О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 769
[населено място], 18.10.2013 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на десети октомври през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. №63/2013 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма], представлявано от управителя М. М. за отмяна на решение №30 от 7.11.2012г., по в.т.д. № 139/2012г. на Силистренския окръжен съд.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост, а като основания за допускане на касационното обжалване визира разпоредбите на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Ответникът В. И. М., чрез адв. М. Д. счита касационното обжалване за недопустимо поради отсъствие на визираните в чл.280, ал.1, т.1 и т.3 предпоставки. Направено е искане за присъждане на разноски. Представен е договор за правна помощ.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК, срещу валидно решение на въззивен съд.
Силистренският районен съд е уважил иск на ищеца В. М. срещу касатора [фирма] за сумата от 22 400 лв., представляваща цената на закупено за дружеството брашно по 4 бр. фактури, ведно със законната лихва считано от 17.11.2011г. В исковата молба ищецът е твърди, че през 2006г. и 2007г. дружеството, в което е съдружник, е било в много лошо финансово състояние и за да продължи дейността си съдружниците, вкл. и той са заплащали с лични средства определени задължения. В случай претендира възстановяването на исковата сума по четири бр. фактури, с които е закупено брашно за производство на хляб. След обстоен анализ на доказателствата по делото – писмени документи, заключение на ССЕ, показания на свидетели, съдът е приел, че по посочените в исковата молба фактури ищецът е заплатил с лични средства брашното, необходимо за осъществяване на основната дейност на дружеството. Отразяването на фактурите в счетоводството на ответника установява, че той е признал продажбите. От правна страна е направен извод, че работата е била предприета уместно в чужд интерес /на дружеството за запазване на производствената дейност/ и в собствен интерес, доколкото е съдружник в това дружество. Счел е, че работата е била одобрена от ръководството на дружеството, след като суровината е вложена в производството, поради което и на основание чл.62 ЗЗД, във връзка с чл.258 ЗЗД на ищеца са присъдени всички направени разноски / цена на закупеното брашно/. Решението е потвърдено с обжалваното решение на Силистренския окръжен съд. Въззивният съд е изложил мотиви по доводите на въззивника във въззивната жалба и е препратил към мотивите на Районния съд на основание чл. 272 ГПК.
По предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
С нормата на чл.288 във вр. с чл. 280, ал.1 ГПК се ограничава достъпът до касационно обжалване. Преди да пристъпи към разглеждане на касационната жалба по същество, Върховният касационен съд следва да се произнесе дали са налице изчерпателно изброени от законодателя общо и допълнителни основания. Касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен този въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата. ВКС не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба.
В случая в раздел първи в изложението си, касаторът излага съображения за неправилност на решението, поради допуснато от съда нарушение на материалния закон / чл.61, ал.1 ЗЗД/, и за необоснованост, поради опорочени фактическите констатации на съда. Изложението съдържа възпроизвеждане на съдържанието на решение №685 от 25.10.2010г. по гр.дело №1940/2009г. на ВКС, ІV г.с., както и възпроизвеждане на мотивите на съдебното решение. Касаторът изразява несъгласие с изводите на въззивния съд относно възприетата от него фактическа обстановка и предадената на фактурата доказателствена сила на договор за продажба на брашно между дружеството и доставчика [фирма]. Непосочването на общото основание по чл.280, ал.1 ГПК и т.1 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС е достатъчно основание да не се допуска решението до касационно обжалване. Не зависимо от това, обжалваното решение не е в противоречие с представеното от касатора решение на ВКС, ІVг.о., тъй като решението по настоящото дело е постановено при други факти – съдът е приел, че отношенията между страните не трябва да се уредят по правилата на неоснователното обогатяване / чл.61, ал.3 ЗЗД/, а по правилата на пълномощието – за всички разноски, доколкото работата е била одобрена / чл.62 и чл.258 ЗЗД/.
В раздел втори на изложението към касационната жалба, касаторът формулира въпрос фактурата доказателство ли е за сключен между страните договор и получателят на стоката явява ли се платец по същата. Като допълнителен критерий се сочи чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Доколкото съдът е ценил фактурите като писмени доказателства установяваща договор за продажба, следва да се приеме, че въпросът е от значение за изхода по делото. Не е налице обаче допълнителния критерий въпросът да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допустимост касационно обжалване на съдебното решение, то следва приложимата норма, обусловила решаващите изводи на съда, да бъде неясна или непълна и да се налага по тълкувателен път да се изясни съдържанието й, а точното прилагане на закона предполага да бъде подведен конкретния фактически състав под разпоредбата, която действително го урежда. Принципен отговор на въпроса за значението на фактурата като доказателство за сключен договор за търговска продажба на стоки и наличието на основание за плащане на уговорената в договора цена е даден с множество решения на ВКС – решение №46/27.03.2009 г. по т. д. № 546/2008 г., ІІ т. о.; решение № 71/22.06.2009 г.по т. д. № 11/2009 г.; решение № 62/25.06.2009 г. по т. д. №. № 546/2008 г.; решение № 42/19.04.2010 г. по т. д. № 593/2009 г. на ІІ т. о.; решение № 96/26.11.2009 г. по т. д. № 380/2009 г., І т. о.; решение № 166/26.10.2010 г. по т. д. №991/2009 г., ІІ т. о.; решение № 109/07.09.2011 г. по т. д № 465/2010 г., ІІ т. о., постановени по реда на чл. 290 ГПК. При така съществуващата съдебна практика, която има задължителен за съдилищата характер, съгласно даденото в т.2 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС тълкуване на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, касаторът не обосновава необходимост от промяната й при критериите на т.4 на цитираното тълкувателно решение.
По съдържащите се в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК доводи за неправилност на решението ВКС не дължи произнасяне в производството по допустимост на касационното производство. Основанията за допускане до касационно обжалване, са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение /чл. 281, т. 3 ГПК/. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт ще се извършва едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба /чл. 290, ал. 1 ГПК/, който обаче не се допуска.
С оглед на изхода на касационното обжалване ответникът има право да доказаните разноски в размер на 800 лв.
В заключение, липсват предпоставките на закона за касационно обжалване на решението на Силистренския окръжен съд по чл.280, ал.1, ал.1 и т.3 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №30/7.11.2012г., постановено по в.т. дело № 139/2012 г. на Силистренския окръжен съд, гражданско отделение.
ОСЪЖДА [фирма] – [населено място] да заплати на В. И. М. от [населено място], [ЕГН] разноски 800 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: