3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 769
София, 10.09.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на петнадесети юни две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 298/2012 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.274, ал.2, изр.2 ГПК.
Образувано е по частната жалба на ТД [фирма], гр.София против постановеното от състав на второ търговско отделение определение № 165 от 09. 03. 2012 год., по ч.т.д.№ 145/2012 год., с което, на осн. чл.274, ал.4 ГПК, е оставена без разглеждане частната касационна жалба на настоящия частен касатор с вх.№ 3362 от 29.03.2012 год. срещу определението на СГС № 12661 от 20.07.2011 год., постановено по ч. гр. д.№ 6603/2011 год..
С определението на въззивния съд, предмет на подадената частна касационна жалба, е потвърдено разпореждане на СРС от 28. 03. 2012 год., по гр.д.№ 5453 / 2011 год. за връщане исковата молба на ТД [фирма], гр.София, с която същият, в качеството си на ищец, е предявил иск с правно основание чл. 424 ГПК срещу [фирма] за установяване, че не дължи на ответника- търговец сумата 4 772.35 лв., главница, заедно със законната лихва, начиная от 19.12.2009 год., до окончателното и плащане, 1041.72 лв.- мораторна лихва за периода 30.04.2007 год.- 04.11.2011 год. и 1041 лв. деловодни разноски, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в производството по гр.д.№ 56743/2009 год. на СРС.
С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение, по съображения, за допуснато нарушение на съществените съдопроизводствени правила, поради което се иска отмяната му и връщане на делото за произнасяне по същество на въведените с частната касационна жалба касационни основания.
При обосноваване на твърдяния порок частният жалбоподател се позовава на изричното указание на въззивния съд, съдържащо се в диспозитива на постановения въззивен съдебен акт, че определението по ч.гр.д.№ 6603/2011 год. подлежи на последващ инстанционен контрол пред ВКС по реда на чл.274, ал.3 ГПК.
Счита, че доколкото предмет на подадената частна касационна жалба е определение, с което е потвърдено първоинстанционно разпореждане на СРС, свързано с произнасяне по допустимостта на иска, то законовото правило на чл.274, ал.4 ГПК, във вр. с чл. 280,ал.2 ГПК е неприложимо.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира:
Частната жалба е подадена в рамките на срока по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на изрично предвиден в чл. 274, ал.2, изр.2 ГПК инстанционен контрол пред друг тричленен състав на ВКС съдебен акт на касационната инстанция, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Правилно и в съответствие с изискванията на процесуалния закон предходният тричленен състав на ВКС е счел, че частната касационна жалба е процесуално недопустима и я е оставил без разглеждане.
По силата на чл.274, ал.4 ГПК, след законодателната промяна в чл. 280, ал.2 ГПК, обнародвана в ДВ бр.100/2010 год., не подлежат на касационно обжалване определенията по дела, решенията по които са изключени от обсега на осъществявания от ВКС факултативен касационен контрола – въззивните решение по граждански дела с цена на иска до 5000 лв. и по търговски дела с цена на иска до 10 000 лв.
Следователно обстоятелството, че в случая обжалваното определение е постановено по установителен иск с правно основание чл.424 ГПК за оспорване на вземания по сключена между страните търговска сделка, за която е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК за парични задължения, всяко от което е дори под установения минимум за граждански дела, то законосъобразно предходният тричленен състав на ІІ-ро т.о. на ВКС е счел, че същото попада в изключенията по чл.274, ал.4 ГПК, за които законодателят изрично е предвидил, че са необжалваеми, независимо от техния предмет, щом частната касационна жалба е подадена след настъпилата законодателна промяна – на 11.10.2011 год..
Що се касае до дадените от въззивния съд указания на страната за обжалваемост на постановения във въззивното производство съдебен акт, то съобразено обстоятелството, че осъществяваният от ВКС инстанционен контрол е въпрос на законодателна уредба, изключва така даденото указанието на въззивния съд да е релевантно за допустимостта на частната касационна жалба.
Следователно то не може нито да създаде отречено от законодателя процесуално потестативно правомощие на касационна жалба на страните в гражданското съдопроизводство, нито да го отнеме, когато то е надлежно възникнало.
Водим от гореизложените съображения, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.278, ал.1 и сл. ГПК, във вр. с чл.274, ал.2, изр.2 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 165 от 09.03.2012 год., по ч.т.д.№ 145/2012 год. на състав на второ търговско отделение на ВКС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: