2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 768
гр. София, 06.07.2017 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети май през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело № 5291 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца по делото – К… (К…) и по касационна жалба на ответниците В. Г. В. и М. А. В., подадени срещу решение № 101/17.06.2016 г., постановено по въззивно гр. дело № 247/2016 г. на Варненския апелативен съд. С обжалваното въззивно решение, при постановени частична отмяна и частично потвърждаване на решение № 204/19.02.2016 г. по гр. дело № 107/2014 г. на Варненския окръжен съд, като краен резултат е постановено следното: отнети са в полза на държавата, на основание чл. 28, ал. 1 от ЗОПДИППД (отм.), следните имущества, придобити от ответниците, а именно: апартамент № 2, находящ се в [населено място], [улица], ет. 2, ведно с принадлежащите му избено помещение № 9 и 2.5767 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, съставляващо ПИ № VI-265 в кв. 39 по плана на 25-ти подрайон на [населено място], както и на 11.90 кв.м. идеални части от същото дворно място, цялото с площ 462 кв.м.; и апартамент № 1, находящ се в [населено място], [улица], на първи жилищен етаж, ведно с принадлежащите му избено помещение № 2 и 10.57 % идеални части от общите части на сградата и 11.90 кв.м. идеални части от дворното място, цялото с площ 520 кв.м., съставляващо УПИ пл. № … обединен, в кв. … по плана на 25-ти подрайон на [населено място]; като искът по чл. 28 от ЗОПДИППД (отм.) е отхвърлен в останалата му част – за отнемане на следните имущества: сумите: 3 375.75 лв. – равностойност на 1 705.54 E., 6 336.89 лв. – равностойност на 3 240 E., 1 818.92 лв. – равностойност на 930 E., 130 лв., 230 лв., 2 816 лв. и 2 850.01 лв. по банкови сметки на ответника В.; лек автомобил марка „пежо“, модел „107 1.0 И“, с рег. [рег.номер на МПС] ; гараж № 3, находящ се в [населено място], [улица], със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, съставляващо УПИ № … в кв. … по плана на 25-ти подрайон на [населено място], район „Приморски“; юбилейни монети с номинал 10 лв. – 2 бр., монети с нумизматична стойност – 3 бр., банкноти с номинал: 10 лв. – 2 бр., 100 U. – 5 бр., 500 E. – 1 бр., 100 E. – 24 бр.; множество бижута – подробно описани; сумата 1 000 лв. по банкова сметка на ответницата В.; сумата 7 000 лв. – пазарна стойност към датата на отчуждаване на Ѕ идеална част от дворно място, съставляващо парцел Х.-215 в кв. 39 по плана на [населено място], общ. Аксаковска, ведно с изградената в него вилна сграда на два етажа с изба и гараж; сумата 55 лв. – пазарна стойност към датата на отчуждаване на лек автомобил марка „ланчия“, модел „делта“, с рег. [рег.номер на МПС] ; сумата 115 лв. – пазарна стойност към датата на отчуждаване на товарен автомобил марка „фолксваген“, модел „ЛТ 28“, с рег. [рег.номер на МПС] ; сумата 500 лв. – пазарна стойност към датата на отчуждаване на лек автомобил марка „опел“, модел „кадет“, с рег. [рег.номер на МПС] ; сумата 1 500 лв. – пазарна стойност към датата на отчуждаване на лек автомобил марка „опел“, модел „корса“, с рег. [рег.номер на МПС] ; сумата 2 500 лв. – пазарна стойност към датата на отчуждаване на лек автомобил марка „пежо“, модел „206“, с рег. [рег.номер на МПС] ; разноските по делото са възложени в тежест и на двете страни.
Ищецът обжалва въззивното решение в отхвърлителната му част, а ответниците – в частта, с която искът е уважен и е постановено отнемането. Двете касационни жалби са подадени в срок от процесуално легитимирани за това лица срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и са процесуално допустими.
В жалбата на ищеца се поддържат оплаквания и доводи за неправилност на обжалваната от него част от въззивното решение, поради необоснованост – касационно основание по чл. 281, т. 3 от ГПК.
В жалбата на ответниците се поддържат оплаквания и доводи за недопустимост на обжалваната от тях част от въззивното решение, поради недопустимост на иска както съгласно ЗОПДИППД (отм.), така и съгласно ЗОПДНПИ, а също – и за неправилност, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон – касационни основания по чл. 281, т. 2 и т. 3 от ГПК.
Ищецът не е подал в срока за това отговор на касационната жалба на ответниците. В подадения от последните отговор, се излагат становище и доводи, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване по жалбата на ищеца, както и за неоснователност на тази жалба.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на ищеца се сочи, че с обжалваното решение е решен въпрос в противоречие с практиката на ВКС. Материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК, обаче не е формулиран от страна на касатора-ищец. Вместо това се сочи, че с обжалваната от него част от въззивното решение искът неправилно е отхвърлен, както и че изводът на въззивния съд, че процесното имущество е придобито преди периода на извършената престъпна дейност, за която ответникът е осъден с влязла в сила присъда, противоречи на ТР № 7/2013 от 30.06.2014 г. на ОСГК на ВКС и решение № 144/20.07.2015 г. по гр. дело № 2639/2014 г. на IV-то гр. отд. на ВКС. Съгласно задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение, като ВКС не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба, а може само да го уточни и конкретизира. В случая посоченият от касатора извод на въззивния съд е фактически, а не правен, поради което правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК не би и могъл да бъде изведен. С оглед на това, касационното обжалване по отношение на атакуваната от ищеца част от въззивното решение не следва да се допуска, без да е необходимо да се изследва дали е налице соченото от този жалбоподател допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК (в този смисъл са и разясненията в мотивите към т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС).
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на ответниците, като общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване на атакуваната от тях част на въззивното решение, са изведени, и ясно и точно са формулирани следните материалноправни и процесуалноправни въпроси: 1) представлява ли проверката по смисъла на § 5 от ПЗР, във вр. с чл. 22, ал. 1 от сега действащия ЗОПДНПИ производство по отменения ЗОПДИППД, на което се слага начало със съответен акт на органа, пред който се развива това производство, и идентично ли е по своя предмет това производство с производството за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност по чл. 13, ал. 1, т. 1 от ЗОПДИППД (отм.), а ако не е идентично, то до кое от производствата по ЗОПДИППД (отм.) се отнася § 5 от ПЗР на ЗОПДНПИ в частта му, в която законодателят визира „неприключилите до влизането в сила на закона проверки“; 2) следва ли за да се приеме, че § 5 от ПЗР на ЗОПДНПИ намира приложение към дадено висящо производство пред КОНПИ, образувано по ЗОПДИППД (отм.), да са налице данни за това от коя дата е налице производство по установяване на имуществото, придобито от престъпна дейност, или преценка за висящо производство може да се прави без данни кога и въз основа на какъв акт същото е започнало; 3) следва ли във връзка с отговора на горните въпроси, действията на КОНПИ по установяване на имущественото състояние на ответника, чрез проверка на самото имуществено състояние, неговата връзка с престъпното деяние и съответствието на стойността му със законните източници на средства, да се извършват в рамките на предвидено по закон производство, на което се слага начало на определена дата и което следва да завърши с определен акт; 4) ако отговорът на предходния въпрос е отрицателен, то обективно установим ли е, и по какъв обективен признак, фактът налице ли е неприключила до 21.11.2012 г. проверка по смисъла на § 5 от ПЗР на ЗОПДНПИ, при положение, че началото на проверката не се слага с решение по чл. 13, ал. 1, т. 1 от ЗОПДИППД (отм.), взето на определена дата, и поради това, като не съставлява производство, проверката е възможно да приключи мълчаливо, без съответни данни да е започвала, когато не са налице факти, даващи основание за вземане на решение за образуване на производство за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност; 5) необходимо ли е съгласно чл. 127, ал. 1, т. 4 от ГПК, искът (мотивираното искане) по ЗОПДИППД (отм.) да съдържа твърдение на ищеца за установена от него причинно-следствена връзка между придобиването на имуществото, предмет на иска, и конкретната престъпна дейност, както и твърдение от кои от наведените по иска факти произтича основателното предположение за такава пряка или косвена причинно-следствена връзка, за да е допустимо, при равнопоставеност на страните и възможност за защита на ответника, съдът да прецени дали това твърдение е основателно или не; 6) следва ли преценката на съда за основателност на предположението за връзка между конкретната престъпна дейност и придобиването на имуществото, предмет на иска, да се основава на логическо изследване по правилата на логиката, науката и опита, и вида и характера на престъплението, броя на престъпленията, придобивния способ на имуществото, евентуалните последващи трансформации и всички други твърдяни факти и логически взаимовръзки, или е достатъчно тази преценка да се изчерпва единствено с констатация кога е придобито дадено имущество и на съображения за размера на законните източници на средства, също без оглед на други логически взаимовръзки между установените по делото факти; 7) следва ли като относим период на изследване по отношение придобиването на дадени имущества да се определи период, който предхожда с години престъпната дейност, без да се констатират факти или други обстоятелства, обуславящи логичен извод за окончателно трансформиране на средства от престъпна дейност в такова предхождащо придобиване, т.е. – без да се излагат каквито и да било допълнителни съображения за такова приемане, а единствено данните за размера на законните източници на средства; 8) длъжен ли е съдът да се произнася единствено по наведените във въззивната жалба доводи за неправилност на решението на първоинстанционния съд и единствено относно правилността на оспорени фактически изводи на първоинстанционния съд, или въззивният съд е свободен да променя по тяхната правилност, неоспорени от жалбоподателя изводи на първоинстанционния съд; 9) следва ли като цена на придобиване на имущества да се приема направо пазарната оценка на имуществата, а не цената по договорите, без да са налице за обосноваване на непротивопоставимост спрямо държавата на цените, които реално са заплатени за придобиване на имуществата и посочени в договорите, факти, въз основа на които може да се направи обосновано предположение за връзка на тези придобивания с престъпната дейност; 10) длъжен ли е съдът да обсъди всички относими към даден въпрос и събрани по делото доказателства, или е свободен да пренебрегва част от тях по свое усмотрение, без да излага съображения защо ги пренебрегва; и 11) правилно и съответно на разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от ЗОПДИППД (отм.) ли е извод за липса на средства при закупуването на имоти да се прави чрез натрупване на отрицателно салдо в съотношението между приходи и разходи в период, който е напълно неотносим към престъпната дейност, т.е. за период, който не е определен във връзка с конкретната престъпна дейност.
По отношение на първите четири и последния правен въпрос жалбоподателите-ответници навеждат допълнителното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, като излагат съображения, че тези въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. По отношение на останалите шест правни въпроса ответниците навеждат допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, като поддържат, че тези въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие със задължителната практика на ВКС, и конкретно: петия, шестия и седмия – с ТР № 7/2013 от 30.06.2014 г. на ОСГК на ВКС, като петия – и с решение № 481/23.04.2013 г. по гр. дело № 99/2012 г. на IV-то гр. отд. на ВКС и решение № 160/01.06.2012 г. по гр. дело № 787/2011 г. на III-то гр. отд. на ВКС, осмия – с решение № 196/11.04.2012 г. по търг. дело № 994/2010 г. на II-ро търг. отд. на ВКС, деветия – с решение № 607/29.10.2010 г. по гр. дело № 1116/2009 г. на IV-то гр. отд. на ВКС и десетия – с решение № 94/28.03.2014 г. по гр. дело № 2623/2013 г. на IV-то гр. отд. на ВКС.
Първите четири правни въпроса, изведени и формулирани в изложението на касаторите-ответници, са свързани с касационното им оплакване за процесуална недопустимост на обжалваната от тях част на въззивното решение, поради недопустимост на предявения срещу тях иск както съгласно ЗОПДИППД (отм.), така и съгласно ЗОПДНПИ. Тези четири въпроса са по тълкуването и приложението на § 5 от ПЗР на ЗОПДНПИ, като обобщени, уточнени и конкретизирани от съда (съгласно цитираната по-горе, т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС), те се свеждат до правния въпрос относно съдържанието на употребения в тази преходна разпоредба израз: „неприключилите до влизането в сила на закона проверки и производства за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност“, и по-специално – относно съдържанието на използваните в него понятия „проверки“ и „производства“.
Пред въззивния съд не е навеждано такова оплакване за недопустимост на първоинстанционното решение, респ. – възражение за недопустимост на иска, нито той служебно е извършил преценка за такава недопустимост, поради което и не е дал разрешение на тези правни въпроси по тълкуването и приложението на § 5 от ПЗР на ЗОПДНПИ. Предвид установените по делото обстоятелства, изтъкнати и в самото начало на мотивираното искане (исковата молба) от ищеца КОНПИ, а именно: че производството за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, е образувано пред нея с решение № 379/11.12.2013 г., т.е. – повече от една година след влизането в сила на ЗОПДНПИ и отмяната на ЗОПДИППД, че то е образувано въз основа на подадено до нея, повече от седем години преди това, уведомление с изх. № 759/05.06.2006 г., както и че присъдата, с която ответникът В. е признат за виновен и е осъден за престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК, е влязла в сила на 25.11.2009 г., тези правни въпроси по тълкуването и приложението на § 5 от ПЗР на ЗОПДНПИ действително са от значение не само относно приложимия закон – ЗОПДНПИ или ЗОПДИППД (отм.) и за материалноправната квалификация на предявения по делото иск, а и за процесуалната допустимост на същия, респ. – за допустимостта на постановената по него, обжалвана от ответниците част от въззивното решение – предвид съществените различия между двата закона при уредбата на предпоставките за предявяване на иска за отнемане на имущество в полза на държавата. При това положение, касационното обжалване следва да се допусне по тези правни въпроси, респ. – по обобщения и уточнен от съда правен въпрос по тълкуването и приложението на § 5 от ПЗР на ЗОПДНПИ – в особената хипотеза по т. 1 – in fine от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, а именно – с оглед извършване на проверка от касационната инстанция относно процесуалната допустимост на обжалваната от ответниците част от въззивното решение. Касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, тъй като при съществените различия в уредбата, съдържаща се в отменения ЗОПДИППД и в действащия ЗОПДНПИ, употребеният в § 5 от ПЗР на последия, израз: „неприключилите до влизането в сила на закона проверки и производства за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност“, и по-конкретно използваните в него понятия „проверки“ и „производства“ са неясни, поради което тълкуването на тази преходна разпоредба създава затруднения при приложението ?, които не са преодоляни със задължителна практика на ВКС (в този смисъл е и т. 4 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС).
Останалите седем правни въпроса, изведени и формулирани в изложението на касаторите-ответници, са свързани единствено с касационните им оплаквания за неправилност на обжалваната от тях част от въззивното решение, поради което тези въпроси биха били от значение за изхода на делото само ако същата е процесуално допустима, но проверката за това ще се извърши едва с решението по чл. 290 от ГПК на касационната инстанция, поради което не е налице основание за допускане на касационното обжалване по тези правни въпроси (в този смисъл – също т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС).
Съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от ТДТССГПК, на жалбоподателите-ответници следва да бъдат дадени указания за внасяне по сметка на ВКС на дължимата държавна такса в размер 751.40 лв. и за представяне по делото на вносния документ за това в установения от закона срок.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 101/17.06.2016 г., постановено по въззивно гр. дело № 247/2016 г. на Варненския апелативен съд, – в частта, с която е постановено отнемане в полза на държавата, на основание чл. 28, ал. 1 от ЗОПДИППД (отм.), на следните имущества, придобити от В. Г. В. и М. А. В., а именно: апартамент № 2, находящ се в [населено място], [улица], ет. 2, ведно с принадлежащите му избено помещение № 9 и 2.5767 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, съставляващо ПИ № …. в кв. .. по плана на 25-ти подрайон на [населено място], както и на 11.90 кв.м. идеални части от същото дворно място, цялото с площ 462 кв.м.; и апартамент № 1, находящ се в [населено място], [улица], на първи жилищен етаж, ведно с принадлежащите му избено помещение № 2 и 10.57 % идеални части от общите части на сградата и 11.90 кв.м. идеални части от дворното място, цялото с площ 520 кв.м., съставляващо УПИ пл. № … обединен, в кв. 19 по плана на 25-ти подрайон на [населено място]; и относно разноските по делото;
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 101/17.06.2016 г., постановено по въззивно гр. дело № 247/2016 г. на Варненския апелативен съд, – в останалата част;
УКАЗВА на жалбоподателите В. Г. В. и М. А. В. в едноседмичен срок от връчване на съобщението да представят по делото документ за внесена по сметка на Върховния касационен съд държавна такса в размер 751.40 лв.; като при неизпълнение на тези указания в посочения срок касационната им жалба ще бъде върната;
След представянето на горния документ в рамките на посочения срок, делото да се докладва на председателя на Четвърто гражданско отделение на ВКС – за насрочване; респ. – след изтичането на срока, делото да се докладва на съдия-докладчика по него – за проверка изпълнението на дадените указания.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.