Определение по гр.д. на ВКС , гражданска колегия, І-во отделение стр.3
833_10_opr288.doc
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 769
София, 24.08.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести юли две хиляди и десета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лидия Рикевска
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
разгледа докладваното от съдия Й.
гр.дело N 833 /2010 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Ц. С. срещу въззивно решение от 18.03.2010 г. по гр.д. № 3286 /2009 г. на Софийски градски съд, г.о. ІІ „б” възз. с-в., с което е оставено в сила решение на Софийски районен съд, с което са отхвърлени искове на жалбоподателя срещу Р. С. С. и Е. Х. Х. с правно основание чл.97,ал.1 ГПК (отм.) за признаване за установено, че ищецът е собственик на два урегулирани поземлени имота в с. Иваняне.
Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост.
Жалбоподателят е представила писмено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, в което се твърди, че въззивният съд необосновано е приел, че по делото не са приложени решение на ПК № 5144 /2004 г. и скица, не ги е обсъдил и така е допуснал съществено процесуално нарушение, а допускането до касационно обжалване ще бъде от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по чл.280,ал.1,т.3 ГПК. Същото изложение е представено повторно и след дадени от въззивния съд указания и възможност за излагане на основания по чл.280,ал.1 ГПК.
Ответниците Р. С. С. и Е. Х. Х. са представили писмен отговор, в който оспорват наличието на предпоставките за допускане на касационно обжалване – жалбоподателката не е формулирала материалноправен или процесуалноправен въпрос, по който съдът да се е произнесъл и за който да са налице предпоставките по т.3 за допускане на касационно обжалване, позоваването на процесуалната норма на чл.280,ал.1,т.3 ГПК не е достатъчно за това, жалбоподателката не се позовава на неяснота или непълнота на материалноправни норми, нито се позовава на неточното им или противоречиво тълкуване от отделни съдебни състави, за да инициира изменение на задължителна практика и практика по отделни казуси по чл.291 и чл.292 ГПК, което ще е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, с оглед на изискванията на чл.280,ал.1,т.3 ГПК – т.4 на ТР № 1 /2010 г. на ОСГК и ТК на ВКС. Твърдят също, че такова решение на ПК не е представено, претендират разноски за касационното производство.
Настоящият състав намира следното:
Жалбата е допустима, т.к. е обжалвано въззивно решение и обжалваемият интерес във въззивното производство е над 1,000 лева.
За да отхвърли исковете, въззивният съд е приел, че ищецът твърди, че правото и на собственост е възникнало от земеделска реституция по силата на съдебно решение на СРС, че за да се легитимира ищецът като собственик тя трябва да представи съгл. чл.14,ал.1,т.1 вр. чл.11,ал.2,изр. посл. ЗСПЗЗ във вр. с чл. 18ж,ал.1 ППЗСПЗЗ решение на ПК (ОбСЗГ), с което и се възстановява правото на собственост върху процесните земеделски имоти, придружено със скица, заверена от техническата служба на общината, което е част от сложния фактически състав на възстановяване на собствеността; представеното съдебно решение на СРС само по себе си не я легитимира като собственик, а от доказателствата по делото не се установява такова решение на ПК да е постановено, представено е решение на О. № 5385 /09.01.2006 г. (различно от посоченото и представено с касационната жалба № 5144 /2004 г. ), за което не са представени доказателства, че имотът, възстановен с него е идентичен с някои от претендираните с исковата молба.
При проверка на първоинстанционното и въззивното дела не се установява ищецът да се е позовала или представила решение на ПК № 5144 /2004 г., нито то да е посочено и представено от ответниците.
По довода за допускане на решението до касационно обжалване :
Твърдението за необсъждане на прието доказателство определя изведения въпрос като процесуалноправен, а твърдението за последвалата от това необоснованост на извода на съда за релевантен факт, за който доказателството се отнася, определя въпроса като такъв, който има значение за правилността на решението.
За въпроса се твърди, че има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
Жалбоподателят не сочи правна норма, за която да твърди, че е тълкувана неправилно от въззивния съд, нито че по приложението на тази норма липсва съдебна практика, нито, че има съдебна практика, но че тя не е правилна и защо (поради неточно тълкуване) и трябва да бъде променена – не излага съображения за изменения в законодателството и обществените условия.
Жалбоподателят не твърди, че точно определена правна норма е непълна, неясна, противоречива и че допускане на касационно обжалване ще е необходимо, за да се създаде съдебна практика или за да бъде тя осъвременена.
Затова настоящият състав намира, че изведеният въпрос не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото съгласно приетото с т.4 на ТР № 1 /2010 г. на ОСГК и ТК на ВКС по чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
Жалбоподателя не претендира разноски и с оглед изхода по това производство няма право на такива, ответниците претендират, всеки от тях е представил договор за правна защита и съдействие, от които е видно, че са уговорили и платили по 1,000 лева за касационното производство, за които искането им е основателно.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на първо отделение на гражданска колегия
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение от 18.03.2010 г. по гр.д. № 3286 /2009 г. на Софийски градски съд, г.о. ІІ „б” възз. с-в..
Осъжда Д. Ц. С. да заплати на Р. С. С. 1,000 лева разноски за касационното производство.
Осъжда Д. Ц. С. да заплати на Е. Х. Х. 1,000 лева разноски за касационното производство.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.