5
определение на ВКС на ГК, Първо отделение по гр.д.№ 34 по описа за 2014 г.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 77
София, 12.02.2014 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на пети февруари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
като изслуша докладваното от съдия Теодора Гроздева гр. д. № 34 по описа за 2014 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. В. Б. срещу решение № 419 от 14.10.2013 г., постановено по гр.д. № 222 по описа за 2013 г. на Софийския окръжен съд, Гражданско отделение, Втори въззивен състав, с което е изменено решение № 12 от 04.02.2013 г. по гр.д.№ 931 от 2012 г. на Костинбродския районен съд, като по същество е разпределено ползването на съсобствения между Н. В. Б. и Т. Б. Т. имот /дворно място, находящо се в [населено място], представляващо УПИ X.-2093 от кв.156 по действащия регулационен план на [населено място], идентичен с парцел X.-2536 от кв.223 по плана на града от 1961/1962 г., целият с площ от 856 кв.м. по документ за собственост и 858,40 кв.м. по скица/ по вариант № 1 от приетото от въззивния съд заключение на вещото лице инж.Р. Г. от 11.06.2013 г.
К. твърди, че решението на Софийския окръжен съд е неправилно като постановено при съществени нарушения на процесуалните правила и на материалния закон и е необосновано- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК. Твърди се противоречие на обжалваното решение с посочена задължителна и незадължителна практика на ВКС /решение № 1134 от 20.10.2008 г. по гр.д.№ 3208 от 2007 г. на ВКС, Четвърто г.о. и решение № 99 от 23.05.2013 г. по гр.д.№ 509 от 2012 г. на ВКС, Второ г.о./ по следните правни въпроси: 1. При иск с правно основание чл.32, ал.2 от ЗС следва ли съдът да се ръководи от изискването ползването да отговаря най-пълно на правата на съсобствениците и на фактическото ползване на имота към момента на решаване на спора и да осигури удобен начин на ползване и достъп до имота и построените в него сгради с оглед обслужването и поддръжката им и 2. Следва ли разпределението на ползването на недвижим имот от съсобствениците да се съобразява със съществуваща в имота незаконна масивна ограда, изградена от един от съсобствениците. Освен това се твърди, че произнасянето на ВКС по тези въпроси би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
В писмен отговор от 20.12.2013 г. ответникът Т. Б. Т. оспорва жалбата и моли същата да не бъде допускана до касационно разглеждане. Претендира за разноски.
Върховният касационен съд, ГК, състав на първо отделение по допустимостта на касационното обжалване приема следното: Жалбата е подадена в срока по чл.283 от ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт- въззивно решение по иск с правно основание чл.32, ал.2 от ЗС.
Не е налице посоченото от касатора основание по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за допускане на касационното обжалване: обжалваното решение не противоречи на посочената от касатора задължителна практика на ВКС- решение № 99 от 23.05.2013 г. по гр.д.№ 509 от 2012 г. на ВКС, Второ г.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК. В това решение на ВКС е прието, че при разпределение на ползването на съсобствен имот частта от имота, която е застроена от един от съсобствениците с незаконни сгради или постройки, не следва да се изключва от подлежащата на разпределение част от имота, за да може да се разпредели за ползване на другите съсобственици такава част от имота, която да съответства на правата им съсобствеността. В обжалваното решение по същество е прието същото- разпределено е ползването върху цялото дворно място, с изключение само на онази част от него, която е застроена със законните сгради /източен и западен близнак/. Площта от имота, която е застроена с други постройки и с незаконна вътрешна ограда, не е изключена от подлежащата на разпределение част от този имот.
Не е налице основанието на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК за допускане на касационното обжалване: обжалваното решение не противоречи на посочената от касатора незадължителна практика на ВКС- решение № 1134 от 20.10.2008 г. по гр.д.№ 3208 от 2007 г. на ВКС, Четвърто г.о., постановено по реда на отменения ГПК. В това решение е прието, че при администриране отношенията на страните, породени от неразбирателство относно ползването на съсобствен имот, съдът следва да предпочете този вариант на разпределение на ползването, който съответства на правата им в съсобствеността и осигурява удобен начин на ползване и достъп до имота, както и до построените в него сгради с цел обслужването и поддръжката им. С обжалването решение въззивният съд е разпределил ползването именно по този начин- предпочел е вариант за разпределение на ползването, който съответства на равните права на страните в съсобствеността /двата дяла са равни по площ- 429,20 кв.м./, който предоставя равна възможност на съсобствениците да ползват площта от дворното място, която се намира непосредствено пред и около собствените им жилищни сгради /жилищна сграда- източен близнак, собственост на Н. Б. и жилищна сграда- западен близнак, собственост на Т. Т./, с оглед обслужването и поддръжката на тези сгради и който осигурява свободен достъп на всеки от съсобствениците до онази реална част от имота, която му е разпределена за ползване /конкретно на жалбоподателя Н. В. Б. е осигурен достъп до разпределената му част от имота, включително и с автомобил, чрез подход от улицата, широк 4,12 м./. Съдът не е имал задължение да предоставя за ползване на всеки един от двамата съсобственици равна част от лицевата част на имота /от към улицата/.
Не е налице и основанието на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационното обжалване поради следното: Съгласно приетото в т.4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по т.гр.д.№ 1 от 2009 г. на О. на ВКС, произнасянето на ВКС е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, когато за уреждане на конкретния правен спор липсва правна уредба, поради което се налага прилагане на закона или на правото по аналогия, или когато приложимата правна норма е неясна, поради което се налага нейното тълкуване, или когато поради настъпили промени в обществените условия или в законодателството се налага да бъде променено едно вече дадено от ВКС тълкуване на тази правна норма.
В конкретния случай по първия поставен от касатора правен въпрос /при иск с правно основание чл.32, ал.2 от ЗС следва ли съдът да се ръководи от изискването ползването да отговаря най-пълно на правата на съсобствениците и на фактическото ползване на имота към момента на решаване на спора и да осигури удобен начин на ползване и достъп до имота и построените в него сгради с оглед обслужването и поддръжката им/ има практика на ВКС, включително и задължителна такава /например посоченото от самия касатор решение № 99 от 23.05.2013 г. по гр.д.№ 509 от 2012 г . на ВКС, Второ г.о., решение № 615 от 30.09.2010 г. по гр.д.№ 1510 от 2009 г. на ВКС, Първо г.о. и др., постановени по реда на чл.290 от ГПК/ и от постановяването на тази задължителна практика не са настъпили такива промени в обществените условия или в законодателството, които да налагат промяната на тази практика. Вторият посочен правен въпрос /следва ли разпределението на ползването на недвижим имот от съсобствениците да се съобразява със съществуваща в имота незаконна масивна ограда, изградена от ответниците/ е част от по-общия въпрос може ли съдът да постановява такова разпределение на ползването, което да налага преустройства- събаряне на сгради, стени от сгради или огради или допълнително застрояване, дори и когато те са незаконно изградени. По този въпрос също има задължителна съдебна практика /например решение № 409 от 26.05.2010 г. по гр.д.№ 224 от 2009 г. на ВКС, Първо г.о., решение № 71 от 19.04.2011 г. по гр.д.№ 727 от 2010 г. на ВКС, Второ г.о. и др., постановени по реда на чл.290 от ГПК/ и от постановяването на тази задължителна практика не са настъпили такива промени в обществените условия или в законодателството, които да налагат промяната на тази практика.
Предвид на всичко гореизложено касационното обжалване на решението на Софийския окръжен съд не следва да се допуска.
С оглед изхода на делото и на основание чл.81 от ГПК във връзка с чл.78 от ГПК касаторът дължи и следва да бъде осъден да заплати на ответника по жалбата направените от него разноски за адвокат по делото пред ВКС в размер на 200 лв.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване решение № 419 от 14.10.2013 г., постановено по гр.д. № 222 по описа за 2013 г. на Софийския окръжен съд, Гражданско отделение, Втори въззивен състав.
ОСЪЖДА Н. В. Б.- ЕГН [ЕГН] от [населено място], Софийска област, [улица] да заплати на Т. Б. Т. от същия адрес на основание чл.78 от ГПК сумата 200 лв. /двеста лева/, представляваща разноски по делото пред ВКС на РБ.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.