6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 769
гр. София, 19.10.2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на четвърти октомври през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 278 по описа за 2016г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищците „Ф+С Агро“ О., [населено място] и [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. Н. В. срещу решение № 2073 от 28.10.2015г. по в. т. дело № 4062/2014г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 6 състав, с което е потвърдено решение № 1146 от 17.07.2014г. по т. дело № 3584/2012г. на Софийски градски съд, ТО, VI-20 състав и ищците са осъдени да заплатят на ответника [фирма], [населено място] сумата 6 450 лв. – юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство. С потвърдения първоинстанционен съдебен акт са отхвърлени следните искове: 1/ предявените от „Ф+С Агро [фирма] А. България“ АД искове за заплащане на сумата 132 021,71 лв. – застрахователно обезщетение по полица № 08990101740000001, сумата 19 725,35 лв. – обезщетение за забава, считано от 19.12.2010г. до 29.05.2012г., сумата 10 712,87 лв. – застрахователно обезщетение по полица № 08070101740000011, сумата 1 600,63 лв. – обезщетение за забава, считано от 19.12.2010г. до 29.05.2012г.; 2/ предявените от [фирма] срещу [фирма] искове за заплащане на сумата 131 054 лв. – застрахователно обезщетение по полица № 08070101740000018, сумата 19 580,74 лв. – обезщетение за забава от 19.12.2010г. до 29.05.2012г. С първоинстанционното решение ищците са осъдени да заплатят на ответника сумата 6 450 лв. – юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното производство.
Касаторите правят оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. В приложено към касационната жалба изложение съгласно чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК релевират доводи за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с постоянната практика на ВКС и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:
1. „Съставлява ли посочването на трето ползващо се лице в застрахователен договор пречка на застрахованото лице, в чийто патримониум са настъпили вредите от застрахователното събитие, за търсене на застрахователно обезщетение от това лице и липса на активна легитимация за търсене на застрахователно обезщетение?“ – противоречие с решение № 70/02.02.2010г. по гр. д. № 41/2009г. на ВКС, ГК, III г. о. и решение № 219/14.02.2012г. по т. д. № 837/2010г. на ВКС, ТК, II т. о.
2. Касаторите поддържат, че в случай, когато посоченото трето ползващо се лице изрично заяви, че не претендира изплащане на застрахователно обезщетение и изрично писмено заяви, че не възразява титулярът по застрахователния договор – застрахования да получи застрахователното обезщетение, това съставлява отказ от уговореното в негова полза право да се ползва /да получи/ застрахователно обезщетение, в който смисъл е решение № 105/20.07.2015г. по т. д. № 815/2014г. на ВКС, ТК, I т. о.
3. „Какви са критериите за определяне на определено случайно събитие, настъпило извън волята на страните, като застрахователно събитие по смисъла на § 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на КЗ /понастоящем отменен/ и основание за изплащане на застрахователно обезщетение?“; „Когато липсва изрична легална дефиниция на понятието покрит риск, следва ли това понятие да се тълкува ограничително само до настъпване на изрично изброените в застрахователната полица и общите условия на застрахователния договор събития, или следва да се преценява с оглед настъпилите противоправни последици за застрахованото лице?“
Ответникът [фирма], [населено място] чрез процесуален представител юрисконсулт Ц. М. оспорва касационната жалба и прави възражение за липса на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като изложението по чл. 280 ГПК е бланкетно и непрецизно, в него не е точно формулиран правният въпрос, който е разрешен в обжалвания съдебен акт в противоречие с практиката на ВКС, не е посочено какво е значението му за спора, а съдебната практика, на която се позовават касаторите е неотносима.
Третото лице помагач [фирма], [населено място] не изразява становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и релевираните страните доводи, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от легитимирани страни в преклузивния едномесечен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в нея и изложението се съдържа твърдение за наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК.
Въззивният съд е приел, че между третото лице помагач [фирма] като продавач и ищеца [фирма] като купувач на 25.10.2006 г. е сключен договор за покупко-продажба и монтаж на оборудване за силозно стопанство, което е доставено, монтирано и пуснато в експлоатация – строежът „Силозно складово стопанство и авторазтоварище – 2 силоза, авторазтоварище, елеваторна шахта с елеваторна кула, главно ел. табло“ в УПИ I – за производствени нужди, кв. 83 по плана на [населено място] село, [община] е приет с протокол от 16.07.2009 г. на Държавна приемателна комисия и на 31.07.2009 г. ДНСК е издала разрешение за ползване № СТ-05-879 на строежа.
Решаващият съдебен състав е установил наличието на валидно възникнали между страните правоотношения по сключени застрахователни договори за имуществено застраховане „Индустриален пожар“ и „Пожар банки кредиторки“, по силата на които застрахователят се е задължил при настъпване на застрахователно събитие да заплати застрахователно обезщетение и по трите процесни полици на трето лице – [фирма], т. е. по волята на страните по застрахователните договори застрахователното обезщетение са изплаща на бенефициера, а не на лицето, договаряло със застрахователя: 1/ на 10.08.2010 г. между [фирма] и [фирма] е сключен застрахователен договор за застраховка на машини, съоръжения и оборудване по застрахователна полица № 08070101740000018 със срок на валидност от 00,00 ч. на 14.08.2010 г. до 24,00 ч. на 13.08.2011 г., застрахователна сума от 655 270 лв., с ползващо се лице [фирма]; 2/ на 25.01.2011 г. между [фирма] и „Ф+С Агро“ О. е сключен застрахователен договор за застраховка на производствени сгради, административни и битови сгради, силози, кантар и разтоварище по застрахователна полица № 08990101740000011 при застрахователна сума от 1 620 000 лв., с период на застраховката от 00,00 ч. на 03.05.2010 г. до 24,00 ч. на 02.05.2011 г., с посочено ползващо се лице [фирма]; 3/ на 12.01.2010 г. между [фирма] и „Ф+С Агро“ О. е сключен застрахователен договор за застраховка на стоки по застрахователна полица № 70101740000001, за застрахователна сума от 480 000 лв. с период на застраховката от 00,00 ч. на 17.01.2010 г. до 24,00 ч. на 16.01.2011 г., с посочено ползващо се лице [фирма].
Въззивната инстанция е констатирала, че на 18.12.2010 г. в производствено-складовата база на [фирма] и „Ф+С Агро“ О. единият от доставените и монтирани от [фирма] силози се е разцепил, в резултат на което металната му конструкция е разрушена напълно, съхраняваното в силоза зърно е разпиляно, авто-кантарът на складовата база е увреден, носещата платформа е отместена и завъртяна от проектното си положение с 5-8 м., металната конструкция на авторазтоварището е тежко увредена, което е наложило пълното й демонтиране, установени са и увреждания по административната сграда и лабораторията – счупена дограма, побитости и увреждане на фасадните мазилки. Ответното застрахователно дружество е уведомено своевременно за настъпилото събитие, същото е изпратило свой представител на място за извършване на оглед, образувало е щета, но е отказало плащане на застрахователно обезщетение по аргументи, че аварирането на конструкцията на силоза, както и последвалите косвени вреди /увреждане в следствие на падането на силоза на административната сграда, М. и разпиляването на зърното/ не представляват пряк резултат от договорените по полиците покрити рискове. В рамките на гаранционната си отговорност третото лице помагач е изградило падналия силоз.
По делото е установено, че с договор за покупко-продажба, сключен на 31.08.2011 г. с нотариален акт № 109, т. ІV, рег. № 13060, дело № 586/2011год., [фирма] е продало на „Ф+С Агро“ О. силозното складово помещение и авторазтоварище.
При така установената фактическа обстановка изводът за неоснователност на предявените искове е аргументиран със следните обстоятелства: 1/ ищците не са активно материалноправно легитимирани да получат застрахователно обезщетение, тъй като бенефициер по застрахователните правоотношения е [фирма], уговорката в полза на третото лице не е отменена, бенефициерът не се е отказал от правата си; уговорката в полза на третото лице не е отпаднала, тъй като то не се е отказало от нея, като представеното с писмените бележки на процесуалния представител на ищците писмо изх. № 0878-65-000608/08.04.2014год. /банкова референция/ е адресирано само до „Ф+С Агро“ О., същото е за „даване на съгласие“ обезщетението по застраховката в полза на банката да бъде изплатено на „Ф+С Агро“ О. и/или [фирма] и не представлява отказ от права, който следва да бъде изрично и недвусмислено изразен чрез едностранно материалноправно волеизявление; 2/ ищците не са доказали твърдяното застрахователно събитие: експлозия, представляващо осъществил се риск по застрахователните договори, което да е довело до настъпване на претендираните имуществени вреди и до възникване на задължението на застрахователя да заплати обезщетение за причинените от събитието вреди; от събраните писмени доказателства за метеорологичната обстановка и доказателства за годността за ползване на строежа не се установява вредите да са в резултат на „експлозия“, причинена от твърдени големи температурни амплитуди в рамките на 24 ч. /за районна на [населено място] село, [община] – минус 11,5 градуса на 16.12.2010 г., минус 8,5 градуса на 17.12.2010 г. и минус 16,4 градуса на 18.12.2010 г./.
Допускането на касационното обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Първите два, посочени от касатора материалноправни въпроса се отнасят до първия аргумент на въззивния съд за неоснователност на предявените искове и в този смисъл са релевантни за спора, тъй като са обусловили правните изводи на съдебния състав. Тези въпроси не са решени в противоречие с постоянната практика на ВКС, обективирана в цитираните от касатора решения на ВКС. Различният изход по споровете се дължи на различната фактическа обстановка по делата, установена въз основа на конкретните доказателства. Като е приел, че ищците не са активно материалноправно легитимирани, тъй като уговорката в полза на третото лице [фирма] не е отменена и бенефициерът не се е отказал от правата си, въззивният съд не се е отклонил от постоянната практика на ВКС. Доколко съдебният състав е приложил правилно правилата на логическото мислене при обсъждане на доказателствата по делото, включително писмо изх. № 0878-65-000608/08.04.2014год. /банкова референция/, е въпрос от значение за правилността на обжалваното решение във фазата след допуснато касационно обжалване и разглеждане на касационната жалба по същество, но не и за преценката на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Независимо от това, както и да бъдат решени тези въпроси, същите не биха променили изходът на спора, тъй като въззивната инстанция е отхвърлила предявените искове и поради това, че липсва настъпило застрахователно събитие по покрити рискове по сключените между ищците и ответното застрахователно дружество застраховки.
Посочените в т. 3 от изложението въпроси са относими към предмета на делото, свързани са с правилността на въззивното решение и отговорът им е обусловен от конкретните доказателства, а именно уговорките в Общите условия към застрахователните полици, уреждащи застрахователното покритие, застрахователния риск – предмет на процесните застраховки /покритите рискове/ и доказателствата във връзка с настъпилото събитие. Установената по делото фактическа обстановка е резултат на обсъждане на събраните доказателства и договорните клаузи, поради което преценката за тяхната правилност не може да се извърши в производството по чл. 280, ал. 1 ГПК. Дали настъпилото събитие представлява застрахователно събитие по смисъла на раздел II от Общите условия е въпрос, относим към обосноваността на обжалвания въззивен съдебен акт и няма характер на правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, който да обоснове извод за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че не са налице сочените в касационната жалба и изложението основания за допускане на касационно обжалване. С оглед изхода на делото разноски на касаторите не се дължат. Разноски на ответника не следва да се присъждат, тъй като такива не са направени и не са поискани в касационното производство.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2073 от 28.10.2015г. по в. т. дело № 4062/2014г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 6 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Определението е постановено при участието на трето лице помагач [фирма], [населено място].
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: