О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 768
София, 27.07.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 17 юли две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 456 /2009 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Л. З. У. е подала касационна жалба срещу решение от 12.03.2008 г. по гр. д. № 1253/06 г. на Софийски ГС, с което е оставено в сила решение по гр. д. № 3959/95 г. на Софийски РС за отхвърляне на предявен от касаторката срещу С. о. и И. К. и А. Д. ревандикационен иск за УПИ *Х-163 в кв. 37 по плана на гр. С. като неоснователен.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и с обжалваем интерес над 1000 лв., поради което е допустима. Поддържа се довод за неправилно прилагане на закона, касационно основание по чл. 281 ГПК. Относно предпоставките за допускане на касационно обжалване, касаторът се е позовал на разпоредбата на хипотезата на т. 3 от чл. 280, ал. 1 ГПК. Поддържа, че същественият за изхода на спора материалноправен въпрос, по който съдът се е произнесъл с решението, е този за приложението на текстове на ЗБНС от 1941 г. и на ЗПИНМ съдът, регламентиращи отчуждаването на недвижими имоти придадени с дворищно-регулационния план за други имоти.
Ответницитe по касация намират жалбата за неоснователна.
След проверка на решението относно приетата за установена фактическа обстановка и направените въз основа на нея правни изводи, съдът в настоящия си тричленен състав намира, че не е налице въведеното основание за допускане касационно обжалване.
За да отхвърли иска съдът е приел, че касаторката и ищцата Д не се легитимират като собственици на имота на основание реституция по чл. 1 и 2 ЗВСОНИ и наследяване.
От фактическа страна е установено, че наследодателят на ищците И през 1919 г. е придобил недвижим имот – нива в землището на с. С. с площ от 3901 кв. м. С техническа експерти е установено, че в първия регулационен план от 1933 г. имотът е заснет с пл. № 3* За части от него са били отредени три парцела V-324, Vа-324 и VІ-324. Останалите части с уличнорегулационния план са били отредени за улици и за сервитут на железопътна линия. Наследодателят е отчуждил чрез продажба трите парцела през 1934 и 1935 г. Мероприятията по уличнорегулационния план не са били реализирани. По искане на собственика И. У. отреждането за имота е било отменено (л. 24 от гр. д. №№ 3959/95 СРС) . В следващия кадастрален план, послужил за основа на регулационния от 1948 г., тази част от имот пл. № 324 е била заснета с пл. № 10 и записана като собственост на И. У. С регулационния план одобрен 1948 г. 376 кв. м. от този имот са били придадени към парцел **** – общински, а останалите части са били придадени към парцели ІІІ-8, собственост на физическо лице,и парцел ****, 40, записан като общински.зунов е бил обезщетен за придадените площи от 376 кв. м. към общинския парцел **** и от 280 кв. м. към парцел ****, двата в кв. 37, което се установява от подадена от него молба вх. № 6* от 15.10.54 г. за определяне на парично обезщетение, молба вх. № 373 от 16.01.1957 г., за издаване на удостоверение, че обезщетението е изплатено и протокол за оценка на имотите – л. 20 и 23 по гр. д. № 3959/95 СРС). През 1957 г. в полза на ответниците по иска е било отстъпено право на строеж за парцел **** в кв. 37, което е реализирано с построяване на две жилищни сгради близнак и гаражи. В одобрения регулационен план от 1976 г. за м. “И” парцел **** е заснет с пл. № 163 и за него е отреден парцел ****Х-163, който изцяло съвпада с бившия парцел ****общински в кв. 37, като имотът е записан на А. Д. и Д. К. в разписния лист към плана.
При така установените факти по делото е направен извод, че наследодателят на касаторките е загубил правото на собственост върху имота, предмет на иска, през 1948 г., когато имотът с дворищно-регулационния план е бил придаден за упълномеряване на парцел ****общински. Регулационното отреждане на имота е станало при действието на ЗБНМ от 1941 г. и съгласно чл. 47 от него дворищната регулация има непосредствено отчуждително действие. Няма данни да е проведена процедура за отмяна на това действие, обратно установено е, че следващото се обезщетение за отчуждените на това основание имоти е изплатено през 1954 г.
Твърдението, че имотът е бил отчужден по реда на ЗОЕГПНС не е доказано, но дори и да се е развило такова производство, имотът не би могъл да се реституира по силата на закона – чл. 1 ЗВСОНИ, тъй като не съществува във вида, в който е бил през 1957 г. Той е променен поради застрояването му с двуетажна жилищна сграда. Този въпрос не е станал решаващ за изхода на спора, тъй като факта на отчуждаване на имота на това основание не е доказан.
Съществения за изхода на спора материалноправен въпрос е за това на какво основание е бил отчужден имота. Той е разрешен правилно като е прието С осъщестяването на юридическия факт – приет дворищно регулационен план, с който части от имотът са придадени към парцели, са настъпили правопораждащи и правопрекратяващи последици. Прекратило се е правото на собственост на наследодателя върху тези имоти, като то се е трансформирало в право на получаване на обезщетение за тях. породило се е право на собственост вях тях в полза на собствениците на парцелите, към който са придадени. При разрешаването на този въпрос, който е от основно значение за изхода на спора е приложен правилно закон. Правният извод е в съответствие и с практиката на ВС на РБ и ВКС, която е постоянна, многобройна и безпротиворечива по този въпрос.
По изложените съображения ВКС на РБ, ГК, състав на І г. о.
Р Е Ш И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 12.03.2008 г. по гр. Д. № 1253/06 г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.