1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 769
[населено място], 15.11.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на дванадесети ноември през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 2816 по описа за 2013г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 във връзка с ал. 1, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Мюсюлманско изповедание”, [населено място] срещу определение № 1033 от 01.04.2013г. по ч. гр. дело № 677/2013г. на Пловдивски окръжен съд, VІІ граждански състав в частта, с която са оставени без разглеждане подадените от него частна жалба вх. № 45043/05.11.2012г. против разпореждане за незабавно изпълнение на заповед № 1549 от 20.02.2012г. по ч. гр. дело № 2492/2012г. на ПРС, ХІV гр. състав и частна жалба вх. № 53010/14.12.2012г. против определение № 14994 от 29.11.2012г. по ч. гр. дело № 2492/2012г. на ПРС, ХІV гр. състав, с което е оставена без разглеждане молбата на жалбоподателя за спиране на изпълнението по изп. дело № 20128270400490 на ЧСИ рег. № 827 с район на действие ОС П..
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на обжалвания съдебен акт поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Релевира доводи, че доколкото специалните разпоредби, уреждащи заповедното производство, предвиждат една хипотеза на обезсилване – тази по чл. 415, ал. 2 ГПК, а самата заповед е необжалваема, отклоняването от произнасянето по въпроси, влизащи в компетентността на въззивния съд, поставя религиозната институция в процесуалното положение на длъжник по висящо изпълнително дело с произтичащите от това последици. Частният жалбоподател моли определението да бъде отменено.
Ответникът [фирма], [населено място] /заявител в първоинстанционното производство/ оспорва частната жалба и поддържа становище, че определението на Окръжен съд Пловдив в обжалваната част е правилно.
По делото е постъпила и насрещна частна жалба от ответника [фирма], [населено място] срещу определение № 1033 от 01.04.2013г. по ч. гр. дело № 677/2013г. на Пловдивски окръжен съд, VІІ граждански състав в частта, с която е оставена без разглеждане частна жалба вх. № 2653/18.01.2013г., подадена от [фирма], против разпореждане на районния съд, с което е прието възражението на длъжника против заповедта за изпълнение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е допустима – подадена е в преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, с който се прегражда по-нататъшното развитие на делото, по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.
За да остави без разглеждане частните жалби на „Мюсюлманско изповедание” – [населено място] против разпореждане за незабавно изпълнение на заповед № 1549 от 20.02.2012г. и против определение № 14994 от 29.11.2012г. по ч. гр. дело № 2492/2012г. на ПРС, ХІV гр. състав, с което е оставена без разглеждане молбата на жалбоподателя за спиране на изпълнението по изп. дело № 20128270400490 на ЧСИ рег. № 827 с район на действие ОС П., въззивният съд е приел, че за „Мюсюлманско изповедание” – [населено място] липсва правен интерес да обжалва разпореждането за незабавно изпълнение и определението, с което е оставена без разглеждане молбата му за спиране на изпълнението, тъй като същите касаят последиците на издадената заповед за изпълнение, която в цялост е недопустима, включително разпореждането за незабавното й изпълнение и издадения изпълнителен лист. Съдебният състав е изложил съображения, че за „Мюсюлманско изповедание” съществува правен интерес от обезсилване на самата издадена против заличеното местно поделение в [населено място] заповед за изпълнение и инкорпорираните в нея разпореждания за незабавно изпълнение и за издаване на изпълнителен лист. Направеният извод е аргументиран с обстоятелството, че към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед по чл. 417 ГПК спрямо длъжника „Мюсюлманско джамийско настоятелство” – [населено място] или „Мюсюлманско настоятелство” – [населено място] като местно поделение на вероизповеданието като религиозна общност „Мюсюлманско изповедание” – [населено място] това местно поделение не съществува като самостоятелен правен субект със статут на юридическо лице, тъй като е загубило правосубектността си с факта на заличаването му от регистъра с решение от 21.07.2010г. по ф. дело № 168/2009г. на Окръжен съд Пловдив. Изложени са и съображения, че обезсилването на заповедта е изцяло в правомощията на издалия я първоинстанционен съд, противно на възприетото от него да не е компетентен да преценява правосубектността на длъжника.
Обжалваното определение е правилно. За да бъде допустима частната жалба, е необходимо същата да бъде подадена от легитимирана страна, имаща право на жалба. Процесуалната легитимация е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на подадената частна жалба, за която съдът следи служебно и когато същата не е налице, производството подлежи на прекратяване, респективно частната жалба не следва да бъде разглеждана. Частният жалбоподател „Мюсюлманско изповедание” – [населено място] не е страна в заповедното производство, тъй като заявлението е подадено срещу Мюсюлманско джамийско настоятелство, което не е юридическо лице към момента на подаване на заявлението и постановяване на съдебния акт, т. е. срещу лице без процесуална правосубектност. Местното поделение – юридическо лице се ползва с процесуална правоспособност от регистрирането му като юридическо лице в окръжния съд по седалището му до неговото заличаван, респективно преобразуването му в друго юридическо лице. Ако заличаването на длъжника предхожда подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, то е пречка заповедното производство да възникне спрямо заличеното юридическо лице. Недопустимо е провеждане на заповедно производство при първоначална липса на правен субект, ако длъжникът – юридическо лице е заличен преди подаване на заявлението по чл. 417 ГПК. Липсата на процесуална правосубектност преди подаване на заявлението обуславя невъзможността да възникне процесуално правоотношение по отношение на заличения длъжник, поради което не съществува правна възможност неговият правоприемник да бъде конституиран в хода на заповедното производство или след издаването на заповедта за изпълнение. Поради това заповедта за изпълнение и изпълнителният лист подлежат на обезсилване, а образуваното изпълнително дело – на прекратяване. Компетентен да обезсили заповедта за изпълнение и изпълнителния лист е районният съд, който ги е издал, в случая Пловдивски районен съд. В този смисъл е постоянната практика на ВКС, обективирана в определение № 346/03.11.2008г. по ч. т. д. № 294/2008г. на ВКС, ТК, II т. о., определение № 174/24.03.2009г. по ч. т. д. № 99/2009г. на ВКС, ТК, II т. о., определение № 54/11.02.2009г. по ч. т. д. № 401/2008г. на ВКС, ТК, I т. о., определение № 312/26.05.2009г. по ч. т. д. № 21/2009г. на ВКС, ТК, II т. о., определение № 790/17.09.2011г. по ч. т. д. № 327/2012г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. и други.
В настоящия случай по отношение на посочения в заявлението длъжник, спрямо когото са издадени заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителният лист, Мюсюлманско джамийско настоятелство не е правосубектна страна, тъй като не са налице доказателства, че към момента на подаване на заявлението /17.02.2012г./ и издаване на заповедта за изпълнение /20.02.2012г./ е регистрирано като юридическо лице в съответния окръжен съд, а регистрираното по ф. дело № 168/2009г. на Пловдивски окръжен съд местно поделение „Мюсюлманско настоятелство – Мюсюлманско изповедание – [населено място]” е заличено с решение № 389/21.07.2010г. по ф. дело № 168/2009г. на Пловдивски окръжен съд. Поради това, че „Мюсюлманско изповедание” – [населено място] не е страна в заповедното производство, подадените от него частни жалби са недопустими.
Въпросът за спиране на изпълнението по чл. 420, ал. 1 ГПК е обусловен от допустимостта на възражението, наличието на процесуална легитимация на частния жалбоподател в заповедното производство и респективно допустимостта на частната жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение предвид наличието или липсата на процесуална легитимация. С оглед изхода на спора относно процесуалната легитимация на частния жалбоподател „Мюсюлманско изповедание” – [населено място] и липсата на такава в заповедното производство, то обжалваното определение в частта относно обжалваемостта на определението по отношение на молбата за спиране на изпълнението на заповед за изпълнение, издадена срещу неправосубектен длъжник, различен от „Мюсюлманско изповедание” – [населено място], е правилно.
Въз основа на изложените съображения се налага изводът, че обжалваното определение на въззивната инстанция е правилно и следва да бъде потвърдено, а делото да се изпрати на Пловдивски районен съд за обезсилване на заповедта за изпълнение и издадения въз основа на нея изпълнителен лист.
С оглед изхода на спора по частната жалба на „Мюсюлманско изповедание” – [населено място], насрещната частна жалба на [фирма] не следва да бъде разгледана.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1033 от 01.04.2013г. по ч. гр. дело № 677/2013г. на Пловдивски окръжен съд, VІІ граждански състав в частта, с която са оставени без разглеждане подадените от него частна жалба вх. № 45043/05.11.2012г. против разпореждане за незабавно изпълнение на заповед № 1549 от 20.02.2012г. по ч. гр. дело № 2492/2012г. на ПРС, ХІV гр. състав и частна жалба вх. № 53010/14.12.2012г. против определение № 14994 от 29.11.2012г. по ч. гр. дело № 2492/2012г. на ПРС, ХІV гр. състав.
ИЗПРАЩА делото на Пловдивски районен съд за обезсилване на заповедта за изпълнение и издадения въз основа на нея изпълнителен лист.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.