3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 769
[населено място], 10.06.2014 г.
Върховен касационен съд на РБ, трето гражданско отделение, в закрито заседание на девети юни две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
Членове: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдията Б. гр. д. N 2499 описа за 2014 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. И. Л. от [населено място], подадена чрез адвокат Г. Р. срещу въззивно решение № 139 от 14.01.2014 г. по гр.д.№ 964/2013 г. на Благоевградския окръжен съд, с което като е потвърдено решение № 3527 от 23.07.2013 г. и решение № 4504 от 8.10.2013 г. за поправка на Я., постановени по гр.д. № 556/2013 г. на Разложкия районен съд са отхвърлени предявените от Д. И. Л. срещу Професионална гимназия по електроника и енергетика, [населено място] искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ.
В приложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК жалбоподателят сочи, че въззивния съд се е произнесъл по материалноправен и процесуалноправен въпроси от значение за изхода на делото, разрешени в противоречие с практиката на ВКС, решавани противоречиво, и са от значение за точното прилагане на закона. Поддържа, че даденото от въззивния съд разрешения на правния въпрос по приложението на чл.345, ал.1 вр. чл.325, ал.1, т.2 КТ е неправилно, тъй като не е отчетено обстоятелството, че се е явил в посочения в чл.345, ал.1 КТ срок за заемане на длъжността си, като това е заявил и писмено. Твърди също така, че съдът не е подложил на обстоен анализ събраните по делото доказателства.
Ответната страна- Професионална гимназия по електроника и енергетика, [населено място] не е подала писмен отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. констатира, че касационната жалба еподадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е допустима.
За да потвърди решението на първата инстанция, с което са отхвърлени предявените от Д. И. Л. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ въззивният съд е приел, че ищецът не е бил възстановен на длъжността „старши възпитател”, която е заемал при предходно уволнение, отменено от съда като незаконосъобразно. Изложил е съображения, че с влязло в сила решение по гр.д. № 1355/2012 г. на Разложкия районен съд е била отменена като незаконосъобразна заповед за прекратяване на трудовото му правоотношение поради съкращаване на щата, и му е присъдено обезщетение по чл.225, ал.1 КТ, но не е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност, защото не е предявен иск по чл.344, ал.1, т.2 КТ. Приел е, че прекратяването на трудовото правоотношение с атакуваната заповед, извършено на основание чл.325, ал.1, т.2 КТ е законосъобразно, поради това, че с влязлото в сила решение не е възстановен на предишната работа.
По поставения от жалбоподателя въпрос за приложението на чл.345, ал.1 вр. чл.325, ал.1, т.2 КТ, когато трудовият договор с работника или служителя преди това е бил вече прекратен и компетентния орган го е признал за незаконно, настоящият съдебен съсатв намира, че не са налице сочените основания по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Този въпрос не е обусловил решаващите изводи на съда за отхвърляне на предявените искове. Съдът е приел, че в предходното производство жалбоподателя е искал само признаване на уволнението за незаконно и отмяна на заповедта, но не и възстановяване на предишната работа, и то е признато за незаконно, но не е възстановен на работа. Разпоредбата на чл.345, ал.1 КТ намира приложение в случаите, когато работникът или служителят бъде възстановен на предишната му работа от съда. В този случай възстановяването на незаконно уволнение работник става автоматично- с явяването му при работодателя- в предприятието или на мястото на работа и изразяване готовност да започне работата, на която е възстановен. За да се избегне състоянието на неопределеност се приема, че трудовият договор се прекратява отново, ако работникът или служителят не се е явил да заеме работата в двуседмичния срок по чл.345, ал.1 КТ. Настоящият случай не е такъв, поради което поставения правен въпрос за приложението на чл.345, ал.1 КТ не е обуславящ за решаващите изводи на съда по спора, и по отношение на него не е налице общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по въпроса за задължението на съда да обсъди в съвкупност доказателствата за всички правно релевантни факти. На този въпрос е дадено разрешение в постановени по реда на чл.290 ГПК решения на ВКС. Прието е, че в мотивите на решението съдът обсъжда доказателствата за всички правно релевантни факти и посочва кои факти намира за установени и кои намира за недоказани, също и всички искания и възражения на страните, които се основават на установените факти, както и доводите на страните, които имат значение за решението по делото. В случая постановеното решение не е в отклонение от задължителната практика, и не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 139 от 14.01.2014 г. по гр.д.№ 964/2013 г. на Благоевградския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: