – жалбоподател да конкретизира в коя част обжалва издадения от районния съд акт и искането си, и с оглед на това да извърши преценка дали актът в обжалваната му част подлежи на инстанционнен контрол.
В заключение обжалваното определение ще следва да бъде отменено и върнато делото на въззивния съд за администриране на частната жалба на основание чл. 262 във връзка с чл. 260, т.2 и т.4 ГПК.
Водим от горното съставът Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение №62 от 20.02.2012г., постановено по в.ч.гр.дело № 80/2012г. на Видинския окръжен съд, гражданско отделение.
Връща делото на същия съд за администриране на частната жалба, съобразно указанията в мотивите на определение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: