1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 769
София, 07.10.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на двадесет и първи септември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 524 по описа за 2016 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ищеца А. Н. Д. против Решение № 326 от 30.10.2015г. по в.т.д.№ 434/2015г. на Пловдивския АС, ТО, 1 състав, с което след отмяна на решението по т.д.№ 705/2013г. на ОС Пловдив, с което искът е бил уважен, е поставено друго. Отхвърлен е предявеният по реда на чл.422 ГПК от А. Н. Д. против [фирма], [населено място] /с променено фирмено наименование [фирма]/ иск за признаване за установено съществуването на вземане на ищеца за сумата 50 000 евро, ведно със законната лихва от 02.07.2013г., произтичащо от запис на заповед с поемател А. Д., издаден от [фирма] на 23.08.2012г. с падеж 30.06.2013г. за сумата 50 000 евро, за която е била издадена заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 т.9 ГПК.
С касационната жалба се иска отмяната на решението като неправилно на основанията по чл.281,т.3 ГПК и постановяването на ново за уважаването на иска.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на обжалването по въпросите: 1/ Допустимо ли е, с оглед на диспозитивното начало в процеса –чл.6,ал.2 ГПК и разпоредбата на чл.269,ал.2 ГПК, второинстанционният съд да приема за обстоятелства, от които произтичат претендираните права и задължения, твърдения на ищеца, заявени в допълнителната му искова молба по чл.372,ал.2 ГПК като „евентуални”, „под резерв” и невключени в доклада на първоинстанционния съд. Допустимо ли е съдът да ги приема за правнорелевантни факти при липса на оплаквания във въззивната жалба за невключването им като такива в доклада. Твърдението е, че първоинстанционният съд е посочил в доклада, че приема за въведено каузално правоотношение твърдението на ищеца, че процесният запис на заповед /заедно с още два/ е издаден във връзка с приключване на финансовите отношения във връзка с напускането на ищеца като съдружник и акционер съответно в [фирма] и [фирма]. Посочва се, че въззивната жалба на ответника не съдържа оплаквания във връзка с очертаните в доклада фактически твърдения и обстоятелства, от които произтичат претендираните права и задължения, както и оплаквания относно приетото и формулирано в доклада съдържание на каузалното правоотношение. Допълнителната предпоставка е по т.1 на чл.280,ал.1,т.1 ГПК- противоречие на обжалваното с т.1 на ТР №1/2013г., съгласно което, въззивнияг съд не може да приеме за доказани факти, различни от приетите в първата инстанция, ако няма оплакване за това. Поддържа се, че апелативният съд се е позовал на факти, заявени като евентуални и различни от приетите от първоинстанционния съд за правнорелевантни. 2/ Може ли въззивният съд без да укаже на страните, че приема за въведен в процеса спор, който не е бил включен в доклада на първоинстанционния съд и без да разпредели доказателствената тежест, да формулира такъв въпрос и да се произнесе по него с решението. Може ли да стори това при липса на релевирани във въззивната жалба оплаквания за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения във връзка с доклада по делото. Поддържа се, че на базата на заявените като евентуални фактически твърдения въззивният съд приел, че от правна гледна точка е въведен спор за нищожност на договорите за продажба на акции и дружествени дялове, при условията на релативна симулация и счел за установена вероятната симулативност /привидност/ на цената на тези договори; т.е. приел договорите за нищожни, каквато правоизключващо възражение за нищожност не било правено от ответника с отговорите на исковата молба и във въззивната жалба. Допълнителната предпоставка е по т.1 на чл.280 ГПК- противоречие на обжалваното решение с т.2 на ТР 1/2013г. – за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения във връзка с доклада на делото, съдът не следи служебно и противоречие с Решението 243 по гр.д.№ 479/2012г. на 4г.о. 3/ При същата обосновка – отсъствие на възражение за нищожност на договорите за продажба на акции и дружествени дялове е поставен процесуалноправният въпрос допустимо ли е при липсата на твърдение и възражение за нищожност на договорите за продажба на акции и дружествени дялове, служебна преценка на действителността на същите, допустимо ли е съдът да се произнася по въпроси извън въззивната жалба и по ненаведено основание за нищожност; допустимо ли е съдът са се произнася относно валидността на договорите за продажба поради симулация в процес, в който не участват страните по тези договори. Поддържа се същата допълнителна предпоставка, обоснована с Решение по гр.д.№ 1449/2012г. и гр.д.№ 479/2012г. и двете на 4 г.о. на ВКС. Цитирано е и определение по чл.288 ГПК за недопускане на касационно обжалване. 4/ Може ли симулацията са бъде разкрита и на базата на косвени доказателства, ако разгледани и преценени в своята съвкупност, водят до несъмнен извод за наличие на такава. При приетата за установена вероятна симулативност на цената по договорите за продажба на акции и дялове, допустими ли са свидетелски показания за установяване на обстоятелството, че действителната договорената цена е по-висока и че за обезпечаване плащането й са издадени записи на заповед, включително и процесния. Необходимо ли е при иск с правно основание чл.422 ГПК за съществуване на вземане, обективирано в запис на заповед, при установена симулативност на продажната цена на договорите за продажба на акции и дялове, да се установява размерът на действително уговорената продажна цена или е достатъчно да се установи, че записът за заповед стои зад уговорената като по-висока от номиналната им стойност цена. Твърдението е, че събраните по делото доказателства установяват, че действително уговорената цена е по-висока от отразената в договора и че в тази връзка са издадени записите на заповед. Допълнителната предпоставка /т.1 на чл.280 ГПК/ е обоснована с позоваване на решение по гр.д.№ 2787/2008г. на 3г.о. 5/ При допълнителната предпоставка на т.3 на чл.280 ГПК /очертана като различно решавани от съдилищата въпроси, произнасянето по които било от значение за развитието на правото/ се иска допускане на обжалването и по материалноправните въпроси: 5/Може ли да се говори за привидна сделка, когато договори за продажба на дялове и акции са сключени по номинална стойност и е налице воля за продажба, но действително уговорената между страните цена е по-висока от номиналната. Дали материалноправната симулация е правна фигура, която цели прикриване единствено на действителното основание на една сделка или е приложима и тогава, когато без да се прикрива основанието, се прикрива действителната цена. Привидността на цената като съществен елемент на договора, обуславя ли пълната привидност на същия.
В писмен отговор ответната страна [фирма], [населено място] оспорва обосноваването от касатора на предпоставките за допускане на обжалването. Разноски не са претендирани.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
И двете инстанции са разглеждали спора на основание въведеното от ищеца каузално правоотношение. Очертаният от ОС предмет на спора е обезпечените чрез записа на заповед последици от напускането на ищеца като акционер и съдружник в [фирма] и [фирма]. Прието е, че прекратяването на акционерното участие е установено от представените четири договора за прехвърляне на акции от капитала на ответното дружество с продавач ищеца и купувачи Х. Г. и Жени С. с дата 23.08.2012г., на която е издаден и процесният заповед на заповед от името на акционерното дружество, представлявано от изпълнителния директор Х. Г.; с договор от 10.08.2012г. е извършена продажба на дяловете на ищеца от дружеството с ограничена отговорност на турски гражданин. Въз основа на кредитираната електронна кореспонденция между страните по спора и показанията на свидетелка, са приети за доказани твърденията на ищеца, че уговорената цена за прехвърлянето на акциите е била много над отразената и посочена като заплатена в договорите и много над сумата 50 000 евро, за обезпечаване плащането на която е издаден процесния запис, заедно с още два /съответно за 100 000 евро и 281 000 евро от същата дата/. Коментирано е, че ответникът не е доказал да е заплатил сумата 50 000 евро, поради което установителният иск е счетен за основателен. Въззивникът е изложил доводи за необоснованост на фактическите констатации на първоинстанционния съд относно симулативността на сделките и относно кредитирането на електронната кореспонденция и свидетелските показания. Въззивната инстанция също е анализирала въведеното от ищеца каузално правоотношение, което е възприето в смисъл, че за обезпечаване плащането на разликата между посочената в договорите номинална продажна цена и действително договорената цена на акциите и дяловете от двете дружества /разлика от 1 милион евро/ изпълнителният директор на [фирма] е издал трите записа на заповед, от които този за сумата 50 000 евро е предмет на предявения установителен иск. Посочила е, че фактическите твърдения на ищеца, пояснени с допълнителната искова молба са, че между страните по договорите за продажба на акции /с продавач ищеца и купувачи С. и Г. / и дялове /с продавач ищеца и купувач турски гражданин/ е съществувало друго споразумение за плащане на по-висока от посочената в тях номинална стойност, в резултат на което има да получава още 1 млн.евро и за обезпечаване на разликата между вписаната и получена цена по номинал и действително договорената, са издадени трите записа на заповед. Тези фактически твърдения въззивната инстанция е квалифицирала като довод /сезиране със спор/ за нищожност на договорите за продажба като привидни в частта за цената, при условията на релативна симулация, с твърдения, че десимулативната сделка представлява споразумение за уреждане на имуществените отношения при напускането на ищеца на дружествата. Потвърден е изводът за кредитиране на електронните писма като начало на писмено доказателство по смисъла на чл.165,ал.2 ГПК за твърдяната симулация и допустимостта на показанията на свидетелката за нейното разкриване, но е счетено, че те установяват единствено вероятната симулативност на цената на договорите и тяхната привидност /чл.26,ал.2, предл.пето във вр. с чл.17,ал.1 ЗЗД/, но не и съществуването и съдържанието на прикритата сделка. Обосновано е, че прикритата сделка не може да бъде установена с гласни доказателства поради забраната на чл.164,ал.1,т.3 и 6 ГПК, а писмен документ не е представен. От това е изведен решаващият изхода на спора извод, че ответникът е обезпечил вземане на ищеца по несъществуващо каузално правоотношение.
Не следва касационното обжалване да бъде допуснато по първата група въпроси. Безспорно е, че касаторът-ищец е въвел в предмета на спора обезпеченото от записа каузално правоотношение – причината за издаване на записа. Ответникът е оспорил съществуването му, а като въззивник – и правилността на изводите на първоинстанционния съд за наличието му, което е основен довод и възражение във въззивната жалба на издателя на записа. При изложените от първоинстанционния съд мотиви и наведеното в жалбата оплакване, въззивната инстанция е дължала произнасяне по въпроса за основанието за издаване на записа и не е процедирала в отклонение на задълженията си по чл.269,ал.2 ГПК и т.1 на ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС. Твърдението, че апелативният съд е приел за установени различни факти от счетените за установени по спора в обжалваното пред него решение се опровергава от възпроизведените по-горе мотиви на апелативния съд. И двете съдебни инстанции са изследвали посочените от ищеца факти и по сходен начин са очертали предмета на спора, поради което ПАС не е допуснал процесуално нарушение при преценка на фактическите констатации по спора, в отклонение на т.3 от мотивите на същото тълкувателно решение.
При формулирането на втората и третата група въпроси касаторът не държи сметка, че твърдението, че действителната договорена цена на прехвърлените с договорите за продажба акции и дялове е значително по-висока от посочената в тях продажна цена /номинална цена, за която е отразено, че се продават/ съставлява правен довод, че вписаната сума е симулативна; че това твърдение е заявено и поддържано именно от него и оспорвано от насрещната страна. Поради това въпросите в изложението, основани на нарушаване на диспозитивното начало, нерелевирани във въззивната жалба оплаквания, липса на твърдение и възражение за нищожност на договорите за продажба на акции и дялове, служебна преценка за действителността им, ненаведено основание за нищожност, са некоректно поставени. Въззивната инстанция е възприела твърдението на ищеца като въведен в спора довод за недействителност в частта за цената поради симулативност на договорите, а квалификацията на спорното право е задължение на апелативния съд –т.1 от ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС. От това произтича и неоснователността за допускане на касационното обжалване по тях.
Съдилищата са приели, че симулативната цена на договорите може да бъде установена на база косвени доказателства, поради което първата част на четвъртата група въпроси е безпредметна. По въпросите за доказване на съдържанието на прикритата сделка касаторът смесва допустимите от закона доказателства за разкриване на симулацията с тези, необходими за доказване на действителната цена на прикритата сделка. Въззивната инстанция изрично е акцентирала на забраната за установяване със свидетелски показания на договори за стойност по-голяма от 5 000лв. – чл.164,ал.1,т.3 ГПК. Последният въпрос от четвъртата група е реторичен. При въведено от ищеца твърдение за обезпечено от записа каузално правоотношение очевидно е, че за да се установи връзката му със записа, следва да бъде установен размерът на гарантираното от него задължение.
Въззивната инстанция е разсъждавала само относно привидността на цената на договорите, а не дали е налице пълна привидност, поради което поставените въпроси от последната група са неотносими към спора. Отсъства извод, че договорите са изцяло недействителни. Необоснована е и въведената от касаторите допълнителна предпоставка, която те са посочили като от „значение за развитието на правото”.
В обобщение, поради отсъствие на главната и допълнителна предпоставка, искането за допускане на обжалването е неоснователно.
Ответникът по касационната жалба не е заявил искане за присъждане на разноски.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 326 от 30.10.2015г. по в.т.д.№ 434/2015г. на Пловдивския АС, ТО, 1 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: