О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 769
София, 21.09.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.474 по описа за 2012г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение №105 от 29.02.12г. по гр.д.№92/12г. на Русенския окръжен съд е потвърдено решение №2089 от 18.11.11г. по гр.д.№2288/11г. на Русенския районен съд, с което е признато за установено по отношение на Ц. Ц. П. и В. П. К., че П. Л. Б. е собственик на апартамент №5 на първи етаж от ДВЖБ „Т. 5“, комплекс „Л.“ [населено място].
Въззивният съд е приел, че процесният апартамент е бил съпружеска имуществена общност на Ц. К. П. и П. С. П.. След смъртта на Ц. П., дъщерята Ц. П. е направила отказ от наследството на баща си, с което е уголемила дела на майка си П. П. и тя е станала едноличен собственик на апартамента. Със саморъчно завещание от 02.11.2010г. П. П. е завещала цялото си движимо и недвижимо имущество на своя внук П. Б., ищец по предявения установителен иск за собственост. Завещанието е обявено на 20.01.2011г. и е вписано на 25.01.11г. Междувременно ответницата Ц. П., легитимирайки се като единствен наследник на своята майка, продала апартамента на другия ответник В. К. с нот.акт №4/14.01.11г., том първи, рег.44, дело №2/11г. на нотариус Ж. Г..
При тези данни въззивният съд е приел от правна страна, че собственик на спорния апартамент е ищецът П. Б., който е приел наследството на своята баба. Собствеността е възникнала от момента на откриване на наследството – на 01.01.2011г., а не от датата на обявяване на завещанието – 20.01.11г. или от датата на вписването му – 25.01.11г. На 14.01.2011г. ответницата Ц. П. е продала чужд имот и тази сделка няма вещен прехвърлителен ефект.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена ответника В. К.. Той поддържа, че в случая е налице конкуренция на права между лица, придобили недвижим имот от един и същ собственик, затова били приложими разпоредбите на чл.88 ЗЗД и чл.113 ЗС, които въззивният съд не съобразил. Завещанието е акт, задължително подлежащ на вписване, за да е противопоставимо на трето добросъвестно лице. В случая завещанието е било вписано след продажбата и то е непротивопоставимо на купувача по сделката – т.е. на жалбоподателя.
В изложението към жалбата се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса какво действие има вписването на саморъчното завещание и може ли обявеното и вписано след прехвърлителната сделка завещание да се противопостави на добросъвестния купувач на имота и има ли обратно действие по отношение на третото лице – купувач. Поставеният въпрос бил свързан с една сравнително нова правна уредба, по която нямало утвърдена съдебна практика, което налагало ВКС да се произнесе по този въпрос по повод конкретното дело.
Ответникът в производството П. Л. Б. оспорва жалбата. Счита, че тя не следва да се допуска до разглеждане по същество. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че не е налице соченото основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допустимост на касационното обжалване.
Поставеният от жалбоподателя въпрос е от значение за изхода на конкретния правен спор, но по него има задължителна практика на ВКС по чл.290 ГПК, което изключва основанието по чл.280, ал.1, т. 3 ГПК за допустимост на касационното обжалване. Решение №698 от 08.06.11г. по гр.д.№1281/09г. на ВКС, І ГО, е постановено по сходен казус. В него е прието, че вписването на завещанието, предвидено в чл.112, б.”и” ЗС /ДВ бр.34/2000г./, има само оповестително действие, но не е условие за пораждане на правното действие на самото завещание. Посочено е изрично, че правилото на чл.113 ЗС е неприложимо в отношенията между наследник по закон и наследник по завещание, а също и между наследник по завещание и трето лице, придобило права с транслативен акт от наследника по закон. Обжалваното в настоящото производство решение съответства изцяло на посоченото решение на ВКС. Настоящият състав също споделя изложеното разбиране, поради което и не счита за необходимо да го променя по реда на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №105 от 29.02.12г. по гр.д.№92/12г. на Русенския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: