о п р е д е л е н и е
№ 77
София , 12.02.2009 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на единадесети февруари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жанета Найденова
ЧЛЕНОВЕ: Светла Цачева Албена Бонева
изслуша докладваното от съдията Цачева ч. гр. д. № 1945 по описа за 2008 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 278, ал.1 ГПК вр. с 274, ал.1, т.1 ГПК.
С определение на Софийски апелативен съд от 18.04.2008 година е оставена без разглеждане касационна жалба вх. № 1* от 26.04.2005 г., подадена от К. А. Л. от гр. С. против решение на Софийски градски съд от 28.03.2004 година по гр.д. № 4003/2004 г.
Частна жалба срещу определението на Софийски апелативен съд с оплаквания за незаконосъобразността му е постъпила от К. А. Л. от гр. С..
Жалбата е подадена в срок, редовна е и е процесуално допустима – обжалваният съдебен акт, постановен от Софийски апелативен съд в касационно производство на основание §2, ал. 5 ПЗР ГПК прегражда производството по делото, поради което подлежи на касационно обжалване на основание чл. 274, ал.1, т.1 ГПК..
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Съгласно чл. 218а, ал. 2, б. “б” вр. с ал. 1, б. “а” ГПК (отм.), въззивните решения на окръжните съдилища по искове за трудово възнаграждение и обезщетения по трудово правоотношение с цена на иска под 5000 лева не подлежат на касационно обжалване. Обжалваното въззивно решение на Софийски градски съд е постановено по иск с правно основание чл. 222, ал.2 КТ за обезщетение по трудово правоотношение с цена 1834,40 лева или с цена под 5000 лева предвид равностойността на щатския долар по курса на БНБ към датата на предявяване на иска 05.12.2001 г. – при курс 2,19288 лева за щатски долар, равностойността на 1834,40 щ.д. възлиза на 4022,62 лева. Касационна жалба вх. № 1* е постъпила на 26.04.2005 г., година, т.е. след изменението на ГПК от 08.11.2002 г (ДВ 105 от 08.11.2002 г.), поради което решението не попада и в категорията актове, подлежащи на разглеждане по § 79 ЗИДГПК (отм.).
Въведените с частната жалба доводи относно определяне цената на иска са неоснователни. Първоинстанционното решение на Софийски районен съд по гр.д. № 11121/2001 г., постановено по обективно съединени искове с правно основание чл. 128 КТ с цена 3812 щ.д.; чл. 245, ал.2 КТ с цена 20 щ.д. и чл. 222, ал.3 КТ с цена 1834,40 щ.д. е влязло в сила при условията на чл. 219, ал.1, б. “б” ГПК (отм.) по отношение на исковете с правно основание чл. 128 КТ и чл. 245, ал.2 КТ. Предмет на въззивното решение на Софийски градски съд е единствено иск с правно основание чл. 222, ал.3 КТ с цена 1834,40 щ.д., спрямо която цена се преценява допустимостта на касационното обжалване.
Предвид изложеното, въззивното решение не подлежи на касационно обжалване, както правилно е прието в обжалваното определение на Софийски апелативен съд, поради което частната жалба против определението следва да бъде оставена без уважение като неоснователна.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВА В СИЛА определение на Софийски апелативен съд от 18.04.2008 година, с което е оставена без разглеждане касационна жалба вх. № 1* от 26.04.2005 г., подадена от К. А. Л. от гр. С. против решение на Софийски градски съд от 28.03.2004 година по гр.д. № 4003/2004 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: