О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 769
София, 22.11.2016 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на четиринадесети ноември две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
разгледа докладваното от съдия Декова
т.дело №60118 по описа за 2016 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], чрез процесуален представител адв.С., срещу решение от 11.04.2016г. по гр.д.№1501/2015г. на Софийски градски съд, в частта, с която частично е отменено решение от 25.11.2014г. по гр.д.№24939/2013г. на Софийски районен съд и е уважен предявения от [фирма] срещу [фирма] иск с правно основание чл.92 ЗЗД.
Касаторът счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба [фирма], чрез процесуален представител адв.Д., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване, като съображенията си излага в писмен отговор.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното:
С въззивно решение в обжалваната част частично е отменено първоинстанционното решение и вместо него е постановено ново, с което е осъдено [фирма] да заплати на [фирма] на основание чл. 92 ЗЗД сумата от 12 450 евро /с левова равностойност на 24 350лв./, представляваща неустойка за забава за периода от 12.06.2010 г. до 15.02.2011г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба – 11.06.2013 г. до окончателното заплащане на сумата.
Въззивният съд е приел, че в чл. 5 от сключения на 11.03.2010г. между страните предварителен договор за покупко-продажба на самостоятелни обекти в новопостроена сграда е предвидено, че при неизпълнение на задълженията на страните в срок се дължи неустойка в размер на 50 евро на ден за всеки ден забава, като е предвиден срок до 11.06.2010 г. сградата да се снабди с протокол обр.16 за установяване годността за ползване на строежа; че в последствие е сключено и допълнителното споразумение от 10.06.2010 г., в което се сочи, че извън измененото/уточнено, клаузите на предварителния договор запазват значението си /чл. 2.1/, както и че по отношение на чл.5 това изрично е уговорено в сключено между страните споразумение от 28.06.2010г. /чл. 1 и чл. 6.1/. Въззивният съд е изложил съображения, че съгласно чл.5 на предварителния договор имотът следва да бъде предаден при наличие на акт 16 в срок до 11.06.2010г., като от 12.06.2010г. е започнала да тече забавата поради неизпълнението на това задължение, която е преустановена на 15.02.2011г., когато е изпълнено задължението за снабдяване на сградата с акт 16, видно от представено по делото разрешение № ДК-07ЮЗР-64. Прието е, че размерът на неустойката е уговорен в договора като 50 евро за всеки ден забава или дължимият размер е 12 450 евро за целия период на забава.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, жалбоподателят сочи, че „в противоречие с практиката на ВКС, отразена в ТР №1/2000г. на ОСГК на ВКС, въззивният съд не е изложил самостоятелни мотиви защо следва да бъде присъдена претендираната от ищеца неустойка“, но не сочи правния въпрос от значение за конкретното дело, разрешен от въззивния съд, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол.
Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, съгласно ТР №1/2009г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГК на ВКС. Отделно, твърденията за липса на самостоятелни мотиви на въззивния съд, не кореспондира със съдържанието на решението, в което въззивният съд е изложил собствени мотиви за да реши спора по същество, като съобразно собственото си становище относно крайния му изход е потвърдил първоинстанционното решение. Несъгласието на касатора с изводите на съда, не може да обоснове извод за достъп до касационно обжалване.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, жалбоподателят сочи въпрос: „следва ли да се прилага в отношенията между страните клаузата за неустойка, уговорена в предварителния договор за продажба на недвижим имот, сключен между двама търговци и обезпечаваща срочното въвеждане в експлоатация на сградата, когато тази клауза не е възпроизведена по-късно в други документи, съставени между или и с участието на двете страни по първоначалния предварителен договор – споразумение, с което се изменя персоналния състав на съконтрахентите по предварителния договор, нотариален акт за продажба на обекта по предварителния договор“. Поставеният от касатора въпрос не представлява правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК.
Така поставеният въпрос не е разрешен във въззивното решение, в което съдът е изложил съображенията си, че в сключено между страните споразумение от 28.06.2010г. изрично е уговорено, че предвид закъснението в изпълнението на задълженията по предварителния договор, уговорените в чл.5 от предварителния договор неустойки остават в сила /чл. 1 и чл. 6.1/. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да са от значение за изхода на конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
Отделно от това, не е налице и соченото от касатора допълнително основание за допускане на касационно обжалване. В представеното решение от касатора като доказателство за наличие на противоречива съдебна практика, е прието, че поради невъзпроизвеждането на клаузата за неустойка за забава от предварителния договор /която е уговорена в полза на друго лице/, в нотариалния акт, както и в споразумението от 10.06.2010г., по силата на което Р. С. С. придобива собствеността върху два недвижими имота, неустоечната клауза от предварителния договор е счетена за неуговорена в отношенията между страните по спора. Касае се до тълкуване на договорни клаузи при спор дали страните са обвързани от неустоечна клауза от предварителния договор /която е уговорена в полза на друго лице/ въз основа на доказателствата за условията договора, така както са уговорени между страните по другия спор, поради което решението по този спор не обуславя допълнителния критерий за селекция по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Предвид изложеното не следва да се допускане касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 27.07.2015г. по в.т.д.№2315/2015г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: