4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 768
гр. София ,05.08.2011г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и пети май две хиляди и единадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛ Е.: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гр. дело N 83 / 2011 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл. 288 ГПК.
М. Н. М. и Д. И. М. са обжалвали въззивното решение на Варненския окръжен съд № 370 от 24.03.2010г. по гр.д.№ 2292/2007г.
Подадена е била и касационна жалба от Н. Н. С., която е върната с разпореждане на Варненския окръжен съд № 4776 от 30.04.2010г., потвърдено с определение на Върховния касационен съд, ІІІ г.о. №3 от 07.01.2011г. по ч.гр.д.№ 392/2010г.
Касационната жалба на М. Н. М. и Д. И. М. е приета за подадена в срок с посоченото определение на Върховния касационен съд, отговаря на изискванията на чл.284 ал.1 и 2 ГПК и към нея е приложено изложение по чл. 284 ал.3 т.1 ГПК, поради което е процесуално допустима.
С обжалваното решение Варненският окръжен съд е обезсилил решението на Варненския районен съд, Х състав № 2262 от 11.07.2007г. по гр.д.№ 3349/2005г. в частта, в която е прието за установено, че [фирма] не е собственик на реална част от 3600 кв.м. от имот с идентификатор 10135 536.372 и е прекратил производството по делото.
П. решение е оставено в сила в частта, в която е прието за установено по иска, предявен от [фирма] , че М. Н. М., Д. И. М. и Н. Н. С. не са собственици на същия имот.
Съдът е приел по първоначалния иск, че към момента на завеждането му владение върху спорния имот се упражнява от ответника и ако ищците намират, че за него липсва законно основание и тази фактическа власт им е непротивпоставима, защото считат себе си за собственици, те разполагат с по-силно средство за защита – ревандикационен иск по чл.108 ЗС. Избраният от ищците път на защита не съответства в пълен обем на нуждата от защита, защото ще им се наложи да водят друг иск за собственост, поради което отрицателният установителен иск е недопустим.
По насрещния отрицателен установителен иск, предявен от [фирма] против М. Н. М. и Д. И. М. въззивният съд е приел, че имот пл.№ 250 кв.40 по плана на м.”С. Н.” , отчуждаването за който е отменено на основание чл. 2 З. по З. и др. с решение № 508 от 08.09.1992г. на Кмета на [община], закупен от праводателите на ответниците А. Н. С. и П. Н. С. с нот.акт № 135/1945г. не попада в имот пл.372 по плана от 2004г. реална част от който е предмет на насрещния отрицателен установителен иск. По възражението за придобивна давност съдът е изложил съображения, че не е доказано установяването на трайна фактическа власт срока по чл.79 ал.1 ЗС – имотът не е бил ограден от всички страни, в мястото са били поставени фургони, които са се ползвали за епизодични събирания основно през лятото, не е установено каква точно площ от целия имот е владяна , а писмените доказателства за прокарване на ток и вода са само косвени и не установяват с категоричност, че се отнасят за процесния имот.
В изложението за допускане на касационното обжалване по първоначалния установителен иск се поставя въпрос, свързан с правния интерес от предявяване на установителен иск за собственост – необходимо ли е интересът да е непосредствен и категорично установен или е достатъчен евентуален интерес като се поддържа, че решението на въззивния съд противоречи на решение на ВС, ІІ г.о. № 154-62 ІІ г.о. и решение 451/1970 на ВС ІІ г.о. В тези решения не е разгледан идентичен случай, защото те се отнасят до искове за установяване на произход като допустимостта им се обосновава с предвидените в закона преклузивни срокове, с изтичането на които правото се погасява. Решението обаче противоречи на практиката на ВКС по чл.291 ГПК. В решение № 665 от 12.11.2010г. по гр.д.№ 1921/2009г. на ВКС, І г.о. по въпроса налице ли е правен интерес от предявяване на установителен иск за собственост тогава, когато ищецът може да предяви осъдителен иск е прието, че установителен иск е допустим и в случая, когато имотът се намира във владение на ищеца, защото той има право да избере интезитета на правната защита. Ето защо касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса допустимо ли е да се предяви отрицателен установителен иск за собственост, когато ищецът не владее имота.
Налице е основанието на чл.280 ал.1 т.1 ГПК по насрещния иск по формулирания въпрос необходимо ли е за да е налице владение по смисъла на чл.68 ал.1 ЗС имотът да се ползва непрекъснато, площта му да е изцяло обработена /облагородена/ и във всеки момент владелецът да извършва действия, чрез които да изразява намерението си за своене на имота или е достатъчно упражняваната фактическа власт да изразява воля трайно да се държи вещта и владелецът да може да извършва действия когато пожелае без никой да му пречи. По този въпрос е налице противоречие между обжалваното решение и решение на ВКС, ІІ г.о. № 6 от 22.01.2010г. по гр.д.№ 2760/2008г. относно съдържанието на владелческите действия.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Допуска касационно обжалване на въззивното решение на Варненския окръжен съд № 370 от 24.03.2010г. по гр.д.№ 2292/2007г.
Задължава касаторите М. Н. М. и Д. И. М. да внесат по сметка на Върховния касационен съд държавна такса в размер на 240 лв. в едноседмичен срок и в същия срок да представят вносния документ по делото.
След изтичането на срока за внасяне на държавната такса делото да се докладва за насрочване или прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: