О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№77
София, 11.04.2019 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети март през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА
ЕМИЛИЯ ДОНКОВА
като изслуша докладваното от съдия Маринова ч.гр.д. № 751 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх. № 5241 от 04.12.2018 г. на „И. А. Б.“ АД, подадена чрез юрисконсулт К. В. С. против определение № 1236 от 19.11.2018 г. по възз.ч.гр.д № 357 по описа за 2018 г. на Окръжен съд-Смолян, с което е потвърдено определение № 202 от 21.08.2018 г. по гр.д. № 432 по описа за 2017 г. на Районен съд-Мадан, с което производството по делото е прекратено.
Жалбоподателят счита, че атакуваното определение е недопустимо, а при условията на евентуалност поддържа, че е неправилно поради незаконосъобразност. Приложено е изложение на основанията за допускане до касационно обжалване.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна по жалбата „Мултилес Груп“ ООД. Счита, че жалбата е недопустима, тъй като първоинстанционното определение е влязло в сила по отношение на жалбоподателя.
При проверка данните по делото, настоящият съдебен състав констатира, че частната жалба е процесуално недопустима по следните съображения:
Производството по делото е образувано по кумулативно обективно и субективно съединени иск с правно основание чл.440 ГПК, предявени от „Мултилес груп“ ООД против ЕТ „Саламандър-85-Максим Илиев“ и „Интернешънъл Асет Банк АД Б.“ АД за признаване за установено между страните, че вещите-предмет на принудително изпълнение по изп.д. № 223/2017 г. по описа на ЧСИ З. Т., рег. № *, с район на действие Окръжен съд-Смолян, не са собственост на длъжника ЕТ „Саламандър-85-Максим Илиев“. Предмет на исковете са следните вещи: 1. Хоризонтален банциг W. MIZER LT70ME20 SAH3SE с балансова стойност 5 000 лв.; 2. Мобилен шлайф с балансова стойност 100 лв.; 3. Силоз сушилня с балансова стойноср 1 100 лв.; 4. Многолистов циркуляр с балансова стойност 150 лв.; 5. Четиристранна рендосвачка чехска * * с номер * с аспирация с балансова стойност 655 лв.; 6. Петоперационна дърводелска машина с балансова стойност 150 лв.; 7. Шмиргелов апарат с номер * с балансова стойност 100 лв.; 8. Планя с балансова стойност от 250 лв.; 9. Фреза дърводелска с номер * от * г. с балансова стойност 250 лв.; 10. Щрайхмус с номер * от * г. с балансова стойност 300 лв.; 11. Мотокар четирицилиндров с номер на двигател * с балансова стойност 1200 лв.; 12. Пакетажна машина * с балансова стойност 200 лв.; 13. Компютър, принтер, монитор с балансова стойност 2 302,30 лв. Първостепенният съд е прекратил производството по делото на основание чл.637, ал.2 ТЗ. Въззивният съд е съобразил фактите настъпили след предявяване на исковата молба и е посочил, че първоинстанционният съд незаконосъобразно е прекратил производството по делото по отношение на ответника едноличен търговец, обявен в несъстоятелност, чиято правна квалификация намира да е чл.124, ал.1 ГПК – отрицателен установителен иск за собственост против обявен в неплатежоспобност ответник.
В случая е налице изключението по чл.274, ал.4 ГПК, според която разпоредба не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване съгласно изискванията на чл.280, ал.3 ГПК, т.е. с цена на иска до 5000 лв. Цената на всеки от съединените 12 иска, определена съгласно правилото на чл.69, ал.1, т.2 ГПК, е под минималния праг за касационна обжалваемост за граждански дела. Ето защо актовете, постановени в производството по делото не подлежат на касационно обжалване, а подадената частна жалба е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане без да се разглеждат наведените оплаквания.
С оглед изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна касационна жалба с вх.№ 5241 от 04.12.2018 г., подадена от „И. А. Б.“ АД против определение № 1236 от 19.11.2018 г. по възз.ч.гр.д. № 357 по описа на Окръжен съд-Смолян за 2018 г. и ПРЕКРАТЯВА производството по ч.гр.д. № 751 по описа за 2019 г. на Върховния касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на Върховния касационен съд на Република България в едноседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: