О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 77
гр. София, 15.05.2010 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на десети февруари две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 1251 по описа на Върховния касационен съд за 2009 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
Ответниците П. Х. А., чрез адв. Анг. Керелов, М. П. Х. и А. Х. А., чрез адв. Ал. П. , обжалват в срока по чл. 283 ГПК въззивното решение от 7.05.2009 год. по гр. д. № 13/2009 год. на Пазарджишкия окръжен съд, с което е оставено в сила първоинстанционното решение от 20.10.2008 год. по гр. д. № 15/2008 год. на Пазарджишкия районен съд. С него касаторите са осъдени да предадат на В. Д. П. и Е. Д. П. владението върху имот с площ 470 кв. м., представляващ част от възстановения им земеделски имот, представляващ № 0* по картата на възстановената собственост на землището на с. Ю., м. „Н”.
Касаторите поддържат оплаквания за недопустимост, респ. неправилност на въззивното решение, по съображенията, подробно изложени в касационните им жалби и искат неговата отмяна.
Като основание за допускане на касационното обжалване на въззивното решение, касаторите сочат това по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, с оглед позоваване на представената съдебна практика – решение № 1* от 11.07.2002 год. по гр. д. № 1337/2001 год. на ВКС, ІV г. о. по релевантния за спора материалноправен въпрос относно понятието „овощна градина”, който според касаторите е решен противоречиво на разрешението в обжалваното въззивно решение. Поставят и процесуалноправен въпрос, по който съдът се е произнесъл – този за допустимостта на исковото производство, който според тях е намерил противоречиво разрешение в представеното решение № 2* от 26.01.2004 год. по гр. д. № 2367/2002 год. на ВКС, ІV г. о., в което е прието, че установяването на пороците на административната процедура при предоставяне право на ползуване върху земеделски земи се осъществява със специалния иск по параграф 4и ПЗР на ЗСПЗЗ, което обосновава и доводът им за недопустимост на настоящето производство.
Останалата съдебна практика, приложена към изложението, не се обосновава с конкретен въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл в обжалваното решение.
Ищецът В. П. , чрез пълномощника му адв. Анг. Гяуров, в представения писмен отговор, оспорва на първо място допустимостта на касационното обжалване, с оглед наличие на обжалваем интерес по делото под предвидения в чл. 280, ал. 2 ГПК размер от 1 000 лв. На второ място, оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване на решението, с оглед неотносимостта на представената съдебна практика към въпросите, обосновали изхода на спора по ревандикационния иск.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, като разгледа доводите на страните и съгласно данните по делото, намира, че не следва да се произнася по наличието на основанията за допускане на касационно обжалване, тъй като е налице пречка за това – хипотезата на чл. 280, ал. 2 ГПК с оглед обжалваемия интерес на касаторите под 1 000 лв.
С оглед земеделския характер на имота, данъчната му оценка възлиза на сума под 1 000 лв., като въпросът за цената на иска, посочена от ищците в исковата им молба /472.70 лв. за цялата нива, съгласно удостоверение за данъчна оценка/ не е бил повдиган в хода на производството.
С касационната жалба е представена експертна оценка към м. юни 2009 год. в размер на 1 175 лв. за спорния имот, срещу която другата страна е възразила, представяйки оценка на земеделска земя, определена по Наредбата за условията и реда за установяване на текущи пазарни цени на земеделски земи, съгласно ПМС № 118/98 год., установяваща цена в размер на 344 лв. Тази оценка е заверена и от ОбСЗ, гр. П.. При тези данни и с оглед развитието на цялото производство по делото, при първоначално посочената цена на иска въз основа на данъчната оценка на имота, настоящата инстанция намира, че обжалваемият интерес за касаторите е под предвидения в закона – чл. 280, ал. 2 ГПК, размер от 1 000 лв. поради което и въззивното решение не подлежи на касационно обжалване. Подадените касационни жалби следва да се оставят без разглеждане, а производството бъде прекратено.
Водим от горното, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадените от П. Х. А., чрез адв. Анг. Керелов, М. П. Х. и А. Х. А., чрез адв. Ал. П. , касационни жалби против въззивното решение № 212 от 7.05.2009 год. по гр. д. № 13/2009 год. по описа на Пазарджишкия окръжен съд и ПРЕКРАТЯВА настоящето производство.
Определението може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението пред друг тричленен състав на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: