2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 77
София, 14.02.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на десети февруари, две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 718/2010 година.
Производство по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Апелативен съд – Варна, с въззивно определение от 17. 11. 2010 г. по гр. д. № 608/2010 г. е потвърдил определение на Варненския окръжен съд от 28. 9. 2010 г. по гр. д. № 1956/2010 г., с което е допуснато обезпечение на бъдещ иск на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност срещу Д. С., Т. С., [фирма], [фирма], [фирма], [фирма] и [фирма] чрез налагане на възбрани върху недвижими имоти, запори на моторни превозни средства, на дялове в търговски дружества и банкови сметки. Срещу определението на въззивния съд са подадени частни жалби от Д. С., [фирма], [фирма], от [фирма], от [фирма] и от [фирма], всички от[населено място]. Към всяка от жалбите е приложено изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Налице е хипотезата на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, тъй-като с посочените определения е дадено разрешение по същество на искането за допускане на обезпечение и допустимостта на подадените частни жалби е обусловена от наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК.
В представените изложения на основанията за допускане на касационно обжалване, жалбоподателите се позовават на чл. 280, ал. 1 т. 1-3 ГПК и прилагат актове на различни съдилища.
В случая няма основание за касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй-като приложените актове не са тълкувателни решения на ВС или ВКС или решения на касационния съд по чл. 290 ГПК, както е посочено в т. 2 на Тълкувателно решение № 1/2009 г. ОСГКТК на ВКС.
Не са налице основания за допускане на касация и по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, тъй-като няма конкретни данни за противоречива практика на съдилищата по въпросите за допускане на обезпечение или тези въпроси да се свързани с точното прилагане на закона и развитието на правото. Както в ГПК, в сила до 1. 3. 2008 г., така и в действащия ГПК, допускането на обезпечение е поставено в зависимост от определени условия – чл. 391, ал. 1 ГПК и всеки съд самостоятелно преценява и разрешава искането за допускане на обезпечение на бъдещ иск въз основа на конкретните фактически данни по делото. Приложените съдебни определения по други дела не могат да обосноват искането за допускане на касация по настоящото дело, тъй-като се касае за други фактически състави, предопределили изводите на съответния решаващ съд. В случая Варненският апелативен съд е преценил, че е налице обезпечителна нужда с оглед необходимостта от осигуряване възможност за реализиране правата на КУИППД при едно бъдещо благоприятно решение по иска за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност, предявен на основание чл. 28 от закона. Съдът е взел предвид, че тази нужда е презумирана от законодателя, който в чл. 22 от закона е предвидил искането за налагане на обезпечение да бъде задължителна последица от започване на наказателно преследване за престъпление по чл. 3, ал. 1. Съдът е отчел също, че в производство за обезпечаване на бъде иск, каквото е настоящото, не се разрешава материалния спор по иска, който ще бъде предявен и преценката за допускане на обезпечението е обусловена само от първоначална констатация за наличие на убедителни писмени доказателства за вземане на държавата, независимо от размера му. Съдът е обосновал извода си, че такива писмени доказателства са налице, неговата фактическа оценка не може да бъде преразглеждана в производството по допускане на касация по чл. 280, ал. 1 ГПК и да бъде основание за допускане на касационно обжалване по т. 3 на разпоредбата, тъй-като съдът се е съобразил с принципните постановки на ГПК и практиката на съдилищата за преценяване на обезпечителната нужда.
Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определението на Апелативен съд Варна от 17. 11. 2010 г. по ч. гр. д. № 608/2010 г. по частните касационни жалби на Д. П. С., [фирма], [фирма], [фирма], [фирма] и [фирма], всички от[населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: