Определение №769 от 1.7.2015 по гр. дело №1462/1462 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 769

София, 01.07.2015 г.

Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 27 май две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Светла Димитрова

като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 1462/2015 година, за да се произнесе взе пред вид следното:

Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. И. К. чрез пълномощник адв. Е. Г. Софийска адвокатска колегия против въззивно решение № 1959 от 28.10.2014г. по в. гр. дело № 2406/2014г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение от 26.03.2014г. по гр. дело № 4279/2012г. на Софийски градски съд за отхвърляне на предявените от Т. И. К. срещу М. Б. Г. и Т. Д. Г. искове с правно основание по чл. 26, ал. 2, вр. чл. 583, ал. 1 и чл. 579, ал. 1, изр. 1 ГПК – нищожно нотариално удостоверяване; по чл. 26, ал. 2 – нищожност поради привидност; по чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на договора поради неплащане на цената, евентуално унищожаване поради измама по чл. 29 ЗЗД.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателката поставя правните въпроси – приложима ли е процедурата по чл. 479, ал. 1 ГПК (отм.), респ. чл. 583, ал. 1 ГПК в случаите, когато участващото в акта лице страда от практическа глухота; законосъобразен ли е отказът на съда да повдигне производство по оспорване на представения нотариален акт по реда на чл. 193 ГПК с мотив, че направените в исковата молба доказателствени искания за събиране на гласни доказателства чрез разпит на свидетели, целящи оборване доказателствената сила на нотариалния акт са недопустими – въпрос свързан с твърдението за разкриване на симулация, поради отразяване плащането на продажната цена, която реално не била платена от купувача с прикриване на договор за гледане и издръжка и иска за разваляне на договора за покупко-продажба поради неплащане на цената. Жалбоподателката се позовава на приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК в трите му хипотези, като основание за допускане на касационно обжалване; представя решение по гр. дело № 684/2012г., първо г. о., ВКС и решение по гр. дело № 3463/2007г. и двете по приложението на чл. 479, ал. 1 ГПК (отм.).
Ответниците М. Б. Г. и Т. Д. Г. не са представили писмен отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледани искове за нищожност на договор и за развалянето му, както и за унищожаването му поради измама намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Въпросът дали е приложима процедурата по чл. 583, ал. 1 ГПК в случаите, когато участващото в акта лице страда от практическа глухота, с обжалваното решение не е разрешен в противоречие с представената съдебна практика, според която за приложението на цитираната разпоредба е достатъчно да се касае за загуба на слуха, при която с лицето не може да бъде осъществен нормален словен контакт, за който да не се изискват някакви специални условия – говор от близко разстояние, ясно, отчетливо, високо, лицето да може да вижда говорещия и да следи движението на устните, като не е достатъчно лицето да може да чува и разбира отделни думи.
Изводите на съда по поставения правен въпрос са в съответствие с конкретно установената по делото фактическа обстановка – съпругът на ищцата и продавач на имота, наред с ищцата, при изповядване на оспорения договор по настояване на разпитания по делото нотариус е участвал лично, а не чрез пълномощник, каквото е било първоначално неговото желание. Тъй като е страдал от практическа глухота, при извършване на сделката продавачът е носел слухов апарат, чрез който е осъществен нормален вербален контакт. Преди изповядване на сделката нотариусът и помощник нотариусът са водили разговор с двамата продавачи относно вида на договора оформен, като продажба по волята на прехвърлителите (ищцата е обяснила, че предпочитат този вид на сделката, за да се избегнат претенции от роднините на съпруга й). На въпросите дали са получили продажната цена, „тъй като без заплащане няма да има продажба”, ищцата на няколко пъти е потвърдила, че отношенията между страните – купувачката е нейна племенница, са уредени преди продажбата. При тези обстоятелства е направен извод, че при изповядване на договора не е било необходимо спазването на процедурата по чл. 583, ал. 1 ГПК – глухият сам да прочете гласно документа и да обяви дали е съгласен със съдържанието му. Цитираната съдебна практика се прилага с оглед на обстоятелствата по всеки конкретен случай. В този смисъл доколкото въпросът е обусловен от установената по делото фактическа обстановка, обсъдена в изложението под формата на подвъпроси, поставеният правен въпрос не обуславя основание за допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Въпросът дали е законосъобразен отказът на съда да повдигне производство по оспорване на представения нотариален акт по реда на чл. 193 ГПК с мотив, че направените в исковата молба доказателствени искания за събиране на гласни доказателства чрез разпит на свидетели, целящи оборване доказателствената сила на нотариалния акт са недопустими не обосновава основание за допускане на касационно обжалване.
С определение от 30.06.2014г. въззивният съд оставил без уважение направеното с въззивната жалба доказателствено искане да се започне производство по оспорване на нотариалния акт в частта относно плащането на цената. Отказът е мотивиран с разпоредбата на чл. 266, ал. 2 и ал. 3 ГПК въвеждаща отклонения от концентрационното начало и настъпващите поетапни преклузии за събиране на доказателства по чл. 146 и чл. 147 ГПК пред първата инстанция. Съдът е посочил, че страната не сочи наличието на обстоятелства, които да обосноват допускането на доказателствени искания при условията на чл. 266, ал. 2 и ал. 3 ГПК – нито с исковата молба, нито при разглеждане на делото пред първата инстанция ищцата е правила искане за откриване на производство по оспорване на нотариалния акт, ищцата не е правила и възражения по доклада на съда, поради което въззивният съд е приел, че не е налице отказ на първоинстанционния съд да допусне и приобщи по делото доказателства поискани в рамките на предвидените за това преклузивни срокове, поради което направеното за първи път доказателствено искане с въззивната жалба се явява преклудирано. Определението на въззивния съд постановено по реда на чл. 267 ГПК е съобразено със задължителната съдебна практика на ВКС установена по реда на чл. 290 ГПК по гр. дело № 3066/2013г. на ВКС, четвърто г. о.; гр. дело № 1295/2009г., ВКС, четвърто г. о.; гр. дело № 587/2010г., ВКС, четвърто г. о., което изключва приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване по поставения правен въпрос.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.

О П Р Е Д Е Л И

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1959 от 28.10.2014г. по в. гр. дело № 2406/2014г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ

ЧЛЕНОВЕ

Scroll to Top