7
определение на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение по гр.д.№ 6786 от 2014 г.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 77
гр.София, 10.02. 2015 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на четвърти февруари две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д. № 6786 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. Л. Ц. срещу решение от 06.06.2014 г. по в.гр.д.№ 93 от 2014 г. на Окръжен съд-Монтана, с което е изменено решение от 16.07.2013 г. по гр.д.№ 70649 от 2011 г. на Районен съд-Монтана, като по същество са отхвърлени предявените от П. Л. Ц. срещу К. К. Б., Ц. С. П. и Н. С. М. иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за признаване правото на собственост върху част от новообразуван поземлен имот № 4.402 по плана на новообразуваните имоти в землището на [населено място], м.”М. поле”, съответстваща на част от площта на имот № 202.051 по помощния план на местността „М. поле” в землището на [населено място] и евентуално предявените искове с правно основание чл.72, ал.1 ЗС за заплащане на сумата 20 000 лв. и с правно основание чл.72, ал.2 ЗС за заплащане на сумата 13 471,50 лв.
К. твърди, че решението на Окръжен съд-Монтана е неправилно- основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.
Като основание за допускане на касационното обжалване сочи чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Твърди, че обжалваното решение противоречи на посочена от него задължителна практика на ВКС /решение № 121 от 02.08.2010 г. по гр.д.№ 393 от 2009 г. на ВКС, Първо г.о., решение № 244 от 15.05.2010 г. по гр.д.№ 60 от 2009 г. на ВКС, Второ г.о., решение № 454 от 28.05.2010 г. по гр.д.№ 268 от 2009 г. на ВКС, Четвърто г.о., решение № 574 от 30.06.2010 г. по гр.д.№ 1127 от 2009 г. на ВКС, Първо г.о., решение № 185 от 28.05.2010 г. по гр.д.№ 65 от 2010 г. на ВКС, Второ г.о. и решение № 750 от 04.11.2010 г. по гр.д.№ 1794 от 2009 г. на ВКС, Първо г.о./ по следните правни въпроси: 1. В кой момент правото на ползване се трансформира в право на собственост по реда на пар.4а, ал.1 ПЗР на ЗСПЗЗ и наличието на нарочен административен акт за признаване на това трансформирано право условие ли е да възникне правото на собственост или последното възниква с изпълнение на предпоставките, визирани в закона, когато ползувателят докаже същите в исковия процес, 2. Може ли ползувателят на земя по пар.4а, ал.1 ПЗР на ЗСПЗЗ да се защити с положителен установителен иск за собственост срещу бившите собственици, на които след възникване на неговото право на собственост с индивидуален административен акт е било признато право да възстановяват земята си в стари реални граници, 3. Дали признаването на правото на собственост на ползувателя на земи по пар.4а ПЗР на ЗСПЗЗ с нарочен административен акт, е необходимо условие, за да възникнат в негова полза правата по чл.72 ЗС, или е достатъчно само извършването от него на подобрения в подлежащите на връщане земи.
В писмен отговор от 05.11.2014 г. ответниците по жалбата К. К. Б., Ц. С. П. и Н. С. М. оспорват същата.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по допустимостта на касационното обжалване счита следното: За да постанови обжалваното решение за отхвърляне на предявения установителен иск за собственост, въззивният съд е приел, че ищецът П. Л. Ц. не е собственик на процесния земеделски имот на основание придобивна давност, тъй като съгласно чл.5, ал.2 ЗВСОНИ такава давност не е текла до 22.11.1997 г., а и до 21.02.2011 г., когато е влязла в сила заповедта по пар.4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, с която правото на собственост върху спорния имот е било възстановено на ответниците. Приел е, че ищецът не е придобил собствеността на спорния имот и на основание пар.4з, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, тъй като в негова ползва не е била издадена заповед на кмета на общината по пар.62, ал.3 ПЗР на ППЗСПЗЗ за признаване правото му на собственост и за възлагане на оценка на имота, а напротив: влязла е в сила заповед, с която на ищеца се отказва правото да придобие собствеността върху ползвания от него имот. Исковете с правно основание чл.72, ал.1 и ал.2 ЗС за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца направените от него подобрения и разноски за имота са счетени за неоснователни поради това, че вземанията на ищеца за тези подобрения и разноски все още не били изискуеми: съгласно ППВС № 6 от 1974 г. и ТР № 88 от 1964 г. на ОСГК на ВС, правото на владелеца да иска заплащане на направените от него подобрения и разноски за имота се поражда от момента, когато той изостави имота или когато предаде владението му на собственика, докато в настоящия случай ищецът все още владеел процесния имот.
С оглед тези мотиви на съда обжалваното решение не противоречи на посочената от касатора практика на ВКС:
1. В решение № 121 от 02.08.2010 г. по гр.д.№ 393 от 2009 г. на ВКС, Първо г.о. е прието, че ползувателят придобива правото на собственост с осъществяване на фактическия състав на пар.4а, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, в който фактически състав се включва и заплащането на земята от ползувателя на собственика чрез общината в тримесечен срок от влизане в сила на оценката на тази земя. В обжалваното решение е прието по същество същото- че ищецът не е придобил правото на собственост върху процесния имот, тъй като не е бил осъществен фактическия състав на пар.4а, ал.1 ПЗР на ЗСПЗЗ /ищецът не е заплатил цената на ползваната от него земеделска земя, тъй като с влязла в сила заповед по пар.62, ал.3 ПЗР на ППЗСПЗЗ Кметът на общината е отказал да признае правото му да придобие собствеността и е отказал възлагането на оценка на процесната земя/.
Не е налице противоречие между приетото в обжалваното решение и приетото в решение № 121 от 02.08.2010 г. по гр.д.№ 393 от 2009 г. на ВКС, Първо г.о. по въпроса кой е правопораждащия правото на ползване юридически факт- решението на колективния орган за предоставяне на правото на ползване или удостоверението. В решението на ВКС, Първо г.о. е прието, че това е решението на колективния орган, а удостоверението е официален свидетелстващ документ, валидността на който не е зависима от подписалото го лице, защото това удостоверение само възпроизвежда възникналото волеизявление на компетентния административен орган. Няма как приетото в това решение на ВКС да противоречи на обжалваното решение, в което въобще няма произнасяне по този въпрос. В. съд и не е дължал произнасяне по въпроса предвид приетото от него, че този въпрос е бил разрешен със сила на пресъдено нещо в решението по адм.д.№ 737 от 2008 г. на Административен съд-Монтана, образувано по жалба на ищеца П. Ц. срещу заповедта на кмета на общината за отказ да признае правото му да придобие собствеността върху процесната земеделска земя и за отказ да бъде възложена оценка, по която тази земя на бъде изкупена от ищеца.
2. В решение № 244 от 15.05.2010 г. по гр.д.№ 60 от 2009 г. на ВКС, Второ г.о. е прието, че при спор за собственост върху земеделски имот между лице по пар.4а, ал.1 ПЗР на ЗСПЗЗ и лица, на които правото на собственост е възстановено по реда на ЗСПЗЗ, съдът осъществява само косвен контрол върху предпоставките за възстановяване на правото на собственост и то само в рамките на направено по делото оспорване от страна на неучаствалото в административното производство лице. Това решение е напълно неотносимо към настоящото дело, по което въпросът за законосъобразността на административния акт, с който на ответниците е било възстановено правото на собственост върху процесния имот, въобще не е бил обсъждан, а и не е следвало да бъде обсъждан предвид на това, че предмет на делото е било правото на собственост на ищеца, а не правото на собственост на ответниците. С обжалваното решение искът за собственост на ищеца върху процесната земя е бил отхвърлен не защото на ответниците е било валидно реституирано правото на собственост върху процесната земеделска земя, а защото ищецът не е придобил правото на собственост върху тази земя нито на основание придобивна давност, нито на основание изкупуване по реда на пар.4а, ал.1 ПЗР на ЗСПЗЗ.
3. В решение № 454 от 28.05.2010 г. по гр.д.№ 268 от 2009 г. на ВКС, Четвърто г.о., постановено по аналогичен спор за собственост е прието, че ищецът следва да докаже, че е трансформирал правото си на ползване в право на собственост по реда на пар.4а ПЗР на ЗСПЗЗ, тоест да докаже че към датата на влизане в сила на ЗСПЗЗ е бил ползувател на имота на основание акт на МС, че го е застроил по начин, ограничаващ реституирането му на бившите собственици и това е породило право да закупи терена на основание пар.4а ПЗР на ЗСПЗЗ. Установяването на факта, че в полза на ищеца е възникнало право на изкупуване на имота и че то е реализирано, е от значение за провеждането на процедурата по пар.4к ПЗР на ЗСПЗЗ при съставяне на плана на новообразуваните имоти. Същото е прието и в обжалваното решение: че ищецът е следвало да докаже не само, че има право на изкупуване, но и че това право е реализирано /тоест че теренът е бил оценен и неговата цена е била заплатена в предвидения в пар.4а, ал.1 ПЗР на ЗСПЗЗ срок/, а тъй като в случая оценка въобще не е била възлагана /напротив има влязла в сила заповед по пар.62, ал.3 ПЗР на ПЗСПЗЗ за отказ да бъде възложена такава оценка/ и цената на земята не е била заплатена е прието, че ищецът не е трансформирал правото си на ползване в право на собственост.
4. В решение № 574 от 30.06.2010 г. по гр.д.№ 1127 от 2009 г. на ВКС, Първо г.о. е прието, че надлежното придобиване на правото на ползване и законосъобразното му трансформиране в право на собственост е пречка за възстановяване на правото на собственост на бившите собственици. Същото е прието в обжалваното решение, но тъй като от събраните по делото доказателства е било установено, че правото на ползване на ищеца не е било трансформирано в право на собственост, предявеният от него иск за собственост е бил отхвърлен.
5. В решение № 185 от 28.05.2010 г. по гр.д.№ 65 от 2010 г. на ВКС, Второ г.о. е прието, че при спор за собственост на земеделска земя в тежест на ползувателя е да докаже, че са били осъществени предпоставките на закона за придобиване на собствеността по реда на пар.4а ПЗР на ЗСПЗЗ и че ако стори това, той може да отблъсне претенцията на бившия собственик. В обжалваното решение е прието по същество същото: че в тежест на ищеца е било да докаже осъществяването на предпоставките за придобиване на процесния имот по реда на пар.4а ПЗР на ЗСПЗЗ и тъй като той не е доказал тези предпоставки, съдът е отхвърлил предявения от него иск за собственост.
6. Решение № 750 от 04.11.2010 г. по гр.д.№ 1794 от 2009 г. на ВКС, Първо г.о. касае третия поставен от касатора въпрос: дали признаването на правото на собственост на ползувателя на земи по пар.4а ПЗР на ЗСПЗЗ с нарочен административен акт, е необходимо условие, за да възникнат в негова полза правата по чл.72 ЗС, или е достатъчно само извършването от него на подобрения в подлежащите на връщане земи. Този въпрос обаче не е правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не е обусловил изводите на съда в обжалваното решение: съдът е отхвърлил исковете по чл.72, ал.1 и ал.2 ЗС не защото е приел, че правото на собственост на ищеца е следвало да бъде признато с нарочен административен акт /какъвто в случая не е бил издаден/, а защото съобразно приетото в ППВС № 6 от 1974 г. и ТР № 88 от 1964 г. на ОСГК на ВС е приел, че правото на ищеца да иска заплащане на направените от него подобрения и разноски за процесния имот все още не е изискуемо- тъй като ищецът все още ползва имота, а не го е изоставил, нито е предал владението му на собствениците.
С оглед на всичко гореизложено не е налице основанието на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, поради което решението на Окръжен съд-Монтана не следва да бъде допускано до касационно обжалване.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 06.06.2014 г. по в.гр.д.№ 93 от 2014 г. на Окръжен съд-Монтана.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.