3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 769
С., 22,11,2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на пети ноември две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело №1165/2011 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на С. П. К. от [населено място] против решение № 414 от 26.07. 2011 г. по гр.д. № 547/2011 г. на Пловдивски апелативен съд.
Ответникът по касация- С. М. С. от [населено място] е на становище, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване, а по същество касационната жалба е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С решението, предмет на обжалване, състав на Пловдивски апелативен съд е потвърдил решението на Старозагорски окръжен съд за отхвърляне на предявения от С. М. С. против С. П. К. иск с правно основание чл.254 ГПК / отм./ за признаване за установено,между страните, това че С. М. С. не дължи сумата 30000лв по запис на заповед от 21.07.2004г. За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд е приел,че отговорът даден от ответника на въпроса свързан с издаването на процесния запис на заповед налагал извод, че било налице друго правоотношение, което обаче той нито уточнил нито доказал. Направен е извод, че като не е конкретизирал твърдението си за правоотношението, от което произтича задължението по записа на заповед, ответникът не е доказал съществуване на вземането си, поради което иска бил освен допустим и основателен.
С изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът е поддържал, наличие предпоставките по чл.280, ал.1, т.1, и 3 ГПК като е развил подробни съображения за наличието им. Така, поставения от касатора въпрос относно връзката между абстрактната и каузална сделка и по-конкретно относно нуждата да се изследва наличие на каузални правоотношения между страните при всеки случай на вземане, произтичащо от запис на заповед е релевантен по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като е свързан пряко с решаващите изводи на въззивния съд, обусловили постановения от него правен резултат. Посоченият релевантен правен въпрос е разрешен в противоречие не само с посоченото от касатора решение №78 от 17.07.2009г. на ВКС, ТК, І т.о. по т.д. 29/09г., постановено по реда на чл.290 ГПК, но и с решение №5 от 02.02.2012г. по т.д. 75/2011г. на ВКС, І т.о.също постановено по чл.290 ГПК и формирало задължителна практика по въпроса относно направено възражение за липса на каузална сделка,с което този въпрос е бил разрешен по начин различен от разрешението на въззивния съд, а именно прието е, че при липса на възражение на длъжника – издател на редовен от външна страна запис на заповед за съществуването на определено каузално правоотношение, за обезпечението, на което е издаден менителничния ефект, кредиторът – поемател не е задължен да доказва съществуването на каузална сделка. В същия смисъл са и постановените решения по чл.290 ГПК – решение №145/10г. на ВКС, І т.о., решение №173/11г., на ВКС, І т.о., решение І119/11г. на ВКС, ІІ т.о. с които са разрешени със задължителна практика въпросите относно разпределянето на доказателствената тежест и с които е прието, че съдът извършва проверка за съществуване на каузално правоотношение, само ако длъжникът е направил възражение за съществуването на такова. Така формираната практика също е в противоречие с разрешението дадено от въззивния съд на поставените от касатора правни въпроси. С оглед обоснованото от него противоречие със задължителна практика на ВКС, обуславящо наличие на основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, ирелевантна е цитираната казуална практика, тъй като поставените въпроси, както бе посочено по-горе са разрешени със задължителна практика в противоречие, с която са направените решаващи изводи на въззивния съд, формулирани от касатора като релевантни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК.
По изложените съображения, касационната жалба попада в приложното поле на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, поради което атакуваното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване.На основание чл.84, ал.1 ГПК касаторът следва да заплати държавна такса в размер на 600 лв.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 414 от 26.07. 2011 г. по гр.д. № 547/2011 г. на Пловдивски апелативен съд..
УКАЗВА на касатора- С. П. К. от с Пряпорец в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи документ за внесена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 600лв.
След изпълнение на указанието делото да се докладва за насрочване.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: