О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 768
гр. София 14.07.2009 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в закрито заседание на 09 юли през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр.д. № 824 по описа за 2010 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ищцата В. Д. В. срещу решение № 126/01.03.2010 г. на Софийски окръжен съд по гр.дело № 1097/09 г. в частта му, с която е оставено в сила решение от 19.06.2009 г. по гр.дело № 575/94 г. на Ботевградския районен съд в частта му, с която имота е изнесен на публична продан, отхвърлен е иска на В. Д. В. за разликата от 401.90 лв. до 3090 лв. по реда на чл.286 ГПК и жалбоподателката е осъдена да заплати 1119.10 лв. за направени от Г. Д. Д. и Х. И. Д. подобрения на основание чл.286 от ГПК/отм./.
Жалбоподателката мотивира оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част като постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост.
В изложението към касационната жалба поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по правния въпрос за начина на извършване на делбата и по-точно, че допуснатия до делба имот следва да се възложи на жалбоподателката на осн. чл. 288, ал. 2 и ал. 3 от ГПК/отм./, решен в противоречие с практиката на ВКС – решение № 5/28.01.99 г. по гр.дело № 367/98 г. на ВКС I г.о. Според жалбоподателката правният въпрос относно възлагане на неподеляемия имот, решен от въззивния съд е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответниците по жалбата Х. И. Д. и Г. Д. Д., чрез адв. И в писмен отговор са изразили становище за липса на основания за допустимост на касационното обжалване и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд, състав на II г.о. като взе предвид доводите на страните и извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна и е процесуално допустима.
Обжалваното решение не следва да се допуска до касационно обжалване по следните съображения:
Делото е делбено във фазата по извършване на делбата.
В първото по делото заседание след влизане в сила на решението по допускане на делбата искане за възлагане на делбения имот е направила жалбоподателката В. В. на осн.чл.288, ал. 2 и ал. 3 от ГПК/отм./, а съделителите Г. и Х. Д. са заявили претенцията за възлагане на осн. чл.288, ал.3 от ГПК/отм./. С обжалваното решение въззивният съд е приел, че допуснатия до делба недвижим имот, представляващ дворно място с площ от 934 кв.м., съставляващ УПИ III- 649 в кв.65 по плана на с. Н., обл. Софийска между съделителите – жалбоподателката В. В. при делбена част ? идеална част и Г. и Х. Д. при делбена част ? идеална част за двамата в режим на съпружеска имуществена общност следва да се изнесе на публична продан. Прието е, че жалбоподателката е придобила собствеността на ? ид.част върху процесния имот на основание договор за дарение, извършен с нот.акт № 42/94 г. с дарител К. Д. Д. Ответниците по жалбата Х. и Г. Д. придобили общо за двамата ? идеална част в условията на СИО от процесното дворно място на основание договор за дарение, извършен на 19.04.94 г. с нот.акт № 79/94 г. с дарители Ц. Г. Д. и М. П. М. Прието е възоснова изслушана СТЕ и становище на гл.архитект на община Б. от 11.06.08 г., че делбения имот е неподеляем и в същия има построена полумасивна жилищна сграда, която не е предмет на делбата.
Съдът е взел предвид разпоредбите на чл.288,ал.2 от ГПК/отм./ и е приел, че ако неподеляемият имот е жилище, което е съпружеска имуществена общност при прекратяване на последната със смъртта на единия съпруг или с развод имотът може да се възложи в дял на съпруга, на когото е предоставено упражняването на родителските права по отношение на децата, родени от брака, ако той няма друго жилище. Прието е, че за да се възлжи в дял делбения имот на осн.чл.288,ал.2 от ГПК/отм./ следва целият имот да е придобит в режим на СИО, а не само идеална част от него, че посоченият способ е неприложим ако имотът е съсобствен с трети лица.
Съдът е приел, че възлагането в дял по реда на чл.288,ал.3 от ГПК/отм./ на недвижимия имот не следва да се извърши, поради характера на съсобствеността – възникнала е в резултат на разпоредителни сделки, че способът за извършване на делбата по чл.288,ал.3 от ГПК/отм./ е приложим само при съсобственост, възникнала от наследяване.
С оглед неподеляемоста на процесния имот, броя на съделителите и невъзможността да се осигури дял в натура за всеки от тях съдът е приел, че делбеният имот следва да се изнесе на публична продан на осн.чл.288, ал.1 от ГПК/отм./.
По претенциите по сметките за стойността на извършени от съделителите подобрения в процесния имот съдът е приел, че подобренията от жалбоподателката и от ответниците по жалбата в процесния имот са извършени със съгласието на всеки от тях и претенциите за подобрения следва да се уредят по чл.30,ал.3 от ЗС, че за подобрителите следва да се прилага режима за недобросъвестния владелец, като същите имат право на необходимите разноски за запазване на вещта и на по-малката сума между сумата на направените разноски за подобренията и сумата, с която се е увеличила стойността на имота, вследствие на тези подобрения.
Прието е, че претенцията е по чл.30,ал.3 от ЗС за заплащане от съсобствениците на припадащата им се част от полезните разноски, тъй като вложените средства, материали и труд са довели до увеличение на стойността на имота.
Въззивният съд е приел, че извършените подобрения в процесния имот от жалбоподателката са на стойност 803.80 лв. На основание чл.30,ал.3 от ЗС съобразно дела на Г. и Х. Д. е прието, че същите следва да заплатят на жалбоподателката 401.90 лв., а в останалата част до пълния предявен размер на претенцията до 3090 лв. е отхвърлена.
Относно направените подобрения в дворното място от съделителите Г. и Х. Д. съдът е приел, че същите са на стойност общо в размер на 2238.19 лв. и съобразно делът на жалбоподателката в имота същата следва да им заплати сумата 1119.10 лв. В останалата част до пълния предявен размер от сумата от 9300 лв. претенцията е отхвърлена, като неоснователна.
По поставения правен въпрос за начина на извършване на съдебната делба на недвижим имот, представляващ съсобствено дворно място, върху което единият съсобственик има отделна сграда жалбоподателката се позовава на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 от ГПК – противоречиво решаван правен въпрос от съдилищата. За да е налице това основание следва да се установи, че правният въпрос, решен от въззивния съд с обжалваното решение е в противоречие с друго влязло в сила съдебно решение на първоинстанционен, въззивен съд или на състав на ВКС по реда на отменения ГПК по същия правен въпрос. С решение № 5/28.01.99 г. по гр.д. № 367/98 г. на ВКС I г.о. състав на ВКС е приел, че извършването на съдебната делба, чрез възлагане на дворни места на съделители, притежаващи в съответните парцели единствените си жилища, които не са предмет на делбата е в съответствие със закона. Според състава на ВКС под „жилище” по смисъла на чл.288,ал.2 от ГПК/отм./ следва да се разбира не само сградата, предназначена за живеене, но и дворното място, в което е построена и по изключение в тези случаи може да се възлага дворно място на съделител, притежаващ самостоятелно жилище в него. Посоченото решение на състав на ВКС е постановено по приложното поле на чл. 288, ал. 2 от ГПК/отм./ преди измененито на текста в редакцията съобразно Д.в.бр.64/16.07.99 г. в сила от 20.07.99 г. Решението на въззивния съд е постановено при приложение на текстовете на чл.288,ал.2 и ал.3 от ГПК/отм./ в сила от 20.07.99 г. и е съобразено с новия режим за извършване на делбата на неподеляем имот, който е жилище и е бил в режим на СИО, прекратена с развод или със смъртта на единия от съпрузите – чл.288,ал.2 от ГПК/отм./, или за възлагане в дял на неподеляем имот – жилище, съсобствеността върху който произтича от наследяване – чл.288,ал.3 от ГПК/отм./. Цитираното решение на състав на ВКС е от 28.01.99 г. – преди изменението на разпоредбите на чл.288,ал.2 от ГПК/отм./ в редакцията съобразно Д.в.бр.64/99 г. и преди влизането в сила на текста на чл. 288, ал. 3 от ГПК/отм./, обнародвано в същия държавен вестник. Поради това съдът намира, че правният въпрос не е решен в противоречие с посоченото решение и не се установява наличие на основание за допустимост на касационно обжалване по чл. 288, ал. 1, т. 2 от ГПК.
Поставеният правен въпрос няма да допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като същия касае приложното поле на чл.288,ал.2 и ал.3 от ГПК/отм./, които тестове са ясни, не се нуждаят от тълкуване и по приложението им е налице трайна съдебна практика.
С оглед изхода на спора в полза на ответниците по жалбата следва да се присъди сумата 400 лв. разноски по делото за адвокатско възнаграждение за настоящото производство.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение от 01.03.2010 г. по гр.дело № 1097/2009 г. на Софийски окръжен съд.
Осъжда В. Д. В. от с. Н., Софийска област да заплати на Х. И. Д. и Г. Д. Д. и двамата с адрес с. Н., Софийска област сумата 400 лв. разноски по делото за настоящото производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: