4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 768
София, 09.12.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на седми декември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. ИВАНОВА
Емилия Василева
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 479/ 2010 год.
Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на “Ч. разпределение България“ АД – гр. София (универсален правоприемник на “Е. – София област” А. срещу Решение от 18.І.2010 г. по гр.д. № 807/ 2008 г. на СГС, с което е отменено Решение от 10.VІІ.2006 г. по гр.д. 8113/ 2006 г. на СРС, 25 с. и е постановено друго, с което по иска на К. Ц. Ц. – от гр. София срещу “Ч. разпределение България“ АД – гр. София ответникът е осъден да присъедини имота на ищеца п.№216, м.”Ренов дол”, община С., към електро – разпредели – телната мрежа и да възстанови подаването на ел.енергия, с оплакване за неправилност. В Касационни основания жалбоподателят излага, че са налице предпоставките на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК – липсва съдебна практика по материалноправния въпрос: при изрично изискване по чл. 16 ППЗЕ (отм.) на договор на доставка на ел.енергия и липса на договор, следва ли да се приеме, че с влизане в сила на ЗЕЕЕ (1999 г.) и впоследствие на ЗЕ (2003 г.), потребителите, които без писмен договор с електроразпределителните предприятия, са имали доставка на ел.енергия, се намират в облигационни отношения с тях, макар електрозахранването им да е било прекратено преди влизане в сила на ЗЗЕЕ и ЗЕ. Жалбоподателят поддържа, че е налице и основание по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК – съдът е разрешил правен въпрос в противоречие с практиката на ВКС – Р.№ 234/23.ІІ.2001 г. по гр.д.№ 1225/ 2000 г. и Р.№ 682/30.ІХ.1986 г. – не е изпълнил задължението да даде точна правна квалификация на спорното право въз основа на изложените факти, не е следвало да квалифицира иска по чл. 79 ЗЗД, а като иск по ЗЕ, което води до недопустимост на решението, като на изрично правно тълкуване подлежи въпроса за разликата между договор за доставка по ЗЗД и договор за доставка на електрическа енергия по ЗЕ. Жалбоподателят поддържа, че в нарушение на константната практика на ВКС – Р.№189/14.VІІ.2005 г. по гр.д.№ 2219/2003 г. и Р.№752/18.ХІ.1988 г. съдът е постановил решение, без да обсъди доказателствата в тяхната съвкупност, което оплакване обосновава с доводи за неправилност на направените в решението изводи. Иска да се допусне касационно обжалване.
Ответникът по жалбата К. Ц. Ц. – от гр. София по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва основателността на искането за допускане на касационно обжалване, както и жалбата по същество.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е отменено решение, с което е отхвърлен иск за реално изпълнение, който е уважен, намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
За да отмени първоинстанционното решение и да постанови друго, с което да осъди ответника да присъедини имота на ищеца към ел.разпределителната мрежа и да възстанови подаването на ел.енергия, въззивният съд е приел, че имотът е бил електроснабден, когато на основание чл. 28 ал. 1 от Закона за електростопанството (Д.в.бр.95/1975 г., отм.) е прекъснато през 1999 електрозахранването на имота, следователно между страните е имало неформален договор за доставка на електроенергия (по арг. от чл.16 от ПП на ЗЕ, приет с ПМС№62/3.VІІІ.1976 г.) и съгласно чл. 80 ал. 1 т. 4 ЗЕЕЕ (Д.в. бр. 64/1999 г., отм.) само потребители, присъединени към преносната мрежа, са могли да бъдат страна – купувач по писмен договор при ОУ, сключен с преносното предприятие. Съдът е посочил, че към влизане в сила на този нормативен акт между страните съществува облигационна връзка – ищецът е поискал възстановяване на подаваната ел.енергия, за което по делото е представил доказателства и към датата на писменото становище на “Е. – София област” изх.№ 294/ 12.ХІІ.2005 г., когато в сила е ЗЕ (Д.в. бр. 107/9.ХІІ.2003 г.), който не изисква писмена форма за действителност на договора между потребител и доставчик, отношенията се уреждат съгласно Общи условия. Съдът е заключил, че при наличие на облигационна връзка на страните, ответникът неоснователно е отказал да присъедини повторно ищеца, като съгласно ОУ доставката на ел.енергия е “всеобщо предлагана услуга”, която не може да се отказва по причини, непосочени в закона и искът е уважен. За неоснователен е приел довода на ответника, че поради несключване на писмен договор при действието на ЗЕЕЕ (отм.), правоотношението било прекратено, като съдът е изложил, че противоправното бездействие на ответника – доставчик на ел.енергия да присъедини повторно ищеца към преносната мрежа, не може да го освободи от правната връзка с ищеца.
От изложения от жалбоподателя материалноправен въпрос, с оглед данните по делото, може да се изведе релевантния за спора въпрос: при облигационна връзка по неформален договор за доставка и използване на електроенергия, създадена между доставчик и потребител при действието на ЗЕ (от 1975 г., отм.) и ППЗЕ (от 1976 г., отм.), по който договор е прекъснато през 1999 г. електроснабдяването въз основа на констативен акт от 11.VІ.1999 г., на основание чл. 28 ал. 1 ЗЕ (от 1995 г., отм.), с бездействието на доставчика по искането на потребителя за повторно присъединяване към преносната мрежа, прекратява ли се договорната връзка.
Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване по изложения материалноправен въпрос на основание чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, тъй като точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по съществен правен въпрос е наложено от непълнота на закона, или е свързано с тълкуването му, какъвто не е настоящият случай. Развитите от жалбоподателя съображения не подкрепят довода му, че се касае до въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, основано на оплакването, че съдът е разрешил правен въпрос в противоречие с посочената от жалбоподателя практика на ВКС, която го задължава да даде точна правна квалификация на спорното право въз основа на изложените факти. Оплакването на жалбоподателя за неправилна правна квалификация на разгледания иск, е оплакване за неправилност на решението по чл. 281 т. 3 ГПК (не за недопустимост на решението) и не съставлява основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК. Оплакването за необсъждане на релевантни за спора доказателства и за неправилни правни изводи, е оплакване за необоснованост на решението по чл. 281 т. 3 ГПК и не съставлява основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК.
Въпреки този изход на делото на ответника по жалбата не следва да се присъждат исканите разноски за касационната инстанция, тъй като няма данни такива да са направени.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение от 18.І.2010 г. по гр.д. № 807/ 2008 г. на Софийски градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: