О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 769
София 05.06.2014г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на трети юни през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря…………………. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 1741 по описа за 2014 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от В. М. Г. срещу решение от 20.11.13г., постановено по в.гр.дело № 6294/13г.на Софийски градски съд,1-ви брачен въззивен състав.С него е отменено решение № ІІІ-88-246 от 19.11.12г.по гр.дело № 5271/11г.на СРС,88 състав и вместо него е постановено друго,с което е оставено без уважение искането на същата страна за издаване в негова полза срещу Е. К. К. дубликат на изпълнителен лист,издаден на 28.09.11г.въз основа на решение № ІІІ-88-126 от 29.07.11г.на СРС,ІІІ г.о.,88 състав,за определения му режим на лични отношения с малолетното дете Е. В. Г., като неоснователна.
Като основания за допустимост на касационното обжалване касаторът сочи визираните в чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.Приложено е решение № 134 от 17.03.11г.по гр.дело № 1713/10г.на ІV г.о.на ВКС,постановено по реда на чл.290 ГПК.
Ответницата по касационната жалба Е. К. не заявява становище.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че доказването на отрицателния факт на изгубване или унищожаване на изпълнителния лист става чрез ангажиране на доказателства за положителни факти,които да създадат достатъчно убеждение за сбъдването на отрицателния.В случая молителят не е ангажирал доказателства за твърденията си за изгубване на изпълнителния лист,а обясненията му,че е бил откраднат поради небрежността му,не могат да послужат като доказателство за установяване на това обстоятелство.Изложени са съображения,че от датата на издаване на изпълнителния лист до датата на сезиране на съда с искане по чл.409 ГПК е изтекъл сравнително кратък период от време/около седем месеца/и само по този признак не може да се направи извод,че твърденията на молителя за изгубване на изпълнителния лист са доказани,а и с оглед направеното от него признание,че понастоящем безпрепятствено осъществява определения му режим на лични отношения с детето.
Касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допусне.
Основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване е налице,когато в обжалваното въззивно решение правен въпрос от значение за изхода по делото е разрешен в противоречие с тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС;с тълкувателни решения на ОСГК на ВС,постановени при условията на чл.86 ал.2 ЗСВ/отм./;с тълкувателни решения на ОСГТК,на ОСГК,на ОСТК на ВКС или решение,постановено по реда на чл.290 ГПК.Посоченият от касатора въпрос: какви са предпоставките за уважаване на молбата по чл.409 ГПК,подлежи ли на доказване фактът на изгубване на получен от страна по делото изпълнителен лист и при какви доказателства може да се приеме,че оригиналният изпълнителен лист е изгубен или унищожен е разрешен от въззивния съд в съответствие със задължителната практика на ВКС,цитирана в обжалваното решение,а също и с приложеното решение № 134 от 17.03.11г.по гр.дело № 1713/10г.на ІV г.о.на ВКС,постановено по реда на чл.290 ГПК.В него е посочено,че твърдението на правоимащия за това,че издаден в негова полза изпълнителен лист е изгубен или унищожен,е в негова доказателствена тежест,както е прието и в обжалваното решение.Оспорването на доказателствените изводи на решаващия съд не е основание за допустимост на касационното обжалване.Те могат да бъдат предмет на касационна проверка по реда на чл.293 ГПК,но само след допуснато касационно обжалване.
Не са налице и основанията по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК за допускане на касационното обжалване.Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен в обжалваното въззивно решение,е от значение за точното прилагане на закона,когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика,или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия,а за развитие на правото,когато законите са непълни,неясни или противоречиви,за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Настоящата хипотеза не е такава.По поставения въпрос има задължителна практика на ВКС,поради което няма непълнота или неяснота в закона, за да се нуждае от тълкуване.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 7768 от 20.11.13г., постановено по в.гр.дело № 6294/13г.на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.