О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 768
гр.София, 07.07.2009 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и девети юни две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №115 по описа за 2009 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Ц. С. С. от гр. С., против решението от 06.10.2008г., постановено по гр.д. №1262/2008г. на Софийски градски съд, с което е обезсилено решението от 19.02.2008г. по гр.д. №18630/2007г. на Софийски районен съд и е прекратено въззивното производство, като е разпоредено делото да се докладва за образуване като първоинстанционно пред СГС.
Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответниците по жалбата Министерство на вътрешните работи и Д. агенция „Национална сигурност” не вземат становище.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването, с обжалваем интерес над 1000лв.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените в касационната жалба основания по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С въззивното решение е обезсилено първоинстанционното решение, с което е разгледан предявения от Ц. С. С. срещу Министерство на вътрешните работи и Д. агенция „Национална сигурност” иск с правно основание чл.261, ал.2 от ЗМВР/отм./ и въззивното производство е прекратено, като е разпоредено делото да се докладва за образуване като първоинстанционно пред СГС.
Въззивният съд е приел, че с оглед увеличението на размера на иска пред СРС на основание чл.116, ал.1 от ГПК/отм./ до размера 11 254,32лв., СРС не е бил родово компетентен да разгледа като първа инстанция иска, който е с цена над 10 000лв., а родово компетентен да разгледа иска като първа инстанция с оглед размера му и доколкото не се касае до трудов спор, е бил СГС – чл.80, ал.1, б.”б” от ГПК/отм./.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, жалбоподателят, за да обоснове допустимост до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, поддържа, че въпросите: дали в приложното поле на чл.93, ал.3 от ГПК/отм./ се обхващат случаите когато в увеличеният размер на иска в хода на делото обуславя друга подсъдност; служебните правоотношения не са ли вид трудови правоотношения, установени в специални закони – ЗДС, ЗМ. , ЗВСОРБ – и като такива не са подсъдни на районния съд като първа инстанция съгласно чл.80, ал.1, б.”б” от ГПК/отм./. Счита, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона, тъй като няма практика на ВКС по тях.
На основание разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, с които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Под „точно прилагане на закона” най-общо се разбира еднородно тълкуване на закона, т.е. точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на непоследователна и противоречива съдебна практика или към преодоляване на постоянна, но неправилна такава. В случая касаторът само е посочил това основание, но не се е позовала нито на противоречива практика на ВКС, нито на постоянна практика, но неправилна, в които случаи би било налице основание за издаване на тълкувателно решение. Липсва и обосновка, че разглеждането на касационната жалба е от значение за развитие на правото, тъй като в тази хипотеза предпоставките са липса на практика на ВКС и наличие на непълнота, неяснота или противоречивост на самия закон. Тези предпоставки не са налице по отношение на нормата на чл.93, ал.3 от ГПК/отм./, която е ясна и не се нуждае от тълкуване и по приложението й има установена практика на ВКС, че увеличаването на размера на паричното вземане над 10 000лв. при подсъдност по чл.80, б.”б” от ГПК/отм./ променя и подсъдността.величаването на цената на иска в хода на делото променя подсъдността в случаите като цената на иска обуславя подсъдността, тъй като е от значение за спорното право – претендира се първоначално непредявена част от спорното право. Нормата на чл.357, ал.1 от КТ, съдържаща легалното определение на трудовите спорове, не е неясна и не е имало колебание в практиката на ВКС по въпроса, че споровете между страните по служебните правоотношения относно възникването, съществуването, изпълнението и прекратяването на служебните правоотношения не са трудови спорове. Те нямат юридическите признаци на трудовите спорове: страните – работник или служител, и работодател; предмет – трудови правоотношения. До влизането в сила на ЗДС през 1993г. тредовоправното положение и на държавните служищели се уреждаше от КТ. След това тяхното служебно положение се урежда от ЗДС – чл.1 от ЗДС, а имуществените им спорове с органа по назначението, които са предметно свързани със служебното правоотношение, се разглеждат по общия исков ред – чл.125 от ЗДС. За трудовите спорове исковият граждански процес е приложим по въпросите, по които в глава ХVІІІ на КТ не се съдържа специална уредба. В практиката на ВКС не е имало колебание относно характера на иска по чл.261, ал.2 от ЗМВР/отм./, който е разглеждан по общия исков ред, включително като е събирана държавна такса, каквато по трудовите спорове не се дължи от работниците и служителите.
С оглед изложеното не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, ІІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 06.10.2008г., постановено по гр.д. №1262/2008г. на Софийски градски съд, по касационна жалба на Ц. С. С..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: