3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 769
София, 12,12,2011 година
Върховният касационен съд на Република България,ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на седми ноември две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело № 81/2011 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] срещу решение №475 от 19.05.2010г. по т.д.73/10г. на Пловдивски апелативен съд .
Ответникът по касационната жалба- [фирма] [населено място] е на становище, че касационната жалба е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт.
Разпоредбата на чл.288 ГПК обвързва допускането до разглеждане на касационна жалба с наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. В приложеното към жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът е посочил, че са налице основанията по чл.280, ал.1, т.2 и 3 ГПК.Направено е оплакване, че съдът за да направи своят извод за това дали всички СК били извършени изцяло бил възприел устните обяснения на в.л. С., без да ги подложи на оценка заедно с останалите доказателства. Посочил е още, че поставения процесуалноправен въпрос – „ обвързан ли е съдът от заключението на вещото лице или последното следва да се обсъди заедно с установените по делото факти и доказателства бил решаван противоречиво от съдилищата”, което съставлявало основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Цитирано е решение №298/05г. на ВКС, ІV г.о., с което било прието, че съда не е обвързан от заключението на вещите лица.Т. е общо, че този въпрос бил от значение за точното прилагане на закона – „чл.202 ГПК, тъй като към момента по него не е формирана задължителна практика”. Страната е сочила още, че съдът се бил произнесъл и по друг процесуалноправен въпрос- „при положение че е налице недоказаност или необективност на тези данни, следва ли това заключение да бъде възприето и да обоснове правновалидната воля на съда.” . В тази връзка са развити оплаквания относно възприемането от страна на решаващия състав на заключението на в.л. М. депозирано на 02.06.2009г. Развити са кратки доводи относно неправилност на изводите на съда в контекста на твърдението на страната за недоказаност на претенциите на противната страна. Общо е направен извод, че този въпрос бил в противоречие с други решения „ напр.решение№1072/56 г. на ВС, ІІ г.о. с което било прието, че заключението не можело да се основава на предположения”.Лаконично е отбелязано и това, че по приложението на чл.195, ал.1 ГПК нямало задължителна практика, поради краткия срок, в който действала нормата.Други доводи не са развити.
С оглед така депозираното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът не обосновава приложно поле на разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК. Поставените от него въпроси, дори и да се приемат за релевантни, въпреки че са фактически и не са обвързан от конкретни правни изводи на въззивния съд, обосновават единствено общото основание по чл.280, ал.1 ГПК. За да е налице основанието по т.2 на текста / в какъвто смисъл са фактическите доводи на страната/,следва да бъде посочено друго влязло в сила решение, освен обжалваното, с което поставеният въпрос да е разрешен по начин, противоположен на обоснования от въззивния съд, но само при установен фактически и правен идентитет на разгледаните въпроси в сравняваните съдебни актове. Касаторът не е разглеждал разрешенията по конкретния спор така както е обсъдил основните според него изводи по приложените и цитирани съдебни актове на ВКС, и съответно не е обосновавал противоречивото им разрешаване. Още повече, че същият е направил доводите си в контекста на твърдението си за неправилност на изводите на съда / така обосновани и от него/, като е излагал своето разбиране за това, че съдът е възприел доказателства без да ги подложи на преценка с другите доказателства по спора, което и очертава основание по чл.281 ГПГ- така се квалифицират доводите за неправилност на съдебния акт, които обаче са ирелевантни към основанията по чл.280 ГПК. В тази връзка и с оглед цитираните части от решенията на ВКС, се налага извод, че въззивният съд не е приемал нещо различно – напр. не е приел, че е обвързан от заключението на вещото лице,а тъкмо обратното- съобразно правомощията си на решаващ съд е разглеждал фактите по спора, като е възприел определени доказателства. Правилността на изводите му, обаче е извън въпросите които се поставят в производството по чл.288 ГПК и не е свързана с лимитивно изброените основания по чл.280 ГПК. Следователно, приложените решения третират различна фактическа обстановка и съответно различни правни изводи, като касатора не обосновава конкретно противоречие по поставения въпрос, а оттам и не установява наличие на предпоставките за допускане на касационно обжалване.
Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, предполага обосноваване от страна на касатора, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила каквито и да било доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не е възпроизвеждането на текста на нормата, нито лаконично посоченото, че отговора на поставените въпроси има значение за точното прилагане на закона и развитие на правото. Не съставлява такъв довод и твърдението, че по поставените въпроси нямало задължителна практика, след като страната не излага никакви доводи за неяснота или непълнота на цитираните правни норми, което да налага тяхното тълкуване.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК, поради което не следва да бъде допусната до касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №475 от 19.05.2010г. по т.д.73/10г. на Пловдивски апелативен съд .
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: