1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 77
София,10.02.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на осми февруари през две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова ч.т.д. № 121 по описа за 2016 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274,ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на Ю. Б.“АД против Определение № 2838 от 15.10.2015г. по в.ч.гр.д.№ 4000/2015 на Софийски апелативен съд, ГК, 2 състав с което е потвърдено определението по т.д.№ 32/2014г. на Благоевградския ОС за прекратяване на производството по делото поради недопустимост на иска.
Въззивната инстанция е констатирала, че на 02.04.2014г. „Ю. Б.“ е предявила иск по реда на чл.694,ал.1 ТЗ за признаване за установено, че банката има вземане към длъжника [фирма] /н/ в размер на 104 718 лв. Отчетено е, че вземането на кредитора е било предявено пред съда по несъстоятелността на в преклузивните срокове и е било включено в списъка на приетите вземания; с молба от 01.11.2011г. кредиторът е оттеглил искането си за предявяване на вземането и последното е било включено в списъка на неприетите вземания, обявен в ТР на 31.01.2014г. С молба от 05.02.2014г. банката заявила, че „оттегля молбата си за оттегляне предявяването на вземането“ и е подала възражение по чл.690 ТЗ. Възражението не е било уважено от съда по несъстоятелността /определение от 25.03.2014г./, в резултат на което банката е предявила установителния иск. САС е потвърдил извода за недопустимост на иска по съображения, че с подаване на молбата от 01.11.2011г. ищецът е заличил правните последици от предявяване на вземането си, поради което следва, че то не е предявено в сроковете по чл.685,ал.1 и 688,ал.1 ТЗ и възможностите за това са преклудирани. С оглед непредявяването на вземането по съответния ред и срокове, е изведен извод, че ищецът не е легитимиран да предяви иск по чл.694,ал.1 ТЗ, за да установи съществуването му. Позоваването на разпоредбата на чл.690,ал.1 ТЗ е счетено за неуместно по съображения че правото на възражение срещу прието или неприето вземане е предоставено само на кредитор, предявил в законоустановения срок и по законоустановения ред своето вземане и предявяването на установителния иск е предпоставено от своевременно предявено в производството по несъстоятелност вземане.
С частната касационна жалба се иска отмяна на определението и даване указания за продължаване на производството по делото.
В изложението по чл.284,ал.1,т.3 ГПК се иска допускане на касационното обжалване при допълнителната предпоставка на т.3 на чл.280,ал.1 ГПК по въпроса 1/До кой момент е допустимо изменение на предявеното вземане, респ. неговото оттегляне и обвързано ли е същото със сроковете по чл.685-689 ТЗ; 2/ Кои процесуални действия са оттегляеми; 3/ Процесуално недопустим или неоснователен е иск за установяване на вземане, което кредиторът е оттеглил, с оглед разпоредбата на чл.621 ТЗ във вр. с чл.232 ГПК.
Искането за допускане на касационното обжалване е неоснователно.
Първият въпрос е извън правния проблем. Жалбоподателят не оспорва валидността на предприетото от него процесуално действие по оттегляне на предявеното пред съда по несъстоятелността вземане след включването му в списъка на приетите вземания. Няма спор, че искането му за оттегляне е било уважено. Поради това въпросът за крайния срок, до който може са се предприеме процесуалното действие е извън предмета на спора. Вторият въпрос е изцяло хипотетичен, общ и неясен, защото банката не твърди, че не може да бъде оттеглено предявяването на вземане. Третият въпрос е извън предмета на произнасяне от съдилищата-банката не е твърдяла, че искът по чл.694,ал.1 ТЗ би бил неоснователен, а не недопустим.
Жалбоподателят игнорира съществения правен проблем, който е обусловил изхода на спора-че молбата му за оттегляне на оттеглянето на предявеното вземане не е била уважена и релевантният въпрос би бил до кой момент следва да е подадено това искане, за да може да бъде удовлетворено. Предвид разпоредбата на чл.637,ал.6 ТЗ, след откриване на производството по несъстоятелност единственият способ кредиторът да защити вземането си, е по реда на предявяването му пред съда по несъстоятелността. В този смисъл, приложимо е даденото в постановеното по реда на чл.274,ал.3 ГПК определение по ч.т.д.№ 644/2012г. на Първо т.о. разрешение- че молбата за отказ /оттегляне на иска/ е оттегляема, но до момента на постановяване на акта, с който тя се уважава. В случая банката е заявила оттегляне /на 05.02.2014г./ на искането за оттегляне на предявяването на вземането след като заявеното с молбата й от 01.11.2011г. оттегляне на предявяването е било уважено и вземането е преминало в списъка на неприетите /обявен в ТР на 31.01.2014г./ именно поради депозирана молба от 01.11.2011г. В случая заявеното на 05.02.2014г. е след произнасяне и уважаване на искането за изключване на вземането от списъка на приетите.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Определение № 2838 от 15.10.2015г. по в.ч.гр.д.№ 4000/2015 на Софийски апелативен съд, ГК, 2 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: