О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 77
гр. София, 16.04.2014 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети април две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 7009 по описа на Върховния касационен съд за 2013 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 248 ГПК по подадената на 18.02.2014 год. молба от адв. М. П., в качеството й на особен представител на И. С. А., ответник в производството по делото, за допълване на постановеното определение от 23.01.2014 год. в частта му за разноските. Поддържа се, че съдът е пропуснал да се произнесе по искането за присъждане на дължимото се на особения представител възнаграждение със задължаването на касатора да го внесе.
Насрещната страна не взема становище по молбата.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, като обсъди изложените в подадената молба доводи намира същата за неоснователна.
На ответницата И. С. А. е назначен особен представител при условията на чл. 47, ал. 6 ГПК от въззивният съд с определение от 20.05.2013 год. с определено възнаграждение в размер на 200 лв., внесено от ищцата С. Д.. Определеният за особен представител на страната адвокат М. П. е представлявала същата в производството по делото и с въззивното решение е постановено присъждане на възнаграждението.
В качеството на особен представител на страната адв. М. П. е подала отговор на подадената касационна жалба на С. Д., в който е поискала и задължаване на касаторката да внесе дължимото възнаграждение за касационното производство.
С определение от 23.01.2014 год. по гр. д. № 7009/013 год. ВКС не е допуснал касационно обжалване на въззивното решение, като е пропуснал да се произнесе по искането на особения представител. Затова и определението следва да се допълни, като се отхвърли това искане с оглед липсата на основание да се определи възнаграждение на разноски на касатора за настоящето производство. Процесуалното представителство на особения представител произтича от акта на въззивния съд, който е преценил наличието на определените за това предпоставки в разпоредбата на чл. 47, ал. 6 ГПК и който е определил разноските в тежест на другата страна за възнаграждението на адвоката с оглед възмездността на представителството. Определянето му е еднократно и не зависи от вида и количеството на извършената дейност, както и от даването на отчет за същата, както е предвидено в ЗПП – чл. 37 и чл. 38 относно правната помощ, финансирана от държавата. В случая с оглед изхода на спора внесеното от ищцата възнаграждение за особения представител, назначен на основание чл. 47, ал. 6 ГПК, е присъдено като разноски с въззивното решение.
В касационното производство не е стоял въпроса за назначаване на особен представител на ответницата А., тъй като такъв е бил назначен, поради което и искането за определяне на разноски за възнаграждението на особения представител за касационното производство е неоснователно и следва да се остави без уважение.
По тези съображения, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПЪЛВА определение № 27 от 23.01.2014 год. по гр. д. № 7009/2013 год. на ВКС, ІІ г. о., като
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на адвокат М. П., АК – П., в качеството й на особен представител на И. С. А., за определяне и задължаване на касатора да внесе дължимото възнаграждение за особен представител за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.