Определение №768 от по гр. дело №532/532 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
№ 768
 
София, 11.08.2009 г.
 
 
В   И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А
 
 
 
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско   отделение,  в  закрито  заседание   на четиринадесети юли     през две хиляди и девета  година в състав:
 
 
 
           ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА  
                                             ЧЛЕНОВЕ:   СВЕТЛАНА КАЛИНОВА                                                                                    
                                                                    ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
                          
                      
изслуша докладваното от съдията Здравка  Първанова гр. дело № 532/2009г.
                                    Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на З. Н. С. и Г. Н. А., двамата от град В., срещу въззивно решение №218 от 25.02.2009г. по гр.дело № 1795/2008г. на Варненския окръжен съд. Изложени са твърдения за произнасяне в решението по процесуалноправни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Въпросите са относно задължението на съда да обсъди всички доказателства по делото.
Ответниците по касация К. П. И. и Г. И. И., двамата от град В., оспорват касационната жалба в становище по чл.287,ал.1 ГПК.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК и отговаря на изискванията на чл.284 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е оставено в сила решение № 2301/09.07.2008г. по гр.д. № 9335/2007г. на Варненския районен съд, с което е отхвърлен предявеният иск от З. Н. С. и Г. Н. А. против К. П. И. и Г. И. И. за предаване владението върху реална част от недвижим имот – пл. №92 по ПНИ «Ракитника», находящ се в землището на град В., кв. Галата, СО «Ракитника» с площ на частта от 268.68 кв.м. и при граници: път, имоти №89 и 93 и останалата част от имот пл. №92.
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че ищците не са собственици на процесния имот, тъй като те твърдят,че са легитимирани въз основа на земеделска реституция, съгласно решение от №574/07.12.1998г. на ПК- В. С това решение ПК е отменила своето решение №77/10.06.1993г. за отказ за възстановяване на собствеността по реда за отстраняване на очевидна фактическа грешка в него. Не са били налице обаче предпоставките на чл.14, ал.6 ЗСПЗЗ ПК да измени предходното си решение за отказ за възстановяване на собствеността. По тази причина постановеното решеие №574/07.12.1998г. е нищожно. Освен това не са събрани никакви доказателства за идентичност на реституирания имот с имота, притежаван от наследодателя на ищците преди внасянето му в ТКЗС.
Поставените от касаторите правни въпроси в изложението по чл.284, ал.3 ГПК се отнасят до необоснованост и съществени процесуални нарушения и представляват общи основния за незаконосъобразност по чл.281, ал.3 ГПК. Последните обаче не могат да са основания за допустимост на касационната жалба, тъй като касаят нейната основателност по съществото на спора. При въведеното с ГПК/2007г./ само факултативно касационно обжалване на въззивните решения е необходимо да бъдат изпълнени и допълнителните изисквания за подбора на жалбите, които ще бъдат допуснати до разглеждането им по същество. В случая сочените от касатора нарушения и необоснованост биха могли единствено да послужат евентуално като основания за касиране на допуснато вече до касационно обжалване въззивно решение поради неправилност, но не и като основания за допускане на касационното обжалване, което пък е предварителен въпрос за селекция на жалбите. Това е така, защото те се отнасят до опорочаване истинността на изводите на въззивния съд по фактите, което не е във връзка с изискването за наличие на произнасяне по правен въпрос в отклонение или при противоречива практика по приложението на закона съобразно изискването на разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК.
Съобразно изхода на спора на ответниците по касация трябва да бъдат присъдени 350 лв. деловодни разноски.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №218 от 25.02.2009г. по гр.дело № 1795/2008г. на Варненския окръжен съд.
ОСЪЖДА З. Н. С. и Г. Н. А., двамата от град В., да заплатят на К. П. И. и Г. И. И., двамата от град В., 350 лв. деловодни разноски.
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.
 
 

Scroll to Top