О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 769
гр. София 14.07.2010 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в закрито заседание на 9 юли през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШEВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр.д. № 761 по описа за 2010 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ответницата К. А. Ч., чрез адв. К. П. срещу решение № 20/21.01.2010 г. по в. гр. д. № 613/2009 г. на Л. окръжен съд, с което е потвърдено решение № 268/10.07.2009 г. по гр.дело № 1351/2008 г. на Л. районен съд. С последното е допуснато да се извърши съдебна делба между М жалбоподателката на останалите в наследство от Г. С. А. , б.ж. на с. К., общ Л. , обл. Ловеч, починал на 12.10.73 г. съсобствени недвижими земеделски имоти, находящи се в землището на с. К. нива от 18 763 кв.м. в м. Кавака”, нива от 20056 кв.м. в м.”Л”, лозе от 24 993 кв.м. в м.”Ш”, нива от 10032 кв.м. в м.”Б”, нива от 2968 кв.м. в м.”П” и е допуснато да се извърши съдебна делба между същите съделители на останалия им в наследство от Б. Ц. А. , б.ж. на с. К., починала на 26.09.76 г. съсобствен недвижим земеделски имот в землището на с. К. нива от 16 557 кв.м. в м.”М” при равни делбени части.
В жалбата се мотивират доводи за неправилност на въззивното решение – нарушение на материалния закон и необоснованост.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК като основание за допускане на касационно обжалване жалбоподателката поддържа, че правилното разрешаване на казуса е от значение за точното прилагане на закона. В изложението, обозначено като уточнение е отразено, че въззивният съд неправилно е определил квотите от съсобствеността на страните по делото за всички недвижими имоти, че същите следва да се допуснат до делба при делбени части 4/6 ид.части за жалбоподателката и 2/6 за ответника по жалбата.
Ответникът по касационната жалба М. М. К. в писмен отговор е изразил становище за недопустимост на жалбата, поради липса на изложение на основанията по чл.280,ал.1 от ГПК и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и след проверка на данните по делото констатира следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 от ГПК и е допустима.
Въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване по следните съображения:
Решението на въззивния съд е по допускане на съдебна делба между страните по делото, като наследници на общия наследодател Г, б.ж. на с. К., община Л., област Л. и наследодателката Б, б.ж. на същото село в. земеделски имоти, находящи се в землището на с. К..
В. съд е приел от фактическа страна, че след смъртта на общия наследодател Г, починал на 12.10.73 г. и на съпругата му Б. А. , поч. на 26.09.76 г. наследници по закон са останали С. Г. А. – син и дъщеря И. Г. Ч. Наследници по закон на С. А. , починал на 05.06.91 г. са Ж. М. К. – съпруга, починала на 21.01.2003 г. и сестра му И. Г. Ч. Последната е починала на 22.07.93 г. и оставила наследници А съпруг, починал на 02.06.02 г. и дъщеря – жалбоподателката К. А. Ч.. П. е, че наследник по закон на Ж. К. е нейния брат – ответникът по жалбата М. М. К.
С решение № 28/10.01.95 г. на ОСЗ гр. Л. на основание чл.27 от ППЗСПЗЗ на наследниците на Г. С. А. e възстановено правото на собственост върху земеделски земи с план за земеразделяне – нива от 18.763 дка в м.”К”, нива от 20.056 дка в м.”Л”, лозе от 24.993 дка в м.”Ш”, нива от 10.031 дка в м.”Б”, нива от 2.968 дка в м.”П”, всички в землището на с. К.. С решение № 28/10.01.95 г. на ОСЗ гр. Л. на осн.чл. 27 ППЗСПЗЗ е възстановено правото на собственост на наследниците на Б. А. върху нива от 16.557 дка в м.”М” в землището на с. К..
П. е от съда, че съобразно издадените шест скици от СГКК гр. Л. по кадастралната карта на с. К., одобрена със заповед № РД-18-69/02.06.08 г. всеки от процесните имоти има свой идентификатор.
Въззивният съд е приел, че със саморъчно завещание от 28.10.86 г. Стефан А. завещал на съпругата си Ж. К. цялото си имущество, притежавано към смъртта – движимо, недвижимо, влогове, вземания и др. След смъртта на Ст. А. по молба на Ж. К. завещанието е било обявено на 25.06.91 г. и е съставен протокол от същата дата на нотариус при СРС.
От правна страна съдът е приел, че имотите по отношение на които следва да се допусне съдебна делба са процесните земеделски земи, правото на собственост върху които е възстановено на наследниците на Г. А. и на Б. А. с влезли в сила решения на ОСЗ гр. Л. на осн.чл.17,ал.2 от ЗСПЗЗ и чл.27 от ППЗСПЗЗ, че страните по делото са съсобственици на имотите.
Прието е, че след смъртта на наследодателите Г. и Б. А. призовани към наследяване са децата им – синът С. А. и И. Г. Ч. – дъщеря, които придобиват по ? ид.част от имуществото на наследодателите. След смъртта на С. А. на 05.06.91 г. неговата 1/2 ид. част от наследеното имущество преминава върху съпругата му Ж. К. на основание извършено в нейна полза валидно универсално завещание, което е породило действие и по отношение на земеделските земи, правото на собственост върху които е възстановено по реда на ЗСПЗЗ. За да направи този извод съдът е взел предвид, че разпоредбата на чл. 90а ЗН е обявена за противоконституционна в частта за завещанията с решение № 4/27.02.96 г. на КС, както и указанията, дадени с т.3 на ТР № 1/19.05.2004 г. на ОСГК на ВКС. Прието е от съда, че след смъртта на И. Ч. нейната ? ид.част от имуществото е наследено от жалбоподателката К. Ч. , която е единствена наследница по закон. При тези съображения съдът е направил извода, че процесните имоти следва да се допуснат до делба между страните по делото при равни делбени части.
За да се допусне касационно обжалване на въззивното решение жалбоподателката следва да е посочила конкретен правен въпрос – материалноправен или процесуалноправен, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда и който е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС, решаван е провиторечиво от съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. В настоящият случай жалбоподателката сочи като основание за допускане на касационно обжалване чл.280, ал. 1, т. 3 от ГПК – разглеждането на правния въпрос, решен от въззивния съд е от значение за точното прилагане на закона.
Жалбоподателката не е формулирала конкретен правен въпрос, който да е решен от въззивния съд при наличие на предпоставката, посочена в чл.280,ал.1, т. 3 от ГПК – правният въпрос да е от значение за точното прилагане на закона. Задължение на жалбоподателката е ясно и точно да формулира правния въпрос по смисъла на чл.280,ал.1 от ГПК. Поставените правни въпроси в изложението, че въззивният съд неправилно е определил квотите от съсобствеността на страните по делото по отношение на всички недвижими имоти, че същите следва да се допуснат до делба при делбени части 4/6 ид.части за жалбоподателката и 2/6 за ответника по жалбата представляват доводи за неправилност на решението и са касационни основания за отмяна по чл.281,т.3 от ГПК. Тези доводи следва да се разгледат в производството по чл.290, ал.2 от ГПК, но ако е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1 от ГПК. Поради това, че липсва формулиран конкретен правен въпрос доводите на жалбоподателката в изложението не следва да се обсъждат в настоящото производство по допустимост на касационното обжалване, тъй като не аргументират приложното поле на чл.280,ал.1,т.3 от ГПК.
Като взема предвид изложените съображения съдът намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1,т.3 от ГПК на решението на Л. окръжен съд.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение № 20 от 21.01.2010 г. по в. гр.дело № 613/2009 г. на Л. окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: