О П Р Е Д Е Л Е Н И
№ 769
София, 29.12.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 04.11.2014 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 677 /2014 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ТД [фирма], със седалище [населено място] против въззивното решение на Варненския апелативен съд № 332 от 29.11.2013 год., по в.т.д.№ 542/2013 год., с което е потвърдено решение № 35 от 22.05.2013 год., по т.д.№ 86/2012 год. на Разградския окръжен съд за отхвърляне на предявените от касатора, като ищец, срещу [община] обективно кумулативно съединени искове: по чл.327, ал.1 ТЗ за сумата 70222.50 лв., представляваща цената на доставени, но незаплатени съдове за битови отпадъци и по чл.266, ал.1 ЗЗД за сумата 33.196 лв., незаплатено възнаграждение за изпълнена от трето лице [фирма] и приета от възложителя работа/ услуга/ – сметосъбиране за периода м.януари -месец април 2009 год..
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за допуснато нарушение на материалния закон и на съществените съдопроизводствени правила- касационно основание по чл.281, т.3 ГПК.
В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, позовавайки се отново на въведените с касационната жалба оплаквания за материална и процесуална незаконосъобразност на обжалваното решение, касаторът се позовава на предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК по отношение на определените за значими въпроси на материалното и процесуално право, формулирани така: 1.” Е ли възмездността на договор по ЗОП може да се измени чрез злоупотреба с право, като възложителят съглашава анексно изменение на изпълнителя , за избягванто на плащане по одобрено получена от него договорна престация, с позоваване за нищожност и е ли генерираната нищожност върху договорни части освобождава длъжника от плащане, когато са заменени по право от повелителни правила на закона, или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителната и част, предвид документалната обоснованост на стопанската операция на договорната правосубектност, вкл. по представителство, пълномощие и прехвърляне на вземането?”;2. „Е ли документална обоснованост на сделката първичният счетоводен документ, като формиращо условие на материалното право за възмездност на договор по ЗОП, респ. източник на вземане- източник на задължение стокова разписка за документална обоснованост на стопанска операция и на това кредиторът може ли да бъде принуден да приеме в изпълнение на длъжника нещо, различно от дължимото, т.е. безвъзмездност, вместо възмездност и в хипотезата на решенето възмездност по договорно съглашение за изкупуване на одобрено получена престация С., да се изменя в безвъзмездност за отговорно пазене, както и възмездност на одобрено приета договорна престация- работа 01.- м.04.09 год., да се изменя в безвъзмездност по неприета, като черпене на злоупотреба с право от изм. в страната по договора – чл.5, ал.2, във вр. с чл.57, ал.2 КРБ и чл.289 ТЗ?”; 3.” Е ли изменение на договора по ЗОП изпълнение на търговска сделка от неговия предмет с надлежно осъществено от страните по договора представителство/ чл.45 ЗОП, във вр. с чл.288 ТЗ и чл.99 ЗЗД/?”;4.” Е ли е нищожно и безвъзмездно право на парично вземане върху приета в одобрение престация от действащ договор по ЗОП, при липса на иск и влязло в сила решение, с диспозитивираност чл.26, ал.1 и 2 и чл.34 ЗЗД, а в хипотезата на решението давност погасява ли нищожност , или започва да тече от влязлото в сила решение по диспозитивно обявената нищожност, с произтичащата от това възмездност в давностния срок на чл.34, във вр. с чл.110ЗЗД?” ; 5. „Е ли давността съобразена на чл.115, б.”ж” ЗЗД, респ. каква е на производството?”; 6.”Е ли са осъществени основани начала с решение, което не съдържа мотиви на посочени искания и възраженията на някоя от страните, преценка на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи на съда/ сравнено с решението, досежно на ищеца/, като в предмета на делото служебно установяват ли се искания и възражения за правоотношения на прихващане и съществуване или несъществуване на едно оспорено правоотношение, от което зависи изцяло или отчасти неговия изход, без да са предявени съединителни искове на насрещен иск и/ или инцидентен иск и платена на интереса държавна такса, като в реда на чл. 378, във вр. с чл.375, ал.1, във вр. с чл.377 и чл.146 ГПК въззивната инстанция има ли задължение за доклад и е ли съдебно производство се легитимира с решение и приключва при процесуално неправоспособна страна, или се връща за отстраняване на нередовност и призоваване на страната, чиито чужди права а предявени, респ. в хипотезата на съда, е ли решение има правоприлагащ мотив за диспозитив” неоснователност на иска”, поради липса на материалноправна легитимация, в едновремеността на процесуална правоспособност, поради неотстранена нередовност по чл.26, ал.2 и ал.4 ГПК, от същия състав, извършил проверка за редовност и допустимост на ИМ, като това отговаря ли на основаните начала за законност – точния смисъл на законите и разума и на служебно начало- следи за допустимостта и надлежното извършване на процесуалните действия на страните?”;7.” Е ли е допустимо самовъзразително опровергаване на съдържанието на изходящ от страната в спора частен документ, вкл. с оглед последвала смяна в личността на възложителя – кмет?”; 8.” Е ли мотив е пресъдено нещо и предел между страните, досежно е ли се правораздава нищожност с мотив или диспозитив на решение, на което присъдено право за изпълнително производство ли е посочването на мотив и води ли до снабдяване с изпълнителен лист по чл.34 ЗЗД?”.
Същевременно, явно с оглед на поставените материалноправни въпроси, касаторът е посочил, че намира „за съотносми от практика решения на ВКС: № 144/23.12.2003 год., по гр. д. № 411/2003 год. на І т.о. и № 529/14.10.2008 год., по т.д.№240/2008 год. на І т.о.”.
Ответната по касационната жалба страна- [община], в срока по чл. 287, ал.1 ГПК, е възразила по допускане на касационното обжалване, поради отсъствие на посочен конкретен и ясен правен въпрос по см. на чл. 280, ал.1 ГПК, както и на визираното селективно основание.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС , като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса, срещу подлежащ на касационен контрол, по критерия на чл.280, ал.2 ГПК, въззивен съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване, поради следното:
Съгласно задължителните за съдилищата постановки в т.1 на ТР № 1/ 19. 02.2010 год. на ОСГТК на ВКС касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното въззивно решение. Върховният касационен съд не е задължен и не може да го извежда от съдържанието на изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, нито от твърденията на жалбоподателя, или от фактите и обстоятелствата, на които същият се позовава. Непосочването на значимия за изхода на делото правен въпрос, само по себе си, е достатъчно основание за да се откаже допускане на касационно обжалване, без да се разглеждат визираните селективни основания – допълнителна процесуална предпоставка за достъп до касация.
В случая в изложението си към касационната жалба на основанията за достъп до касационен контрол касаторът не сочи конкретни правни въпроси, които да имат обуславящо значение за крайния правен резултат по делото по см. на задължителни разяснения в т.1 на цитираното по- горе ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС.
Същевременно така формулираните от него материалноправни въпроси, освен, че са твърде общи и в известен смисъл са неясни, с оглед начина, по който граматически са структурирани, са и неотносими, тъй като не се включват в предмета на спора, индивидуализиран, чрез основанието и петитума на иска и не са обосновали правните изводи в обжалваното решение, за да попадат в обхвата на чл.280, ал.1 ГПК – общата главна предпоставка за достъп до касация.
Отделен е въпросът, че част от тях касаят и извършената от решаващия съд преценка на фактите, с правилността на която всъщност касаторът изразява несъгласие, но която не подлежи на обсъждане в производството по чл.288 ГПК, тъй като от значение във фазата на селектиране на касационните жалби не е обосноваността, или не на възприетите по делото факти, а решаващите правни изводи на съда, които в случая са изградени в съответствие с приетата за установена фактическа обстановка и при съобразяване на задължителната практика на касационната инстанция за приложението на чл.111, б.”в” ЗЗД, за правната характеристика на „периодичното плащане” и за правните последици на извършеното от насрещната по сделката страна осчетоводяване на издадената от търговеца – доставчик/ изпълнител/ фактура.
Само за пълната ни изложеното следва да се посочи, че доколкото приетата нищожност на сключения анекс № 3/14.01.2008 год. към договор за възлагане на обществена поръчка „Поддържане чистотата на територията на [община]” няма самостоятелно обуславящо значение за постановения краен правен резултат по делото, то поставените в тази вр. от касатора правни въпроси, дори и да бъдат доуточнени и преформулирани от настоящия съдебен състав в съответствие с разясненията в т.1 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС, не могат да обосноват общото основание по чл.280, ал.1 ГПК. Поради това ирелевантно се явява и различното, спрямо цитираното решение № 529/2008 год., по т.д.№ 240/2008 год. на І т.о. разрешение, възприетото от въззивния съд, относно възможността да бъде освободен от отговорност възложителя при приета от него престация на изпълнителя, позовавайки се на нищожност на договора за изработка, сключен след провеждане на процедура за възлагане на обществена поръчка, поради нарушение на императивните правила на ЗОП.
Ответникът по касационната жалба е претендирал деловодни разноски за настоящето производство, които с оглед изхода на делото в касационната инстанция и процесуалното правило на чл.78, ал.3 ГПК следва да му бъда присъдени, но при доказано реално извършване на същите, както е прието и в ТР № 6/2013 год. на ОСГТК на ВКС. В случая, видно от приложения договор за правна защита и съдействие № [ЕГН] сумата от 1000 лв. се явява само договорено адвокатско възнаграждение за осъществената пред ВКС правна защита на ответника [община], но липсват доказателства тя да е била реално заплатена и то по начина, посочен в отговора на касационната жалба – банков път и затова, като неоснователно, искането следва да се остави без уважение.
Мотивиран от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Варненския апелативен съд № 332 от 29.11.2013 год., по в.т.д.№ 542/ 2013 год., по описа на с.с..
ОСТАВЯ без уважение, като недоказано , искането на [община] за заплащане на сумата 1000 лв./ хиляда лева/ , деловодни разноски за касационното производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: